30 години след закуската на френския президент Франсоа Митеран с 12 български интелектуалци и след паметната му среща с български студенти в СУ "Климент Охридски" френският посланик у нас Ерик Льобедел събра 23-ма българи от 4 поколения, за да наблегне на приемствеността в уроците на историята.
За жалост от 12 души, седнали на една маса с френския държавник на 19 януари 1989 г., днес живи са само двама - писателят и режисьор Анжел Вагенщайн и журналистката Корпинка Червенкова.
"Тогава имаше надежда. Въпреки различните си възгледи бяхме много по-единни от сега. И бяхме наивници да смятаме, че голямата промяна ще доведе до голяма и съществена разлика в състоянието, разлика в положителен смисъл. Всички знаем какво се случи", каза с горчивина 96-годишният Вагенщайн. Той помоли журналистите да не героизират срещата, защото според него много други хора са можели тогава да бъдат на мястото на поканените 12. Уникалното всъщност било присъствието на Франсоа Митеран, който не дошъл в България да наставлява, а по време на закуската само деликатно задавал въпроси, за да се ориентира по-добре какво се случва в страната.
За разлика от Вагенщайн Копринка Червенкова не се съгаси, че 12-те интелектуалци на закуската са били подбрани случайно, подчертавайки най-вече присъствието на Желю Желев - по онова време един от най-ярките представители на другомислещите българи, пример за съпротива на режима и човек, който по-късно става първият демократично избран български президент. На закуската в петък присъства дъщерята на покойния Желю Желев - художничката Станка Желева.
Сред гостите бяха още българският еврокомисар Мария Габриел, представителят на Европейската комисия у нас Огнян Златев, ректорът на СУ "Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков, политолозите Антоний Тодоров и Татяна Буруджиева. Посолството бе успяло да издири и няколко от присъстващите на срещата с Митарен студенти, които днес работят в различни сфери, а някои дори бяха пристигнали специално от Франция. От дистанцията на времето те вече нямат ясен спомен какви са били дръзките въпроси, които са задавали, но помнеха особената атмосфера на свободно говорене, която сякаш се родила със самото влизане на Митеран в залата. "Та ние преди това дори и помежду си не сме говорили толкова смело срещу режима, както направихме публично по време на тази среща", спомни се една от гостенките в посолството. Според някогашните млади събеседници на френския президент е било наистина уникално да виждаш на една ръка разстояние пред себе си ръководителя на могъща западна държава и да можеш да му задаваш въпроси.
Имаше представители и на най-младото поколение - ученици от френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" и от френското училище "Виктор Юго". За тях събитията са история, но както признаха те, са събудили интереса им към Франция, френския език, към политиката във Франция и България.
Митеран пристига в началото на 1989 г. на първото си официално посещение в България. "То е историческо не заради официалната му среща с последния комунистически лидер Тодор Живков, а заради срещата му с 12 български дисиденти и интелектуалци", каза посланик Льобедел на български език в началото на закуската в петък. Преди 30 години против желанието на официалните власти в посолството на ул. "Оборище" влизат философът и бъдещ президент Желю Желев, поетесата Блага Димитрова, поетът Радой Ралин, журналистите Стефан Продев, Барух Шамлиев, Копринка Червенкова, писателите Йордан Радичков и Ивайло Петров, писателят и кинорежисьор Анжел Вагенщайн и художникът Светлин Русев.
След това паметно посещение на френския гост в момент, когато недоволството започва да клокочи отдолу и да става все по-видимо, духът в България вече не е същият. 10 месеца по-късно режимът на Живков пада и България тръгва по желания, но и трънлив път на демокрацията.