Заедно с НАСА грузински специалисти по Космоса и по гроздето търсят най-издръжливите сортове
Първите колонизатори на Марс ще трябва да се откажат от много от удобствата на Земята - като насладата от озоновия слой например. За щастие, едно от най-важните земни удобства, което марсианските заселници може би няма да трябва да изоставят, е виното. Стъпвайки на 8000-годишната си традиция в лозарството, Грузия събира на едно място най-големите си учени в областта на Космоса и виното и им поставя задачата да разберат как да се отглежда грозде на Марс.
Преди време американската космическа агенция НАСА обяви, че търси идеи как да се направи възможно постоянното присъствие на Червената планета. Не става дума само за подслон, вода, комуникации, упражнения, социални взаимодействия и медицина. Участниците се насърчават да правят и иновативни предложения отвъд тези примери, пише изданието EurasiaNet.
Така се ражда проектът “IX-то хилядолетие” - препратка към вековния грузински опит в производство на вино. Той ще включва няколко етапа на изследвания за изграждане на селскостопанска инфраструктура на Марс.
Идеята бе представена за първи път през септември 2018 г. и ще бъде подпомагана от грузинското Министерство на образованието и науката, Грузинския национален музей, Университета за бизнес и технологии в Тбилиси и представители на “Майкрософт”.
Една от първите и критични за проекта стъпка е идентифицирането на сортовете грозде на Земята, които са най-добре подготвени да издържат на суровата радиация, страховитите прахови бури и тежките температурни колебания на Червената планета. Амбицията е това изследване да помогне за хидратирането на постоянни селища на Марс малко след началото на 2024 г. - годината, когато основателят на “СпейсЕкс” Илон Мъск възнамерява да започне първите мисии с екипаж там. НАСА се надява да направи същото най-рано през 2030-те.
“Ако един ден наистина заживеем на Марс, Грузия трябва да даде своя принос”, казва пред в. “Вашингтон пост” Николос Доборгигиндзе, основател на Грузинската агенция за космически изследвания и съветник по винения проект.
“Нашите предци са
донесли виното на Земята,
за да можем ние да направим същото на Марс”, добавя той. Въпреки че произходът на виното все още е обект на спорове, Грузия категорично твърди, че тя е родината на напитката заради неотдавнашното откриване на стари съдове с петна от вино, датиращи от 6000 г. пр. Хр.
Традиционен за Грузия е древен метод за правене на вино, при който напитката отлежава в огромни глинени делви (квеври). Те се заравят под земята, докато виното стане годно за употреба. Именно този метод смятат да използват учените от НАСА при разработването на технология, която ще позволи правенето на вино на Червената планета. Как обаче тази техника ще се “изнесе” на Марс, не е известно - засега учените ще се съсредоточат върху подбора на най-подходящ сорт.
Същинската работа по проекта за космическо вино се очаква да започне най-късно до септември тази година с инсталирането на вертикални оранжерии в хотел “Стамба” в столицата Тбилиси. Там ще бъдат поставени съдове, високи от пода до тавана, с почва и семена (включително грозде, ягоди и рукола), които да растат с хидропонни системи - с различен вид напояване и доставка на хранителни вещества с канали под почвената смес и с минимална човешка намеса. Основни предимства на тази технология са: ограничаване развитието на болести, вредители и плевели;
до 95% по-малко
разход на вода
в сравнение с конвенционалните методи на отглеждане на растения; пести се пространство; растенията могат да се отглеждат в райони, в които земите са необработваеми; енергията им се концентрира в това да растат, вместо да се борят с плевели, вредители и да търсят вода.
След като бъдат избрани сортовете, постепенно изследователите от Университета за бизнес и технологии в Тбилиси планират да симулират марсианска среда в лабораторията с температури под нулата, високи нива на въглероден окис и разреден въздух, които да имитират атмосферното налягане при 6000 метра надморска височина.
Тези експерименти вероятно няма да дадат плод поне до 2022 г., но учените вече
имат предчувствие,
че бялото вино ще
се справи най-добре
на Червената планета. “Белите сортове са склонни да бъдат по-устойчиви на вируси. Затова предполагам, че и те ще се справят добре с радиацията. Кожата им може да я отразява”, казва Леван Уймаюридзе, директор на лозарската лаборатория на Грузия в Сагурамо, северно от Тбилиси, където са засадени почти 500 разновидности на грузинските винени сортове. На лицето на Уймаюридзе грейва усмивка, когато си представя, че пие грузинско вино на Марс. “Скоро ще започнем да тестваме гроздето си за радиация. Никога преди не ни се е налагало да го правим”, казва той пред “Вашингтон пост”.
Водещ кандидат за Марс е “Ркацители” - устойчив и широко разпространен сорт с висока киселинност с нотки на ананас и копър. Студенти от Университета за бизнес и технологии скоро ще подложат гроздето, което се характеризира с червеникав цвят около стъблото, на високи нива на радиация. Те вярват, че
здравата кожа на
“Ркацители” ще оцелее
в праховите бури на Марс,
чиито частици могат да проникнат в създадените от човека лаборатории на Червената планета.
Тези експерименти биха могли да осигурят лози на бъдещите марсианци, но действителното ферментиране, бутилиране и стареене ще зависят от самите тях. Никой не знае как точно ще ферментира гроздето в условия на микрогравитация, но учените от НАСА смятат, че е възможно.
Ескпериментите на грузинския екип не са първият опит в космическото земеделие. Астронавтите на борда на Международната космическа станция (МКС) вече започнаха опити да отглеждат салатни култури в микрогравитация, а наскоро кацналата китайска сонда ще се опита да отгледа на Луната картофи и роккрис (цъфтящи растения, подобни на зеле и горчица). Създателите на популярната в САЩ и на други места бира Budweiser три пъти пускаха ечемични семена в Космоса с надеждата да станат “първата бира на Марс”. Партида от скоча Ardmore пък прекара три години на борда на МКС - от 2011 до 2014 г. След връщането му на Земята вкусът му бил комбинация от “антисептични таблетки и дим от горене на гума”.