Автентичността се доказва със серия анализи, ползват се и методи на криминалистиката
Българи са сред топфалшификаторите в света
Истинско или фалшиво е едно съкровище? Този въпрос се задаваше често покрай последния случай през октомври, когато от ГДБОП обявиха, че са спасили изнасянето на изключително ценни златни накити, сред които и тракийски венец. Тогава един от задържаните обяви предметите за имитации, които изработил сам.
Всъщност, за да се установи дали даден предмет е автентичен, са нужни серия анализи.
“Започва се със стилистичен. Това е анализ на вида на предмета отвън, прави се сравнение с други находки от същия период, преценява се дали изработката съответства на епохата, дали теглото отговаря на технологията. Например честа грешка на фалшификаторите е, че
бъркат размерите
или пропорциите
на предметите,
особено ако работят по снимка и не ползват оригинала, отливат предметите, вместо да ги изковат”, разказва доц. Тодор Чобанов, който освен зам.-кмет на София по култура и образование е експерт по антична история и вещо лице.
След стилистичния анализ се прави и металографска проверка, за да се получи изображение на металната структура на предмета и да се вземат проби за химически анализ. Обикновено се работи с оптичен металографски микроскоп.
“Търсят се особеностите, които биха позволили да се заключи, че предметът е съвременна изработка. Може да се изследва начинът на прикрепяне на различните елементи на вещта, ако са запоявани - какво представлява свързващото вещество. В хода на това изучаване може да се направи и трасологичен анализ. Става дума за същия метод като в класическата криминалистика. Като правило древните майстори коват вещите или доизковават, когато са отлети. Следите от техните длета и чукчета са много ясно отличими от тези на съвременните производители. Древните ателиета имат и специално оформени длетца за нанасяне на орнаменти, каквито са използвани например за изработката на много от вещите от съкровището от Наги сен Миклош. Освен това древните майстори са били истински майстори в пълния смисъл на тази дума и са били в състояние да изпълнят неща, които днес са почти невъзможни, например да промушват изключително тънка тел през гънките на вещта, да изработват миниатюрни елементи и т.н.
Никой фалшификатор
не е в състояние да
повтори следите
от древните инструменти, освен ако не разполага с тях, а понеже повечето са били с железни накрайници, те отдавна са станали на прах”, обяснява доц. Чобанов.
Дали едно съкровище е истинско, може да се установи и при изследване на примесите на сплавта, ако се открият такива, които древните хора е нямало как да използват.
Трудно може да се постави цена на този тип изследвания. Ясно е обаче, че са скъпи, защото се използват най-добрите специалисти. Експертизите пък може да траят от няколко дни до месеци в зависимост от задачата.
“Имало е и ще има всякакви опити за измама и производство на фалшиви предмети. Навремето нашумя т.нар. случай със скитските апликации, когато различните специалисти не стигнаха до единодушие. Според мен обаче все пак версията за фалшификат е по-убедителната, особено като се има предвид, че след като се върна у държателя си, този комплект не се продаде в чужбина, където има голямо търсене за подобни артефакти.
На този пазар клиентите са много чувствителни и подготвени, големите музеи и колекционери имат топексперти, които винаги им дават вярна оценка за характера на даден предмет”, казва доц. Чобанов.
Той си спомня за случай преди десетина години, когато с колеги работил по над хиляда драхми на Аполония Понтика.
Имаше и една-две
истински,
но огромната част
бяха фалшиви
При разломяване на монетното тяло под повърхността, която беше специално обработена, за да изглежда автентично, се виждаше субстанция, която няма как да е от Античността. Усъмни ни и големият брой на драхмите - те рядко излизат в такива големи количества от едно място, обясни доц. Чобанов.
Според експерти обаче българите са сред най-добрите фалшификатори в света.
“Има истински легенди - като Славей от Хасково. Но жертвите и измамите по този вид сделки са си реален проблем и час по-скоро в Наказателния кодекс трябва да се появи такъв текст - специализиран състав на измама. Иначе няма да можем правилно да адресираме тези проблеми”, смята доц. Чобанов.
В началото на месеца пък в Националния археологически институт с музей при БАН бе открита изложба с над 300 експоната, които са били спасени при различни акции на МВР. Сред тях са най-голямата известна досега колективна находка от медни брадви от V век пр. Хр., златни накити и бронзови предмети от II век пр. Хр. и др.
Банда пази златен венец в каменно помещение
СТОЯН НЕШЕВ
За над 1500 предмета с белези на културноисторически ценности, открити на метър и половина под земята в обрасъл двор на къща в Симеоновград, се чака експертиза в следствието по най-голямото иманярско дело на спецпрокуратурата през последните години.
На 8 октомври антимафиоти от ГДБОП закопчаха иманярите Петър Влаев, Димитър Андинов, Антон Ивов и Недко Добчев, който е служител на ДАНС, като членове на банда за трафик на ценности. Те били заловени в момент, когато продавали златен венец срещу 2 млн. лв. на агенти под прикритие.
След арестите член на групата доброволно предал на прокуратурата гривни, торкви, монети, за които експертна справка и лабораторно изследване посочват, че има данни те да са антични. Златният венец е бил стриктно съхраняван в каменно помещение, казаха запознати с разследването. Смята се, че той е от IV в. пр.н.е. и по значение и стойност може да се сравни с този, намерен в Голямата Косматка край Шипка.
От прокуратурата казват, че това къде е открито съкровището, преди да иде в ръцете на иманярите, ще се установи трудно.