Френски депутати от мнозинството идват на 23 март в София, за да обсъдят идеите на президента Макрон, казва една от ключовите фигури в екипа му
Гаранс Пино e една от ключовите фигури в екипа на френския президент Еманюел Макрон. Завежда европейските въпроси и международните връзки на партията му “Република напред”. Генератор е на много от идеите на политическата формация. Завършила е европейско и международно право През 2013 г. става зам.-директор по социалните въпроси на най-голямата френска работодателска организация МЕДЕФ. Била е дипломатически съветник във френското министерство на труда.
- Г-жо Пино, кое беше основното послание от отвореното писмо на президента Макрон, което трябваше да бъде чуто от европейците извън Франция и може би от държавите от Централна и Източна Европа?
- В текста има много важни послания. Едно от най-силните е да се намери среден път между наивността по отношение на Европа и ожесточената критика на ЕС, между националистическото затваряне в себе си и бездействието, примирението със статуквото. Обръщението се опитва да каже това на всичките ни партньори, включително разбира се и на тези от Източна Европа.
Президентът Макрон в известна степен омекоти своя начин на изразяване, той отдавна говори за разделението между националисти и прогресисти, но вече не използва този речник, сега обяснява повече, за да се намерят конкретни решения и
да бъде засилен
европейският суверенитет
Основната ос на отвореното писмо е, че всички заедно трябва да направим усилие, за да намерим новото си място в света. Да се види как Европа ще функционира в утрешния свят и как тя ще се позиционира спрямо сили като САЩ, Китай и Русия.
- Един от упреците към текста е, че в него се предлагат интересни и красиви идеи, но че те може би са трудно осъществими. Наистина ли е така?
- Раждането на идеите е нещо много важно в обществения дебат. А това, което ние наистина се опитваме да направим, е
да дадем на тези идеи
възможността да се
превърнат бързо
в реалност
Днес ние (президентската партия “Република напред” - бел. ред.) не присъстваме в Европарламента и идеята ни е да се създаде коалиция, обединена около хората, които умеят да реализират проекти, около прогресистите. И мисля, че големият брой положителни реакции на обръщението говори, че не сме сами, че има много хора в Европа, които повече или по-малко споделят идеите на президента Макрон. Разбира се, всички тези идеи ще бъдат подложени на обсъждане и затова в края на текста той призовава за свикване на Конференция за преизграждане на Европа, за да можем всички, колективно, да направим равносметка каква е Европа днес и каква Европа искаме утре, като асоциираме, разбира се, европейските граждани. Не, ние не сме сами. В близките дни пратеници на френския президент ще посетят всички европейски страни именно за да обяснят смисъла на този текст. Идваме в София на 23 март - става дума за група депутати от мнозинството, които ще се срещнат с българската политическа класа, както и с представители на гражданското общество.
- В България много силно впечатление направи предложението за минимална европейска заплата. Ще разясните ли какво точно има предвид г-н Макрон?
- Както може би помните, миналата година всички лидери се събраха в Гьотеборг, в Швеция, на социална среща на върха и приеха европейски стълб на социалните права. Става дума за принципи, които не са задължителни, но трябва да бъдат осъществени, за да доведат до напредък в социалното сближаване, до по-добро функциониране на пазара на труда и на икономиката на еврозоната. В тези принципи ставаше дума за един минимум, който да дава възможност на работещите да живеят достойно от заплатата си. Идеята на президента е може би да бъдат взети един или два от тези 20 формулирани принципа и те да станат задължителни. Доколкото знам минималната заплата в България е около 250 евро...
- Вече около 280 евро от началото на годината.
- Така или иначе тя е много по-различна от тази във Франция или в Люксембург. Не става въпрос да се назове конкретна сума, това няма да има никакъв смисъл, а да се намери механизъм, при който минималната заплата да бъде адаптирана към жизненото равнище.
Това може да е процент
от средната заплата
И понеже в десет европейски страни минималната заплата е по-ниска от 50% от средната, то президентът Макрон смята, че това не е достатъчно, за да се живее достойно. Затова иска да обсъди този въпрос с партньорите от ЕС. Като, разбира се, бъдат спазени традициите на всяка държава. В северните страни например не държавата, а социалните партньори решават какво да е минималното заплащане. Въпросът трябва да се постави на масата и ако искаме да се върви към истинско социално сближаване в ЕС, по тази тема трябва да се говори.
- Друг много интересен момент е предложението да се създаде Европейска агенция за защита на демокрациите, за да бъде предпазен изборният процес във всяка страна членка от манипулации и кибератаки. Очаквате ли сериозна намеса на чужди сили в европейските избори през май?
- До известна степен това бе контекстът, в който се състояха европейските избори през 2014 г. Днес вече сме свидетели, че има хора, които са много добре организирани в стремежа си да дестабилизират изборните системи и демокрациите.
Видяхме го и у нас, във Франция. Мисля, че затова президентът
поставя също въпроса
за финансирането на
европейски политически
партии,
тъй като има намеса от страна на чужди сили, които финансират политическата дейност на някои национални движения и това им позволява да разпространяват фалшиви новини. Когато се види обемът на фалшивите новини, които циркулират, и дълбочината на неточностите, става ясно, че това е сериозна и тежка тема, която засяга всички нас, защото е посегателство срещу общите ни ценности.
- Защо президентът не назовава тези финансирани от чужди сили партии, нито самите чужди сили?
- Идеята на статията е да даде визията, целта за това какво искаме да направим от Европа, а не да бъде сочен с пръст този или онзи.
С пръст могат да
бъдат сочени проблемите
А фалшивите новини, които дестабилизират изборните системи, са наистина проблем. Всеки знае за какво става дума. Ролята на президента на републиката не е да назовава и да съди.
- Президентът Макрон засяга също и въпроса за социален щит за европейските работници. Знаете може би, че пакетът мобилност е по-популярен в България като “план Макрон”, срещу който транспортният бранш в Източна Европа, включително България, реагира много остро, с голям гняв. Хората се страхуват, че ще останат без препитание, че големите държави им налагат правила в тяхна изгода. За какъв социален щит тогава говорим?
- Засягате един от най-важните въпроси. Не бива да се поема рискът да бъде създадено разцепление между западните и източните държави по този въпрос. Познавам добре враждебните реакции и кампании, казвам го направо, в държави в Източна Европа - в Полша, в Унгария, в България може би в по-малка степен, по отношение на преразглеждането на директивата за командированите работници и по пакета мобилност.
Но знам също, че когато във Франция по строежите и другаде е пълно с нископлатени работници от Изтока, местните не разбират защо се допуска тези хора да идват, за да им крадат работните места. Така че
се налага да
бъде намерено
решение, което
да задоволява
всички
и да осигурява условията за една лоялна и справедлива конкуренция. Тя би позволила на българските предприятия да работят в западните държави, тъй като принципът е на свободно движение, но трябва също да се създадат правила за тези практики. И духът на директивата за мобилността е шофьорите на тирове да могат да се движат в цяла Европа, това е нормално, но не при какви да е условия.
Дивата конкуренция се отрази много силно върху сектора във Франция, Германия, Белгия, които взеха определени мерки в това отношение. Така че проблемът трябва да бъде обсъден по възможно най-спокойния начин и когато се говори за социален щит, всеки трябва да намери своето място, така че българските фирми да продължат да работят на Запад, без от това обаче да страдат западните работници и компании.
- България отдавна иска да е част от Шенген и влага големи усилия да пази добре външните граници на съюза. От няколко години обаче ни се казва точно това, за което и френският президент говори - шенгенското пространство първо трябва да се реформира. Докога ще чакаме?
- Но вие все пак сте наясно, че шенгенското пространство не функционира особено добре, част от границите са затворени, а миграционната криза от 2015 г. постави всички страни на изпитание. Не знам колко време ще е нужно, но е сигурно, че някои въпроси трябва да бъдат решени, за да може шенгенското пространство да функционира оптимално. Президентът Макрон прави определени предложения в отвореното си писмо и е много важно за тях да говорим всички, най-малкото шенгенските държави, за да има по-добро равновесие между защитата на границите и свободата на движение.
- Европа отдавна е в криза и отдавна има отдалечаване между населението и елитите. Смятате ли, че 3 месеца преди европейските избори статия като тази на Еманюел Макрон би могла да върне поне донякъде изгубеното доверие?
- Права сте в диагнозата, че има разрив между народите и елитите. Във Франция това датира от 2005 г., когато на французите бе предложен проект за европейска конституция и те го отхвърлиха. Хората изгубиха вяра и затова днес е налице феноменът Брекзит и настъплението на национализма почти навсякъде. Дали отвореното писмо е запълнило тази празнина - разбира се, че не. За сметка на това,
ако
не се прави
нищо,
е още
по-рисковано
Затова обръщението на президента дава идеи за дебата, опитва да вдъхне нов живот на европейския проект, като се насочва директно към европейските граждани, а не към политическите апарати и партии. Нашата задача оттук нататък е да въплътим тези предложения във всекидневния живот на хората и да направим така, че да не сме сами в новия Европейски парламент, както и тези предложения да се конкретизират възможно най-бързо. Трябва да опитаме отново да привлечем народите. Ако не успеем, възможно е европейските избори през 2019 г. да са последните.
- Движението на “жълтите жилетки” предизвика ли в някаква степен това обръщение на президента Макрон?
- Може би. Защото движението на “жълтите жилетки” е националното лице на това, за което говорим - надигане на национализма в някои страни, Брекзит, едно твърде бурно и невъздържано отхвърляне на елитите.