Новата наредба цели запазване на биоразнообразието в България
Министерството на земеделието е приело списък със зоните, където риболовът е забранен през следващите 3 години - от 2019 до 2021 г.
Целта е запазването на биоразнообразието в реките и Черно море. Решението е качено на страницата на ведомството.
В новата забрана влизат: 7 участъка от акваторията на Черно море, 200 метра на всички реки от устията им до вливането им в Дунав, 37 участъка от брега на река Дунав, повече от 200 реки, язовири и езера или участъци от тях.
Разликите с предходната тригодишна заповед от 2016-а са просто нищожни. Но обектите на целогодишна забрана са толкова много, че трябва специална карта, на която те да бъдат обозначени. Ако любител риболовец тръгне да пътува на въдичарска обиколка из България, той ще нагази с двата крака закона.
Местните може
и да знаят тази
рекичка от къде до
къде е забранена,
но за пришелец нещата стават доста опасни. Той може да изгори със солена глоба, докато мрежарите по морето, които нямат право да хвърлят уредите си до 1 морска миля от брега, продължават да разперват мрежи където си поискат.
Труден за осъществяване преглед показва, че в Кюстендилска област под забрана попадат реките Ерма и Треклянска. В Ловеч са добавени Черни Вит и Рибарица, както Златна Панега и част от река Бели Вит. В Пернишко се забраняват горните течения на Матница, Кладница и Струма. Във Великотърновска област са добавени участъци от реките Мийковска и Костелска.
Вероятно трябваше от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) просто да посочат кое от предната забрана отпада и кое е новото. Иначе любителите на риболова ще трябва да изкарат отпуска си в четене на заповедта вместо в съзерцаване на плувката.
Плюс това става дума за участъци по няколко километра, което
прави ориентирането
в забраната
невъзможно
и крайно опасно
Но освен това има и чисти недомислици. Така например до ресторант “Златната рибка” на Дуранкулашкото езеро е разрешен любителският риболов от 1 до 31 март и от 1 юли до 31 октомври, а пред конкурентния комплекс “Езерото” риболовът продължава да е забранен.
Изобщо новата стара заповед отново ни показва колко гениално е човечеството в устрема си да създава бюрокрация. Все едно, че четеш древнооегипетски ръкописи и се чудиш как така първото, което правят със себе си хората, е да станат чиновници.
Калканът не стига до брега от мрежи
7 градуса на морската вода е идеалната температура за нашествието на калкана към брега. Плоските риби идват вече да си хвърлят хайвера, но опитите да бъдат уловени с въдици се оказват напразни.
“Ходихме на Крапец, където е ивицата между Дуранкулашкото езеро и морето до бункера. Мястото е уж легендарно, бяхме трима човека. Хвърлихме общо към 30 въдици, но нямаше нито един удар. Един колега с неопренов костюм даже влиза във водата да заметне по-надалеч, но и той нямаше успех”, коментира големият рибар Любо Магията от Варна. Той и приятелите му са направили опит да хванат калкан от брега и на Тюленово от високия скат, от който се замята за сафрид. Там дълбочината е 15 м, идеална е за калкан, но и там удари не е имало.
“Имам приятели, ходят по буните във Варна. Нямат удар, няма успех и на буната на Ной. А пазарът е пълен с калкани, явно е, че морето цялото е опасано от мрежи и рибата не може да дойде на такова разстояние, че да бъде уловена с въдица”, добави Магията.
Подобно е положението и на плажа на Златни пясъци, където при бурно море са вадени по 10-15 калкана на ден. Там също няма риба и може би популацията е намаляла толкова, че ще бъде наложена отново забрана за улова . От години се говори усилено за това, но все още никой не смее да спре бизнеса с луксозната риба, която успешно пътува по различни канали към пазара в Истанбул.
Писията, която е роднина на калкана, се лови през зимата - март е най-активното време за кълване. За мнозина писията е по-вкусна от калкана. Малката плоска риба се появи преди Нова година на пазара във Варна - не беше внос от Балтийско море или океаните. Риболовците хукнаха да я ловят и най-много бройки се показаха на стария Аспарухов мост, където в канала излизаха парчета по 1-1,2 кила.
В новия канал за Варненското езеро също има писия, тя лежи на шкарпа, прокопан за преминаването на големите кораби, но там рибите са дребни. Номерът да се лови там е да следиш линиите на шамандурите, които очертават шкарпа, и да заметнеш зад тях. После обаче въдицата със стръвта трябва внимателно да се изтегли върху подводния склон, който е любимото място на тази по-дребна риба.
По принцип писията се лови на осолена риба, както калканът. Някои рибари обаче твърдят, че прясната трицона е най-добрата стръв. Писията кълве и на морски червей, на мида или на скарида. Дълги години тази риба беше изчезнала, но по неведоми природни закони отново се появи.
Тя обича най-много пясъчните дъна и може да се срещне и в крайбрежните зони на Иракли и Златни пясъци. Морският език е още по-дребният плосък вид риба и това е истински деликатес. Той се лови случайно понякога на морски червей, а в ресторантите ни сервират вносни риби от този вид от Средиземно море.
Сбогом на родната пъстърва
Тригодишна забрана за риболов е в сила в 17 реки и 3 езера на територията на Смолянска област.
Това става ясно от новата заповед. Рибари няма да могат да практикуват хобито си на река Арда заедно с нейните притоци.
Забранено е от изворите до рибовъдното стопанство в с. Кошница река Сивниска с притоците от изворите до вливането в река Арда, река Черна с всичките притоци - от изворите до тунела, река Крива река - от изворите до вливането в река Черна.
Няма да има риболов по река Кутелска с притоците - от изворите до сливането с река Виевска, по река Девинска - от границата на Регионална дирекция на горите в Пазарджик до моста на рибарник “Девин” 4 и от моста на гробищния парк в Девин до моста на автогарата в града.
Забраната за риболов е валидна и за реките Буйновска, Триградска, Чеирска, Широколъшка, Въча, Чудните мостове, Караджа дере, Герзовска, Бяла река, Тикалска и Чепеларска, съответно в различните притоци и райони.
Освен това е наложена и забрана за риболов на част от Смолянските езера - Мътното, Бистрото и Тервистото.
Уклеят тръгна на “Цонево”
Около стотина риболовци от Варненска, Шуменска, Бургаска и Добричка област атакуваха яз. “Цонево” през миналия неочаквано топъл уикенд. Повечето от тях се струпаха в района на Чудните скали, където язовирът се стеснява.
“Решихме да пробваме за уклей. След добро захранване със смески точно за този речен сафрид започнаха кълване. Рибите обаче се държаха в дълбокото и кълвяха на 2 метра дълбочина на бял червей. Излизаха екземпляри по 10 сантиметра”, разказва Румен Радев. Той и двамата му спътници са напълнили 5-килограмова кофа с уклей, който е идеален за пържене и мариноване и по вкус съперничи на черноморските риби.
По принцип уклеят стартира яростното кълване в началото на март, но тази година подрани. За тази риба трябват много фини такъми - кукички не по-големи от номер 13. Добре е на куката да се слага само по един бял червей.
Любителите на дребните костурчета пък се насочиха нагоре след язовира по река Луда Камчия. Там във вировете на бял червей излизаха риба след риба. Дребните костурчета са деликатес пържени и хрускат като семки по време на консумация заради твърдата си кожа. Друг е въпросът, че те във всеки случай са маломерни и подлежат на контрол.
Рибата тръгна и на Голяма Камчия. До шуменското с. Жълъд има завои на реката, на които се ловят речни кефали по килограм и нагоре, както и скобари.
“Камчията стана много прозрачна и бавна. Щуката вижда всичко и минава под рибката, изкормва я със зъби и бяга, без да я налапа цялата”, оплака се известният рибар Тодор Тодоров от Долни чифлик, който миналата пролет извади рекордна 7-килограмова щука в района на село Венелин. Той и аверите му имат успехи с речните кефали по река Двойница, която минава покрай Обзор.