В дните около междинните избори в САЩ слон и магаре позират в изобилие на политически карикатури, плакати, а някои - и върху смущаващи модни аксесоари.
Няма начин да не е така – тези животни са символи на двете главни партии в страната. Първото – на републиканците, а второто – на демократите. Те олицетворяват американската визуална култура и са толкова разпознаваеми, колкото Дядо Коледа и Чичо Сам.
И все пак дори повечето американци ще се изненадат да научат, че и двата политически символа са популяризирани в днешния им вид от един ексцентричен карикатурист – Томас Наст. С работата си в седмичника “Харпърс” от 1862 до 1886 г. той става основател на жанра политическа рисунка и един от най-прочутите и дръзки художници сатирици, припомня Си Ен Ен. Със силата на рисунъка Наст бичува робовладелството, опонентите на гражданската война за освобождаване на чернокожите, политическите машинации. Защитава индианците и имигрантите.
Историците твърдят, че художникът, преселил се от Германия в Ню Йорк с родителите си
едва 6-годишен,
е бил жестоко
малтретиран
като дете
Саркастичното презрение към насилието във всичките му форми и състраданието към неговите жертви са двете основни теми, които доминират творчеството му.
Сатиричната му рисунка “Паника около третия мандат” (1874) се свързва с утвърждаването на слона и магарето като партийни символи. На нея магарето (изданията, подкрепящи демократите) е навлякло лъвска кожа и плаши другите животни с допустим по онова време трети мандат на президента републиканец Юлисис Грант. Републиканската партия - огромният слон, също изглежда уплашена. Макар да ѝ симпатизира, Наст не ѝ пести критиките.
На рисунката Демократическата партия е изобразена като лисица, а магаре става по-късно.
Томас Наст едва ли е първият, който сравнява хората с животни – истории с магаре в лъвска кожа е разказвал още Езоп. Той не е и първият карикатурист, оприличил републиканците на хоботестия бозайник. Поне десетилетие преди това се появяват реклами на тази партия с надпис “Виж слона”, което на жаргон от времето на гражданската война е означавало “Бий се смело”.
Но за Наст става запазена марка да представя американската политика
като една
голяма хаотична
менажерия,
като цирк. Отличен сатирик, той иронизира партията, на която симпатизира, точно толкова, колкото и нейните опоненти. Изобразява републиканците като безсилно, паникьосано същество, което постоянно тича в грешната посока и чийто огромен размер е по-скоро пречка, отколкото преимущество.
Магарето на Наст не се представя по-добре. Карикатура от 1879 г. показва упоритото добиче, което едва не рухва в бездната на финансовия хаос, а слона – паднал до него изтощен. Скиците му често показват двете животни на косъм от хаоса – честна преценка за дейността на двете партии по онова време.
Към края на XIX век Наст е художникът, който всява най-голям страх сред американските политици и от десния, и от левия спектър. По ирония на съдбата той обаче губи всичко припечелено във финансова пирамида, ставайки жертва на онези далавери, които клеймил с карикатурите си. През 1890 г. опитва да си стъпи на краката, като издава книга с коледни илюстрации. Но вече е изгубил творческата мощ от времето на “Харпърс” и прекарва последното десетилетие от живота си беден и болен, осъзнаващ болезнено, че най-добрите постижения вече са зад гърба му.
Но благодарение на неговия гений слонът и магарето още са живи. До днес слонът е официален символ на републиканците, а макар демократите да не са признали официално магарето, ще го видите по митингите и плакатите им. Не е ли странно и дори глупаво, че двете партии са приели за символи животни, така безмилостно осмени в карикатурите на Наст? Може би техните лидери не са ги разгледали добре, преди да ги отпечатат на торбички и значки, пита Си Ен Ен. Или може би, разбирайки добре иронията на художника, са решили да ѝ дадат подобаващ отговор, като се самоиронизират.