Авторът избра Царево за предпремиера на книгата си - тук преди време махал пионерските връзки на децата при срещите им с писатели
Първо в Царево проф. Боян Биолчев представи най-новата си книга - “Преселението”, в петък. Морският град е мястото, където се развива последното действие в книгата, а е и любимо място на автора.
Повестта е сред новите заглавия на книгоиздателска къща “Труд”.
“Целенасочено избрах предпремиерата да е в Царево -
имам
отношение
към този край
и сметнах, че съм задължен да представя “Преселението” първо тук.
Основната премиера, която издателството осъществява, ще бъде на 9 януари в клуб “Перото” в НДК”, обяви пред “24 часа” проф. Биолчев.
“Дали се вълнувам? Това е силна дума, защото съм зареден със скептицизма на човек, написал 20 книги, и със самоирония. Но не мога да не кажа, че ми е много приятно. За мен най-важната оценка никога не са били рецензиите, а мнението на хора, които не играят ролята на литературни корифеи.
Когато такива хора говорят как са чели книгата ми, за мен е истинската оценка. Много мои познати споделиха, че са прочели “Преселението” на един дъх, и това ме радва”, допълни Биолчев.
Той призна, че често го питат книгата повест ли е, или роман. “Отговарям, че това е “Преселението”, казва авторът.
Книгата пресъздава драмата на българите, прокудени от Източна и Западна Тракия след Междусъюзническата война, а главният герой е едно 6-годишно момче. Биолчев признава, че книгата е писана с години, след като на младини той записва на аудиокасети възрастни жители на стария кв. “Василико” в Царево, които по време на събитията от 1913 г. са били деца на 5-7 г. и имат ясни спомени от преживяното.
“Навремето в Царево се провеждаха празниците на литературата и изкуството за деца и юноши. Аз бях създателят на тези събития, които заедно с подводния риболов ме свързат с Царево, оттук тръгна тая моя пагубна страст.
Много помагах на града, а детският празник на изкуствата
превърна
Мичурин в
център на
литературата
Тук имаше прожекции на филми, първите хепънинги, първия рок концерт, Милена тук пропя за първи път на сцена. Беше разчупено и тъй като не беше във фокуса на тези, които цензурно следяха културните събития, имахме свободата да правим каквото искаме.
Самият аз казвах да не водят учениците с пионерски връзки на среща с писатели. Беше ми омръзнало от деца, които стоят като войници и чакат някой да им каже “Мирно!”. И хората в Мичурин поеха този риск. Имаше някаква свобода.
Благодарение на това успях да си направя и бунгало в Резово, така че може да се каже, че съм и жител на града”, усмихва се Биолчев.
Въпреки че прави първите записи на възрастни преселници от “Василико” още преди 30 г., професорът е доволен, че “Преселението” се ражда много по-късно.
“За щастие, не започнах още тогава да пиша тази книга. Друг тип зрялост трябва да имаш, не тази, първата, на човека от средната възраст, а тази, малко поизгорялата, която не се страхува, че наближава краят, а се радва, че се връща в началото с открити очи и много мъдрост”, разсъждава творецът. Биолчев
описва
повестта като
книга с открит
възрастов
адрес,
което “не е хорър, въпреки че стават страшни неща”.
“Постарал съм се въпреки мъката и причиняването на болка да няма омраза. През моя писателски поглед по-скоро на човек, който съпреживява тези събития, няма натрупана ненавист.
В книгата почти няма описани кървави сцени, интересувала ме е вътрешната пролята кръв в душите на тия хора”, разкрива авторът.
Разказаната история започва през 1913 г., когато Биолчев смята, че е извършена най-голямата политическа грешка, съсипала почти половината от българския народ.
На 16 юни, вместо да се чакат резултатите от мирните преговори след Балканската война, нашите войски нападат сръбските и гръцките позиции. В резултат на това държавата ни, която тогава почти е постигнала естествената си етническа територия, се свива до днешните си граници.
“Разговаряйки с моя приятел Боян Биолчев, зарядът, с който говори за “Преселението”, ме кара да мисля, че това е книгата на живота му. Благодаря му, че написа тази книга, че засегна нас, скромните хора от същинския Юг, и че тук е нейното първо представяне”, заяви кметът на Царево Георги Лапчев, който бе сред гостите на предпремиерата.