Катедра „Електротехника и електротехнологии” спечели отличие по време на традиционния Месец на науката в Технически университет – Варна за проекта „Подобряване на характеристиките на тоководещи шини на комплектни комутационни устройства, чрез нанасяне на многослойни покрития“. Каква практическа същност и усилия на перподаватели и студенти се крият зад сложното наименование разказват доц. д-р инж. Бохос Апрахамян – ръководител на катедрата, и доц. д-р инж. Мария Маринова - преподавател.
– Разработката за многослойни покрития на колектива навярно е за нанопокрития, доц. Апрахамян? Те от години са приоритет в научната Ви дейност, неслучайно сте и един от основателите на създадения преди години Национален координационен съвет по нанотехнологии.
– Да, проектът е за тези най-съвременни покрития и е изцяло в научното ни направление „Електротехнологии и нанотехнологии в електротехниката”. Това е единственото подобно направление сред техническите университети в страната. Разработката ни беше продължение на наши досегашни изследвания за приложение на тънки и наноструктурни слоеве върху различни части от електрически апарати. Участваха почти всички членове на катедрата, подпомогнати и от преподавателя по материалознание от Машинно-технологичния факултет доц. Аргиров за установяване на корозионната устойчивост на опитните образци. Налоително беше да включим като съизпълнители и колеги от Русенския университет, за да направят вакуумни покрития на предоставените от нас опитни образци на шини, тъй като ние нямаме нужната за целта вакуумна инсталация.
– Какво приложение биха намерили в промишлеността тези тоководещи шини, усъвършенствани в проекта на катедрата, доцент Апрахамян?
– Използват се в електрическите табла, в разпределителни и комплектни комутационни устройства. Тоководещите шини в таблата могат да бъдат подложени на химически агресивни среди от производството, на влага, на морска мъгла при корабите и др. вредни въздействия. Търпят и корозионни поражения, които оказват влияние на електрическата проводимост и така влошават експлоатационните параметри на шините. Затова е много важно върху тях да се нанасят покрития. Досега се ползваха галванични, но поради електрохимичният им характер, те са твърде агресивни за околната среда. Вакуумните покрития са по-качествени и тънки. Утвърдените през последните десетилетия технологии за вакуумна метализация позволяват тяхното получаване и обработване да е без или с минимални вредни отражения върху околната среда. Освен това процесът на производството им може да бъде напълно автоматизиран на конвейерен принцип, дори без участието на човека.
– Отличието за проекта на катедрата включва и принос за модернизацията на материалната база – в какво се изразява?
– Трябваше с малкото финансови средства, с които разполагахме, да разработим два специални стенда в наша лаборатория, за да можем да изследваме електрическите свойства на получените опитни образци. Единият стенд е за изследване на електродинамичните сили на шините с нанесени покрития, а другият – за електрическото контактно съпротивление. Така се реализираха и изследваха 27 различни режима на нанасяне на покритията. Това позволи да се дефинират и оптимални условия за разработването им с цел постигане на зададени експлоатационни характеристики. Много добре е, че двата стенда впоследствие ще могат да се ползват и за други наши цели. А тоководещите шини ще могат да бъдат внедрявани от фирми, изработващи електрически табла. И дори вече има изявен интерес в това отношение.
– Доцент Маринова, изпълнението на проектната задача и създаването на двата стенда несъмнено са добро вложение и за учебния процес.
– Стендовете вече ги включихме в обучението на студентите за лабораторните упражнения по дисциплината „Електрически апарати“, а методите за нанасяне на покрития се преподават по дисциплината „Електротехнологии”. Отделно - за магистрите, имаме и дисциплина „Наноматериали и нанотехнологии в електротехниката”. Най-голямото удовлетворение на преподавателите е, че голяма група студенти се включи активно в разработването на проекта – по отношение на планирането на голяма част от изследванията и експериментите, както и за обработката на резултатите по съответни програми. Така те вече могат по съвременен начин да определят електродинамичните сили и електрическото контактно съпротивление. Специално по изграждането на стендовете работиха четирима студенти от последните курсове и част от свързаните с това изследвания впоследствие те развиха в дипломните си работи.
Въобще, практика на катедрата е всички наши разработки и проекти да правим съвместно със студентите. Мога да посоча като пример изграждането на автономна фотоволтаична система. Всички от студентския ни клуб по ВЕИ, съвместно с преподаватели и под ръководството на доц. Майк Щреблау, участваха в създаването на системата. С електрическата енергия от фотоволтаиците, монтирани на покрива на учебния ни корпус, сега осветяваме част от лаборатория 716 и полуетажа в ниското тяло на сградата. Това изпълнение влезе в основата на още три студентски дипломни работи.
- Скоро тези дипломирани вече млади хора ще потърсят своите работни места в промишлеността. Какви са перспективите за тях?
– Една от гаранциите за това, че безпрлоблемно и успешно ще се реализират веднага след завършване, са добрите ни взаимоотношения с поне двадесет фирми от бранша. С тях сме обединени в общ Консултативен съвет към катедрата, който разрешава въпроси от взаимен интерес. С фирмено съдействие приключихме пълния ремонт на втора лаборатория на катедрата, където студентите ще практикуват в областта на електромобилите и техните електрически и електронни системи. Фирмите ни съдействат и с дарения на различни консумативи, а за двата стенда закупихме от тях части на преференциални цени. Нашият реванш за производствените им нужди, разбира се, е създаването на добре подготвени кадри. За тях вратите на фирмите са широко отворени.