Жаир Болсонаро нарича епохата на военната диктатура “славна”
Бразилия е разтърсена от политически трус. Най-голямата държава в Латинска Америка, в която дълги години левицата имаше смазващо превъзходство и която изглеждаше загърбила авторитаризма, се сдоби с десен лидер популист, който мечтае за твърда ръка.
Второто име на новия бразилски президент Жаир Болсонаро е Месиас, което се родее с месия. Привържениците на 63-годишния политик го наричат Болсомито - игра на думи между фамилията му и мит, легенда. Спасител на Бразилия - мнозина от избирателите в затъналата в корупция, престъпност и рецесия страна го избраха именно защото виждат в него ново начало.
Не съм фашист, каза преди дни Болсонаро, определян от всички западни медии като крайнодесен, и се обрисува като “бразилския Чърчил”, готов да извади страната от тресавището. Повечето наблюдатели обаче го наричат “Тръмп от тропиците” и намират редица паралели с американския президент. Дори и лозунгите, с които двамата извоюваха победата, са сходни. “Бразилия преди всичко, Господ над всички”, тръбеше Болсонаро по време на кампанията, което доста напомня на “Да направим Америка отново велика” на Тръмп. Самият Болсонаро не крие, че американският президент е негов политически идол.
Бразилия изглеждаше отличник по растеж при предишните леви президенти Луис Инасиу Лула да Силва и бунтарката с български корени Дилма Русеф до момента, когато избухна аферата “Петробрас”. Тя разкри огромните мащаби на подкупите за милиарди долари, раздавани на властимащите на всички нива в държавата. Дългогодишният любимец на народа Лула бе осъден на 12 г. затвор за корупция, а Дилма Русеф бе свалена с импийчмънт. Именно тази вълна на недоволството за броени месеци превърна дългогодишния конгресмен във фаворит в президентската надпревара.
Жаир Болсонаро е роден на 21 март 1955 г. в Кампинас, щата Сао Пауло, в семейство на италиански имигранти. Дипломира се във Военната академия “Агулхас Неграс” през 1977 г. Излиза с
чин артилерийски капитан
от сухопътните сили
на бразилската армия.
През 1986 г. възглавява недоволството на група военни срещу ниските им заплати. Дори пише редакционна статия по въпроса в списание, заради което е хвърлен в ареста за 15 дни за неподчинение.
Влиза в политиката през 1988 г., когато е избран в градския съвет на Рио де Жанейро. Впоследствие е избран за депутат в парламента, където остава 7 поредни мандата. Сменя цяла поредица от партии и накрая се кандидатира за държавен глава от името на Социаллибералната партия. Въпреки дългата си политическа кариера не се колебае да се представя за политически аутсайдер.
За цялата си парламентарна дейност внася само 2 законопроекта. За сметка на това често привлича вниманието със скандалните си изказвания. През 1999 г. заявява, че военната диктатура е трябвало да разстреля 30 000 корумпирани, като се започне с тогавашния президент Фернандо Енрике Кардосо. Епохата на военната диктатура между 1964 и 1985 г. той намира за “славна”.
През 2003 г. се обръща към депутатката Мария ду Росарио и ѝ казва, че не би я изнасилил, защото е прекалено грозна. “Не съм изнасилвач, но ако бях, нямаше да я изнасиля, защото не го заслужава”, каза тогава той.
В интервю за сп. “Плейбой” през 2011 г. Жаир обявява, че не би бил способен да обича някого от синовете си, ако е хомосексуалист. “Няма да лицемеря. Бих предпочел да умре в катастрофа, вместо да е гей”, казва той. Афробразилците пък нарича мързеливи и дебели.
Всички тези шокиращи изказвания отблъскват мнозина, но много други ги приемат като изричане на неудобни истини и говорене без увъртания. Самият Болсонаро твърди, че думите му са оръжие.
При импийчмънта на Дилма Русеф той обяви, че гласува срещу нея в памет на покойния шеф на тайната полиция на Сао Пауло, нареждал мъченията на стотици хора от левицата по време на военната диктатура. Сред измъчваните е била и самата Дилма.
Крайнодесните му позиции намират отклик в най-различни прослойки на бразилското общество, което бленува за ред и сигурност. Той обещава да се разправи с бандитите, да извади армията на улицата, за да има порядък, да даде оръжие в ръцете на самите бразилци, за да се защитават, да изкорени корупцията. Настоява за връщане на смъртното наказание. Нарича бежанците “измет на Земята” и
се заканва да изгони
левите политици
от страната или да ги прати в затвора. Расистките, хомофобските, сексистките му изцепки са формула, която се харчи сред избирателите по модела на Тръмп. Също като него той няма задръжка да напада и обижда когото и да било. И също като американския президент не вярва на традиционните медии, а изразява позициите си чрез социалните мрежи.
Неслучайно едно от първите изявления на Болсонаро като новоизбран президент бе, че ще премести бразилското посолство от Тел Авив в Йерусалим, както стори Тръмп. Закани се също да прекъсне дипломатическите връзки с Куба.
Мнозина обаче се питат, след като загърбиха традиционните партии и кандидати, готови ли са бразилците за взривоопасен и радикален лидер като Болсонаро? Защото в крайна сметка, макар да е петата по големите страна в света, Бразилия съвсем не е САЩ.
СЪПЕРНИКЪТ
Кандидатът на лявата Партия на трудещите се Фернанду Хадад е бил кмет на Сао Пауло от 2013 до 2017 г. Той имаше тежката задача да се бори за поста, заменяйки Луис Инасио Лула да Силва, на когото заради присъдата от 12 г. затвор Върховният съд забрани да се кандидатира отново. Въпреки че влезе късно в надпреварата (до този момент той бе кандадат за вицепрезидент), Хадад се представи достойно, като взе 45% срещу 55% за Болсонаро.
Фернанду Хадад, роден на 25 януари 1963 г., е от ливански произход, майка му е спиритистка. Завършил е икономика и има докторат по философия. Професор е по политически науки в Университета на Сао Пауло. Започва кариерата си като банков анализатор, преди да премине на държавна служба и след това в политиката. Бил е министър на образованието, като въвежда реформи в приемните изпити за висше образование. Докато беше кмет, трябваше да се справя с мащабни демонстрации, когато билетът за обществения транспорт скочи от 3 на 3,20 долара. Обеща да увеличи значително алеите за велосипеди - от 67 на 400 км, но плановете му бяха посрещнати със смесени реакции.
СЪПРУГАТА И ДЕЦАТА
36-годишната Мишел де Паула Фирмо Рейналдо, която е с 27 години по-млада от съпруга си Жаир Болсонаро, е бивша секретарка в парламента. Там през 2007 г. се запознава с депутата, а през 2013 г. двамата сключили брак. Някои медии вече ги нарекоха “Красавицата и звярът”.
Семейството има дъщеря. Бившият армейски капитан, щедър на женомразки обиди, заявява веднъж, че я заченал “в момент на слабост”. От предишен брак Мишел има още една дъщеря на 16 г.
Известна със скромните си вкусове и дълбоко вярваща, съпругата на Болсонаро споделя, че се е научила “да не отказва никому храна и вода” и през част от времето си полага грижи за хора с увреждания. Тя варва, че съпругът ѝ “е човечен и милее за хората”.
За самия Болсонаро това е трети брак. От предишните той има 4-ма синове - Флавио, Карлос, Едуардо и Ренан, като тримата от първата му жена също са в политиката - двама са депутати, а третият е общински съветник.