Фламандските националисти отхвърлят пакта на ООН
Управляващата коалиция в Белгия се разпадна заради разногласия по пакта на ООН за миграцията. От правителството излезе националистическата партия “Нов фламандски алианс” и премиерът Шарл Мишел се озовава начело на кабинет на малцинството пет месеца преди следващите парламентарни избори.
Разпадът в управляващата коалиция започна в началото на миналата седмица, след като Шарл Мишел и неговата либерална партия “Реформаторско движение” обявиха, че Белгия ще подкрепи пакта на ООН за миграцията. “Нов фламандски алианс” и лидерът му Барт де Вевер отказаха да подпишат документа и заплашиха с излизане от коалицията. Според тях споразумението е в разрез с твърдата позиция на правителството срещу нелегалните мигранти, което пък не се приема от премиера. През годините коалицията неведнъж бе пред разпадане заради антимигрантските виждания на националистите.
“Ако повече нямаме глас в това правителство... няма смисъл да продължаваме”, заяви на извънредна пресконференция Барт де Вевер.
В неделя Шарл Мишел беше при крал Филип, където обяви нов състав на правителството. Вечерта се очакваше да се проведе правителствено заседание без министрите от фламандския алианс. От кабинета си тръгват негови ключови министри като вътрешния Ян Ямбон, на отбраната Зандер Лунс и на финансите Йохан ван Овертвелд. Напускат и двамата държавни секретари - по миграцията и социалната политика.
“Нов фламандски алианс” е най-голямата политическа партия в холандскоезичната област Фландрия. Четиричленната коалиция беше формирана през 2014 г.
В Канада също се стигна до сблъсъци заради пакта на ООН. Противниците му скандираха: “Откажете пакта за миграцията”, а проимигрантски активисти - “Бежанците са добре дошли, расистите да си ходят вкъщи”.
Гласуват след ден пакта на ООН за миграцията
Идеята разцепи ЕС
Идеята на ООН за глобален пакт за миграцията се роди през 2015 г. след най-голямата бежанска вълна от Втората световна война, която заля Европа с преселници, погълна огромни ресурси, отключи страх от чужденците и възроди национализма.
Документът под името Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция бе одобрен през юли от всичките 192 държави - членки на ООН, с изключение на САЩ. На 10 и 11 декември той трябва да бъде приет на конференция в Мароко. Много страни обаче обявиха, че не го приемат, включително България. Отказаха го десните правителства на Австрия, Полша, Унгария, Чехия, Италия, както и тези на Хърватия, Естония и Словакия. Страни като Австралия, Израел, Латвия, Швейцария и Доминиканската република също ще бойкотират вота. Те отказват да подпишат с аргумента, че размива границите между законната и незаконната имиграция и крие опасност страните им да бъдат принудени да отворят границите си.
Пактът е първото в историята глобално споразумение за общ подход към миграцията във всичките ѝ измерения. Toй няма задължителна юридическа сила, а е по-скоро символичен. Не предвижда каквито и да било правни задължения и действа, зачитайки националния суверенитет и свободата на всяка държава да определя миграционната си политика. Според критиците обаче изрази като “страните се задължават… да приемат, осигуряват, гарантират” крият заплаха за националния суверенитет.
На 34 страници пактът поставя 23 цели за по-добро регулиране на миграцията на местно, национално, регионално и глобално ниво. Всяка от тях съдържа общи препоръки и каталог на възможните действия, които отделните държави могат да предприемат при изготвянето на националните си политики по въпроса.
ЕС планираше на срещата в Мароко да излезе с обща позиция по миграцията, но заради бойкота на няколко страни членки това няма да стане.