Хората в Гълъбово са гостоприемни, градът ми напомня за родното ми място в Охайо, казва преподавателят по английски език
- Как попаднахте в България, г-н Скот?
- Преди две години работих в Грузия, а преди това учих в Унгария, така че се интересувах от Източна Европа. Желанието ми обаче беше да отида в Турция. Кандидатствах за програмата на Фулбрайт в Турция, но тя беше отменена. В същото време се отвори възможност за позиция, спонсорирана от “КонтурГлобал” в България (ТЕЦ “КонтурГлобал Марица-изток 3” изцяло спонсорира участието на учител по английски с майчин език в двете училища в град Гълъбово - бел. ред.). Помислих си: Защо не? Кандидатствах, след седмица имах интервю и буквално на другия ден ми се обадиха, че съм одобрен. Бях много щастлив и ето ме тук.
- Защо избрахте Гълъбово, а не някой голям град?
- Когато ми предложиха позицията, ми обясниха, че ще работя в Гълъбово, което е малко градче в Горнотракийската низина. Дотогава бях в Грузия, градчето, в което работих, се казва Чиатура. Близо до него се добива манганова руда. Беше индустриално градче, в много аспекти подобно на Гълъбово. Освен това Гълъбово ми напомня и на моя роден град в Охайо. Ние също имаме стоманодобивен завод наблизо, така че това ми напомни за вкъщи в определен смисъл.
- Какви са впечатленията ви от града - имат ли хората обществен живот, чувстват ли се добре?
- В първия ми работен ден в Гълъбово отивах към училището, тъй като обичам да ходя пеша. Няколко човека спряха автомобилите си да ме попитат дали искам да ме закарат. Бяха толкова гостоприемни. Виждам го постоянно в различни аспекти.
Хората имат връзка
един с друг
Накараха ме да се чувствам много добре дошъл. Постоянно ме поздравяват на улицата и ми дават подаръци.
- Получавали сте лютеница, може би?
- Домашна, разбира се. Туршия. Ракия. Домашно вино. Това е прекрасен начин да накараш някого да се чувства добре дошъл. И на мен ми е много приятно.
- Имаше ли интерес към английския език от учениците?
- Аз преподавам и в двете училища в Гълъбово – в основното и в професионалната гимназия. В началото учениците бяха много уплашени. За мен английският е майчин език и те се притесняваха да не правят грешки. Мисля, че предизвикателството беше точно това – да ги накарам да се отпуснат. Не че не се интересуваха. Напротив, те много добре знаеха важността да учат английски. Още в първия ми урок им казах – така се учиш, като правиш грешки. И те постепенно се отпуснаха и сега използват езика много по-гладко и уверено. Според мен е по-добре в началото да правиш грешки, но да говориш и да използваш езика и да си уверен, отколкото да си безгрешен, но неуверен и да не смееш да говориш гладко.
- Как успяхте да привлечете интереса на младите хора да учат чужд език?
- Аз имам късмет, защото децата са много любопитни и проактивни. Когато казвам нови думи, те често ме питат след часа: Кийган, какво е това? И аз им обяснявам.
Има ученици, които идват в клуба ми по готвене. Тази седмица ще правим смутита с различни плодове. Предишния път направихме версия на една известна американска рецепта - доматена супа с тост с чедър. Само го видоизменихме “по български” и заменихме доматената супа с лютеница. Правя го, защото вярвам, че децата трябва и да се хранят здравословно. Освен това практикуваме английски. Говорим си през цялото време на английски.
- Имат ли място иновативните форми на обучение в образованието?
- Днес обучението, фокусирано към ученика, е много гореща тема. Трудно е да се определи какво точно означава това. Много от моите занимания в клас са базирани на информационни дупки. Идеята е, че
ученикът трябва
да открие отговора
Любимият ми пример е един урок за ЕС. Поставих на стената снимките на всяка европейска страна – валутата, официалния език и столицата. Дадох на учениците карта. И ги накарах да мислят.
Разделих учениците на 6-7 групи от по 3-4 човека и им дадох 15 ключа. Казах им, че са на ваканция и ще пътуват. Всеки един от тях водеше до следващия и всеки ключ беше за конкретна страна. Те трябваше да използват информацията да открият ключа към всяка от 15-те загадки, като използват картата, и да намерят верния отговор.
По този начин ги провокирах да четат.
Когато направиш
състезание и ги
стимулираш да
мислят, те се
наслаждават
на процеса
Правил съм такива уроци в различни класове – за 6-и, както и за 10-и и 11-и.
Правя също загадки и пъзели, които ангажират и логиката, критичното мислене. Нещо като логически задачи на английски. Така се активират едновременно различни части на мозъка – не само тази, която отговаря за езиците, но и за логиката и критичното мислене
- Вие какви методи използвате?
- В моите часове шумната класна стая не е проблем. Аз преподавам английски, когато много хора говорят английски едновременно. Понякога ги карам да се движат в стаята. Единственото, което ограничавам, са мобилните телефони. По принцип вземам телефоните преди началото на часа. Но в някои случаи им позволявам да ги ползват, за да търсят информация. Трябва да има време децата да играят, да се смеят и това може да бъде част от урока.
- Направили сте и постановка на мюзикъл. Как успяхте да привлечете учениците?
- Това е един от любимите ми проекти в България. Направихме го заедно с психолога на основното училище в Гълъбово. Говорихме с местното читалище да използваме тяхната сцена. Обсъдих го с учениците и те се влюбиха в идеята. Направихме прослушване. Имаше голям интерес. За по-малките роли използвахме малки ученици – 5-и, 6-и, 7-и клас. Беше много работа. Трябваше да направим сцените, да репетираме. Направихме си костюми. Нямахме никакъв бюджет, но бяхме много изобретателни. Аз дори използвах моята завеса в банята, картонени кутии от местните магазини и домакинско фолио.
Накрая беше невероятно. Беше безупречно. Пиесата беше “Магьосникът от Оз”. Не пяхме, но всички реплики бяха на английски. И сега искат да направя още една. Освен това сме поканени да представим пиесата в град Шипка.
- Децата споделят ли ви как си представят бъдещето – в Гълъбово или извън него?
- Много е различно. Децата познават “КонтурГлобал” и знаят, че
компанията подкрепя
икономиката и
обществения живот,
че тя е основен спонсор на моята работа с тях, че изгражда паркове, спортна зала. Разбират какво значи това. Много от тях са били на стаж в централата по линия на професионалната гимназия. Някои искат да се развиват и като електроинженери, било то в ТЕЦ или възобновяеми източници, други имат роднини в чужбина или искат да пътуват. Но за тези 2 години аз имах 2-ма ученици, които отидоха в чужбина и после се върнаха. Така че за тях е много важно да знаят, че имат различни възможности да са навън, но и добра алтернатива в родното си място.
- Преди да дойдете в България, сте преподавали в Грузия. Можете ли да сравните двете страни?
- Двете страни имат много подобни елементи в исторически план. И двете са били под влиянието на Османската империя или Съветския съюз. Мисля, че имайки това предвид, когато дойдох в България, бях изумен и го казах на познатите си – това място е толкова модерно, космополитно. Българските ми приятели не ме взеха на сериозно, но аз наистина го вярвам. Защото Грузия е много традиционна и много по-изолирана от България. Мисля, че хората тук имат много по-висок стандарт на живот. Това е мое лично мнение и усещане, тъй като съм посещавал къщи на обикновени хора и в двете държави и правя разлика. Тук много домове се отопляват централно – с електричество или централно парно, докато там не е така. Имате гъста мрежа от влакове и магистрали и транспортни връзки. Струва ми се, че България е около 30 години по-напред от Грузия.
Кийган Скот е на 24 години и в последните 2 от тях преподава английски в Гълъбово, област Стара Загора. Пътят му от родния Охайо в САЩ до Тракийската низина минава през програмата за международен образователен обмен “Фулбрайт” и става възможен, благодарение на финансовата подкрепа на ТЕЦ “КонтурГлобал Марица-изток 3”. Компанията изцяло спонсорира образователния проект и работата на младия учител – “КонтурГлобал Марица-изток 3” е първият бизнес спонсор на програмата и така дава възможност на едно професионално училище да предложи качеството на обучение, сравнимо с утвърдените езикови гимназии.
Освен в Професионалната гимназия по енергетика и електротехника, Кийган доброволно поема и допълнителни часове по английски език за децата от основното училище в града. С идването му много неща се случват за първи път в Гълъбово – уроци по тракийски хора за чужденци, готварски сбирки на английски език, клуб за речи и дебати и дори първата англоезична постановка – в ролите на мюзикъла “Магьосникът от Оз” с усмивки влизат деца от 5-и до 11-и