Данаил Кирилов и Хамид Хамид предлагат НСО да пази шефа на КПКОНПИ, инспекторите да крият лицата си с маски, а общинарите да не подават декларации пред комисията
5 хил. лв. глоба заплашва всеки служител в държавна институция, служба за сигурност или за опазване на обществения ред и охрана у нас, който получи информация за корупция на висша публична личност и не я съобщи незабавно. Ако скатае важните сведения за първи път, санкцията му ще е по-малко - от 100 до 2000 лв.
Това гласят промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Те бяха внесени в парламента в понеделник от шефа на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ и от заместника му Хамид Хамид от ДПС.
Това са вторите
важни поправки в
антикорупционния
закон за
последните 7 дни
Миналия понеделник Кирилов по спешност предложи прекратеното наказателно дело да не е пречка пред внасянето на иск в съда за отнемане да незаконното имущество. Поправката, която се наложи заради тълкувателно решение на ВКС, бе приета на първо четене в края на миналата седмица.
При обсъждането ѝ стана ясно, че се подготвят още промени в закона, който бе приет в края на януари тази година. С него се създаде Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както е цялото име на “Антикорупция”.
Друга съществена поправкая внесена в понеделникя е, че служителите на комисията “могат да призовават граждани в служебните си помещения за определените им правомощия”.
В случай че призованите не се явят на определеното място и без уважителни причини,
те ще бъдат
конвоирани от
служители
на МВР
В проекта се уточнява, че принудителното отвеждане “се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане”. Цялата процедура ще бъде изяснена в правилник.
Освен това неявяването се наказва с глоба. При първия път тя е от 100 до 2000 лв., а при втория - от 500 до 5000 лв. Преди повече от месец шефът на ВКС Лозан Панов отказа да се яви пред комисията във връзка с разминаване в неговата данъчна декларация.
В проекта е записано още, че за противодействие на корупцията КПКОНПИ може да поиска от съда разкриване на банковата, търговската и застрахователната тайна, както и годишните финансови отчети на фирмите, които са статистическа тайна. Вече имало съдилища, които отказват искания на комисията за разкриване на банкова и търговска тайна с аргумента, че тя не е сред органите, които имат това право.
Инспекторите на комисията ще могат да получават информация и от Централния кредитен регистър и регистъра на банковите сметки и сейфове, предвижда проектозаконът.
Кирилов и Хамид предлагат инспекторите да имат право да използват защитни средства, гарантиращи личната им безопасност и прикритие на самоличността им, тоест да ходят с маски.
Шефът на КПКОНПИ пък да бъде пазен от НСО, защото “е необходимо да се осигури безопасността на тази висша публична длъжност”. Вносителите обясняват, че комисията няма структури за самоохрана, каквито има в ДАНС и МВР.
Съществено предложение е, че
общинските
съветници
излизат
от списъка
на хората, които трябва да подават декларации пред комисията. Те бяха включени през януари заедно с възложители на обществени поръчки, ректорите на държавни университети и директорите на болници. Според вносителите приблизителният брой на общинарите бил 5400. “Това ще блокира системата, ще са необходими много повече матерални и човешки ресурси, използваните средства ще надхвърлят значително ползите”, мотивират се вносителите. Те обаче предлагат декларация да подава администрацията на Конституционния съд и на омбудсмана.
Друга съществена промяна е, че срокът за внасяне на иск в съда се удължава от 3 на 6 месеца.
Освен това се предлага по-висок праг за несъответствие за започване на данъчна проверка. Той скача от 5 на 10 хил. лв.
Публична личност, която досега
нямала пари в банка, шашнала
инспектори с огромен депозит
Публична личност, която в предишните години е нямала дори минимални суми в банката, е декларирала пред “Антикорупция” хиляди левове на депозит. Това съобщи членът на комисията Силвия Къдрева пред депутатите от парламентарната комисия за противодействие на корупцията на изслушване миналата седмица.
Къдрева оглавява публичния регистър в “Антикорупция”. Това е звеното, което проверява имотните декларации на властта.
От тази година управниците са задължени да ги подават пред “Антикорупция”, а не пред Сметната палата, както беше досега. Този отдел от Сметната палата се вля в КПКОНПИ с приемането на новия закон през януари. Управникът, който изведнъж разкрил истинското си състояние, не го е правил пред НАП. Разликата в имотното му състояние в сравнение с предишни години била толкова голяма, че изненадала инспекторите.
Властта подаваше декларациите си до 8 юни т. г. В тях бяха описани имоти, коли, яхти, самолети, ако има такива, трудови доходи, хонорари, влогове, задължения към банки или физическо лица, разходи за обучение на деца и т.н.
В декларациите е изброено още имуществото на съпрузите, хората, с които са във фактическо съжителство, и на непълнолетните деца.
Към момента инспекторите от публичния регистър са проверили декларациите на 5116 души на ръководни позиции, които до тази година са подавали документите си в Сметната палата. Над 50 са държавните длъжности, които подават декларации - на първо място е президентът, депутатите и премиерът. От тази година декларации подават още шефове на държавни болници, ректори, общински съветници, главни архитекти.
Общо 3576 са хората, които за първи път подават декларации. 400 пък са хората, които подават финални документи, тоест напускат властовите позиции. Общо около 9000 са декларациите. Проверката е към приключване.
Остават още 100
декларации за проверка
Комисията “Антикорупция” трябва да провери последните 100 декларации за имотното състояние на властта. По закон се проверяват абсолютно всички, които тази година са около 9000 на брой. Те са публични, поместени са на страницата на КПКОНПИ още на 9 юни, ден след като изтече срокът за внасянето им. Декларациите, които до миналата година се подаваха пред Сметната палата, също бяха публични.
След като документите постъпят в КПКОНПИ, започва проверка дали фактите, посочени в тях, отговарят на истината. Когато има нови обстоятелства, тоест нови коли, имоти, банкови сметки, проверката се извършва чрез пряк достъп до външните регистри - имотен, търговски, КАТ. Въвежда се ЕГН-то на човека и се получава информацията. След това тя се сверява в предходните декларации на човека. След проверката се прави анализ на информацията.
Срокът е 6 месеца. После хората, при които има разминаване, получават уведомление, за да коригират неточностите.