- Брюксел ни хвали за дуалното обучение
- Критикува ни, че не вадим адекватни кадри - вместо инженери и математици произвеждаме бизнес администратори
България малко инвестира в предучилищното и началното образование, които са от ключово значение за еднакво начало в живота. През 2016 г. разходите за това ниво на образование са равни на 0,7% от БВП на страната, а средно за ЕС е 1,5%. Това отчита Европейската комисия в своя ежегоден доклад за образование и обучение.
“Макар че мерките все още не съответстват на големината на предизвикателствата, съществува увеличаване на фокуса върху намаляването на преждевременно напускане на училище, въвеждане на дуално обучение, подобряване на цифровите умения и засилване на приобщаващото образование”, пише още в документа.
ЕК отчита, че е
повишен фокусът
върху учителите
Миналата година заплатите се увеличиха два пъти - с 10% през януари и с 15% през септември. Допълнително диференцирано увеличение се очаква през януари 2019 г. Първоначалното обучение на учителите беше подкрепено с въвеждането на курсове за ранно идентифициране на образователни затруднения и увеличаването на броя на часовете практическо обучение, но все още има трудности. Обучение по менторство е приоритет в продължаващите програми за професионално развитие на учителите. От януари 2018 г. разходите на учителите за преподаване и настаняване в отдалечени и планински райони са допустими за възстановяване, отчитат още от ЕК.
В доклада се анализират и резултатите от Международното изследване по гражданско образование (ICCS16). Последните данни от 2016 г. показват, че българските ученици имат по-висок среден резултат спрямо предходното изследване, но все още са под средния за 20-те държави, участвали в теста. Вече се предприемат мерки за осигуряване на гражданско образование в България, отчитат от Брюксел.
Уменията на завършилите висше образование обаче
не отговарят в
достатъчна
степен
на нуждите на
пазара на труда
През 2017 г. се понижава процентът на младите българи между 30 и 34 г., взели диплома за висше - до 32,8%, което е доста под средното за ЕС (39,9%). В целите на “Европа 2020” са заложени 36%. Коефициентът на заетост на последните завършили висше образование обаче се е увеличил с 8 процентни пункта до 86,5% и в момента у нас той е по-висок от средния за ЕС (84,9%). Въпреки това недостигът на умения, особено в производството, строителството и цифровите сектори остава. Работодателите често забелязват тези пропуски в знанията и
липсата най-вече
на меки умения
сред наскоро
дипломираните
На 1000 млади българи (20 - 29 г.) едва 13,9 са завършили в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM) - доста под средния дял в Европа от 19,1. Един от двама абсолвенти у нас е от сферата на социалните науки, бизнес администрацията или правото. В ЕС е един на 3-ма.
Деница Сачева, зам.-министър на образованието:
Проблем е обхватът на децата до 7 г.
Трябват още усилия за включването на ромите
- Г-жо Сачева, какви са основните изводи за България от доклада на Еврокомисията?
- Най-важното е, че ЕК отчита напредък и казва, че за първи път от 6 г. имаме намаляване на показателя на отпадащите ученици. Кампанията, която МОН провежда, на практика дава своите резултати, независимо че все още сме далече от това, което сме заложили като цел - до 2020 г. процентът на отпадащите деца в България да бъде 11. За съжаление, още са 12,7%, но през 2016 г. бяха 13,8.
Сред положителните резултати е отбелязан и фактът, че въвеждаме сериозно гражданското образование и че приобщаващото образование продължава да бъде приоритет. Това, че въвеждаме дигитални умения и слагаме акцент върху тази тема, също се оценява положително.
- А слабите ни места?
- Казват, че включването успешно на ромите в образователната система продължава да изисква още усилия. Това, което правим, трябва да е в много по-голям мащаб. Като проблем се посочва влошаването на показателя за обхванатите деца до 7 г. в предучилищна подготовка. Ние също сме го оценили като проблем. Точно затова сме направили проект “Активно приобщаване”, който е на стойност 82 млн. лв., и се надяваме да започне от началото на следващата година. Той е насочен към максимален обхват на децата колкото се може по-рано в детските градини, включително и чрез частично покриване на таксите, чрез допълнително обучение по български език и допълнителни занимания и дейности по интереси. Така че на тази констатация в доклада вече сме започнали да вземаме мерки. Да се надяваме, че в следващата година те ще бъдат отчетени. Имаме критика и че участието на възрастни българи в процеса на учене през целия живот се увеличава малко и че все още е значително под средното за ЕС. Там срединят процент на възрастните, които се обучават, е 10,9, а за България все още е 2,3%. Това ще продължава да е предизвикателство, защото това, че ученето е през целия живот, още като че ли трудно се приема у нас. Това са по-основните неща.
- Критикуват ни също, че инвестираме малко в предучилищното и началното образование.
- Мерките, които сме предприели, са точно в тази посока. Започваме от следващата година. Тази тази обучихме 1800 педагогически специалисти от детските градини, за да правят ранен скрининг на децата между 3 и 3 и половина години за обучителни трудности. Около 7000 деца от тези 23 хил., които записахме в клас по линия на механизма за обхват, бяха на 5, 6 и 7 г., тоест за първи път стъпиха в училище и детска градина.
Въвеждането на компютърно моделиране в 3-и клас също е нова инвестиция. Вчера беше първото заседание на работната група за изработване на национална стратегия за ранно детско развитие, в която са включени специалисти от МЗ, социалното министерство, на ДАЗД, академичната общност, неправителствени организации, синдикати, Световната банка, УНИЦЕФ и др. Министерството ни ще представи тази стратегия за обществено обсъждане в началото на 2019 т. Наистина ранното детско развитие трябва да е много по-сериозен приоритет в политиката на България.