Българите вече са под 7 милиона (Обновена)

https://www.24chasa.bg/novini/article/7396843 Българите вече са под 7 милиона (Обновена) Българите вече са под 7 милиона (Обновена) www.24chasa.bg
СНИМКА: Архив
СНИМКА: Архив

На 31 декември 2018 г. населението на България е било 7 000 039 души, , което представлява 1.4 процента от населението на Европейския съюз. Мъжете са 3 395 701, а жените - 3 604 338 или на 1000 мъже се падат 1061 жени, съобщи на пресконференция НСИ.

За една година населението е намаляло с 49 995 души.

Със сигурност към днешна дата сме под 7 милиона, казаха от НСИ.

Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3 процента от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8 процента, а на мъжете - 17.7 процента. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6 процента), Габрово (28.6 процента) и Кюстендил (27.3 процента). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.5 на сто, и Варна - 18.9 на сто. Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.7 на сто. Най-висок е този дял в Италия (22.6 на сто), следвана от Гърция (21.8 на сто) и Португалия (21.5 на сто). Общо в осем страни, включително и в България, делът на възрастното население е над 20.0 процента.

Към 31.12.2018 г. децата до 15 години в страната са 1 004 845, или 14.4 процента от общия брой на населението, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.5 на сто, и Бургас - 15.6 процента от населението на областта. Общо в шестнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 11.5 процента и Габрово - 11.6 процента. Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2018 г. е 15.6 процента, като най-нисък е в Италия (13.4 на сто) и Германия (13.5 на сто), а най-висок е в Ирландия (20.8 на сто) и Франция (18.1 на сто).

Към 31.12.2018 г. общият коефициент на възрастовата зависимост в България е 55.5 процента, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 54.5 процента. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 51.5 процента, отколкото в селата - 67.8 процента. Във всички области на страната този показател е над 50.0 процента с изключение на София (столица) - 47.1 процента, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 71.5 процента, Габрово и Ловеч - по 67.4 процента.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.8 години в края на 2018 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.8 години, а в селата - 46.4 години. Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, в и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението в и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. е 4 201 хил. души, или 60.0 на сто от населението на страната, като мъжете са 2 206 хил., а жените - 1 994 хиляди. През 2018 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 48 хил. души, или с 1.1 процента, спрямо предходната година.

Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 1 732 хил. души, или 24.8 на сто, а под трудоспособна възраст - 1 067 хил. души, или 15.2 на сто от населението на страната. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2018 г. това съотношение е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 87, Варна - 73, и София (столица) - 72 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 43, Перник - 49, и Габрово, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст, посочват от НСИ.

Към 31.12.2018 г. в градовете живеят 5 159 129 души, или 73.7 на сто, а в селата - 1 840 910 души, или 26.3 на сто от населението на страната. Към края на 2018 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 164. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 64, 55 и 11. В 1 193, или в 22.7 на сто от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.4 на сто от населението на страната.

Към края на 2018 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Половината от населението на страната (50.2 на сто) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 742 хил. души, или 10.6 процента от населението на страната. През 2018 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2017 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.8 процента, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3 процента. Най-малка по население е област Видин, в която живеят 84 865 души, или 1.2 процента от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 328 120 души (19.0 на сто). Шест са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.3 на сто). Само две области - София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2018 г. спрямо 2017 г. - съответно с 0.2 и 1.2 процента. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.4 процента, Монтана и Враца - по 1.9 процента.

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 73 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.0 процента от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.3 на сто от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 328 120), следвана от общините Пловдив (346 893) и Варна (345 369). Най-малката община е Трекляно - 758 души. Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция, добавиха от НСИ.

През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4 процента) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7 процента. Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4 процента) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7 процента. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2017 г. е 9.9 промила по данни на Евростат.

Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.9 промила, следват Франция и Швеция - по 11.5 промила. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.6 промила. Към 31.12.2018 г. броят на жените във фертилна възраст в България е 1 491 хил., като спрямо предходната година намалява с 26 хил., а спрямо 2011 г. - със 159 хиляди. През 2018 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 073. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 108 през 2017 г. на 2 154 през 2018 година. Половината (50.1 на сто) от ражданията през 2018 г. са първи за майката, 37.1 процента - втори, а 12.6 процента - трети и от по-висока поредност.

През 2018 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2017 г. остава непроменен. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.1 години през 2017 г. на 27.2 години през 2018 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.2 години за област София (столица) до 23.0 години за област Сливен. През 2018 г. са регистрирани 1 117 случая на многоплодни раждания, което е със 17 случая по-малко отколкото през 2017 година. При 1 107 от случаите са родени по две деца, а при 10 - по три.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5 процента през 1992 г. на 42.0 процента през 2001 г. и на 56.2 на сто през 2011 година. През 2018 г. броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6 на сто от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.0 на сто) е по-висок отколкото в градовете (56.5 на сто). За 78.8 на сто от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (79.2 процента) и Ловеч (75.9 процента). Този дял е над 50.0 процента във всички области на страната с изключение на Силистра (49.9 процента), Благоевград (45.1 процента), Разград (45.0 процента) и Кърджали (35.9 процента).

Броят на умрелите лица през 2018 г. е 108 526, а коефициентът на обща смъртност - 15.4 промила. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 265, или с 1.2 процента. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо. Смъртността сред мъжете (16.5 промила) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4 промила). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 081 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.8 промила) отколкото в градовете (13.2 промила). Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2017 г. е 10.3 промила. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3 промила, Кипър - 7.0 промила, и Люксембург - 7.1 промила. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.8 промила, и Литва - 14.2 промила.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 23.2 промила, Монтана - 21.7 промила и Кюстендил - 20.3 промила. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.7 промила. Показателят за преждевременна смъртност през 2018 г. (21.0 на сто) се увеличава спрямо предходната 2017 година (20.9 на сто). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.8 на сто от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.6 на сто.

През 2018 г. в страната са починали 358 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.8 промила. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4 промила, а през 2017 г. - 6.4 промила. В регионален аспект през 2018 г. в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 1.5 промила, и София (столица) - 2.7 промила. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Плевен (11.3 промила) и Разград (10.6 промила). Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 - 2018 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2015 - 2017 г.) остава непроменена. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.4 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока - 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 години по-висока за населението в градовете (75.7 години) отколкото за населението в селата (72.8 години), допълниха от статистическия институт.

През 2018 г. са регистрирани 28 961 юридически брака - с 368 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.1 промила. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 463) са сред населението в градовете. През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.7 и 28.7 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години както за мъжете, така и за жените. За 87.0 на сто от жените и 86.2 на сто от мъжете, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич - 5.4 промила, и Разград - 5.1 промила, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч - по 2.6 промила.

Броят на разводите през 2018 г. е 10 596, или със 185 повече от регистрираните през 2017 година. От всички прекратени бракове 80.4 на сто се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (65.9 процента), следват причините "несходство в характерите" (26.0 процента) и "фактическа раздяла" (6.6 процента). Разводът не е бил първи за 9.4 процента от жените и 11.0 процента от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 години.

През 2018 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 109 810 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 43.4 процента са мъже и 56.6 процента - жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (33.9 процента), следвани от лицата на възраст под 20 години - 31.3 процента, и 40 - 59 години - 16.6 процента от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (42.7 процента), следва направлението "село - град" (24.7 процента) и "град - село" (21.5 процента). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 11.1 процента от мигриралите лица. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 574). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.9 процента, Благоевград - 7.1 процента, и Пловдив - 6.0 процента. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград - 0.7 процента и Търговище - 0.9 процента.

През 2018 г. 33 225 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4 на сто от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.4 на сто) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.8 на сто, а тези на 60 и повече навършени години - 9.2 на сто от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.4 на сто), Обединеното кралство (17.8 на сто) и Италия (7.5 на сто). Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.

През 2018 г. 29 559 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 49.3 на сто, а на жените - 50.7 на сто. Сред дошлите да живеят в страната 35.5 на сто са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.6 на сто са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 19.0 на сто, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 17.9 на сто. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (29.9 на сто), Руската федерация (11.0 на сто) и Германия (7.2 на сто). Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 329 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.5 промила. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.1 промила, а в селата - минус 13.5 промила. През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9 промила) и Сливен (-3.6 промила). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.4 промила, следвана от областите Монтана - минус 14.0 промила, и Кюстендил - минус 13.4 промила.

В девет области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2018 година. Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2017 г. е минус 0.4 промила. Тринадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (6.6 промила), Кипър (3.8 промила) и Люксембург (3.2 промила). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия и Хърватия - по минус 4.1 промила, и Литва - минус 4.0 промила. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 3 666 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е - 0.5 промила.

През 2018 г. шест области имат положителен механичен прираст: Кърджали (15.3 промила), Шумен (4.1 промила), София (столица) (3.9 промила), Пловдив (3.1 промила), Варна (2.2 промила), Бургас (1.3 промила). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-8.1 промила), Видин (-7.6 промила) и Враца (-7.5 промила), показват още данните на НСИ.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от България

Акад. Благовест Сендов - от метач заради "буржоазен произход" до световен учен

Акад. Благовест Сендов - от метач заради "буржоазен произход" до световен учен

Мечтае да стане авиоконструктор, но от малък е влюбен в математиката На 19 януари 2020 г., 22 дни преди да навърши 88 г. почина акад. Благовест Сендов. Човек с впечатляващ живот и учен от световна величина. Роден е на 8 февруари 1932 г. в Асеновград в многодетно, но заможно семейство - трима братя и две сестри като Благовест е вторият по възраст

Нотариални актове, открити в домовете на задържаните.

Полицай набелязвал богати покойници, измислял им дълг или брак и вземал жилищата им

Пенсионерката Любка Коева е жертвата, заради която ги заловиха, но групата, в която имало и длъжностно лице по гражданското състояние, действала 5 години С измислено задължение към фирма без дейност членове на група за имотни измами се опитали да приберат 500 000 лева от сметката на починала пенсионерка

Националната лотария сезира ЕК за държавния монопол, който ще наруши конституцията (Обзор)

Националната лотария сезира ЕК за държавния монопол, който ще наруши конституцията (Обзор)

Тотото е платило 40 млн. лв. такса миналата година, ние - общо 100 млн. Нека просто прехвърлят тези пари към спорта, предлага изпълнителният шеф Димитър Ганев В Конституцията на Република България ясно е казано, че със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи

СНИМКА: pixabay

НЗОК ще плаща онколекарствата по сегашния ред, докато парламентът не промени правилата

Здравната каса ще продължи да плаща за онколекарства по сегашния ред, до промяна в закона.Това стана ясно след края на заседание на Надзорния съвет на институцията. Миналата седмица управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев съобщи, че Касата плаща едно и също лекарство с разликата в цената от 7 пъти. Като причина посочи задължението само общинските и

Водата не е на софиянци, но София ще има 
кран, с който да я спре за Перник (Обзор)

Водата не е на софиянци, но София ще има кран, с който да я спре за Перник (Обзор)

Водата в язовир “Студена” ще стигне за 32 дни, а трасето може да е готово за 35-40 дни Спасителният водопровод ще работи само от март до юни, след това се надяват на стопяващ се сняг Перник ще получава вода от водосбора на “Белмекен” през язовир “Бели Искър” и водопреносната мрежа на София само в периода март-юни

Премиерът Борисов и главният прокурор Иван Гешев се срещнаха с бащата на убитата в Галиче Андреа.

След нареждане на Борисов ГЕРБ маха леките наказания за непълнолетни убийци (обзор)

Премиерът и главният прокурор разговаряха с бащата на убитата в Галиче Андреа Прокуратурата започва проверки на престъпници с повече от две висящи дела Спешни промени в Наказателния кодекс ще предложат депутати от ГЕРБ след нареждане от партийния им лидер и министър-председател Бойко Борисов. Целта е намалението на наказанието

Последно от 24 здраве лого

Мнения

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от 168 часа лого

Последно от

Още от България

Корнелия Нинова и депутати от БСП внесоха вота.

БСП внесе вота, ГЕРБ сигурни, че няма да мине, но отложиха гласуването за другата седмица (Обзор)

Тези дни Борисов е в Давос, затова дебатите са в петък Гласуването по четвъртия вот на недоверие към кабинета “Борисов 3” ще е най-вероятно следващата седмица. Това стана ясно броени часове след като БСП внесе вчера по обяд вота си, а от ГЕРБ обявиха веднага след това, че той няма да мине. Сметките на управляващите обаче са на кантар

Малко дете увисна на 10 метра височина от лифт в Боровец

Малко дете увисна на 10 метра височина от лифт в Боровец

Малко дете увисна от лифт в Боровец. За щастие баща му е успял да го задържи.Височината от седалките на въжената линия до земята на мястото на инцидента е около 10 метра, предаде БТА.  Точно на тази гледка попадат скиорите, решили да покарат в неделя вечерта - дете висящо на около 10 метра от земята

Даниела Дариткова Снимка: Архив

Даниела Дариткова: Няма да има резултат от вота на недоверие на БСП

"Смятам, че няма да има резултат от вота на недоверие и правителството ще продължи да работи". Това коментира в Русе председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова по повод на внесения от БСП вот на недоверие към правителството за провал в политиката в областта на околната среда и водите, съобщи БТА

СНИМКА: Pixabay

Движението при 49-и км на АМ „Струма" утре - в една лента

Утре, 21 януари, движението при 49-и км на АМ „Струма“ ще се осъществява в една лента поради дооборудване на контролна рамка на тол системата, съобщиха от пресцентъра на АПИ. Трафикът в посока София ще се осъществява в активната лента. В посока ГКПП „Кулата“ автомобилите ще се пренасочват поетапно в активна и изпреварваща лента

КАДЪР: NOVA

Ловци откриха труп на мъж (Видео)

Ловна дружина от Пазарджик откри труп на мъж в бетонен напоителен канал, предаде БГНЕС. При наличието на около метър и половина вода в съоръжението ловците се натъкнали на зловещата гледка в землището на местност между пазарджишките села Гелеменово и Априлци. Те веднага подават сигнал на тел. 112, а минути по-късно на място пристигат екипи на

Цветелина Пенкова: 25% от бюджета на ЕС е за инвестиции в борбата с климатичните промени

Цветелина Пенкова: 25% от бюджета на ЕС е за инвестиции в борбата с климатичните промени

„25 % от средствата, заложени в Многогодишната финансова рамка, са предвидени за общи инвестиции за борба с климатичните промени“, каза Цветелина Пенкова пред участниците в срещата “Европейската зелена сделка” & “Индустриална стратегия” днес в Дома на Европа в София. Събитието бе организирано от работодателските организации на базовите индустрии

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber