По история учат за развитието на българските земи от началото на Възраждането до съвременността
Само българска литература ще изучават седмокласниците от тази есен. Това предвиждат новите учебни програми, приети след влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование.
Учебната програма по български език в 7-и клас представя теми и дейности, насочени към овладяване на умения да се извлича и да се подбира информация от медийни и от художествени текстове (на хартиен и на електронен носител) за изпълняване на комуникативни задачи. Седмокласниците
изучават
системата
на глаголните
наклонения
и преизказните глаголни форми; същността и употребата на сложното съставно изречение и на сложното смесено изречение, начините за предаване на чужда реч в текста.
Учениците развиват умения за участие в дискусия, за редактиране на текст и за създаване на следните видове текст: отговор на нравствен въпрос и анотация.
В учебната програма, която влиза в сила от учебната 2018/2019 година,
не са заложени
за изучаване
вид на глагола,
видове подчинени
изречения
и фразеологични словосъчетания.
В учебната програма по литература в 7-и клас пък са включени за изучаване творби/откъси от творби само от българската литература (“На прощаване”, “Немили-недраги”, “Една българка”, “Българският език”, “Опълченците на Шипка”, “Неразделни”, “Заточеници”, “По жътва”, “По жицата”, “Как хубаво си ти”, “Под игото”, “Косачи”, “Художник”, “Братчетата на Гаврош”, “Серафим”).
Включени са и нови текстове: “Стани, стани, юнак балкански” и “Вятър ечи, Балкан стене” (Д. Чинтулов), из “До Чикаго и назад” (Ал. Константинов) - откъсът от “Вие трябва да сте били на Пловдивското изложение и знаете големия павилион?” до “На г. Айвазияна търговията отиваше твърде зле, според думите му, но той имаше надежда да разпродаде повечко “рядкости” в последните два месеца, септември и октомври, когато след летния сезон по-заможните американци ще посетят изложението” и из “Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин”: “Бай Ганьо пътува” (Ал. Константинов).
По старите учебни програми по история в 7-и клас учениците изучаваха праистория и Античност.
По новите програми обаче съдържанието на общообразователната подготовка по история и цивилизации в 7-и клас обхваща историческото развитие на българските земи от началото на Bъзраждането (XVIII в.) до съвременността. С този клас завършва прогимназиалният етап и основната степен на образование. Чрез това учебно съдържание се осигурява възможност учениците в рамките на етапа да са усвоили знания и придобили умения, които обхващат българската история в нейната цялост.
Това учебно съдържание произтича от заложения хронологичен принцип на изучаване на събитията и процесите.
В процеса на обучение се затвърждават вече усвоените и се развиват нови умения за овладяване и прилагане на специфични техники на историческото познание.
В дейностите в класната стая се предвижда провеждането на ролеви игри, работа в екип по предварително зададени задачи за проучване, изработването на компютърни презентации, хронологични таблици, табла, посветени на избрана личност или събитие. Извън класната стая програмата предвижда посещение на паметници, архитектурни резервати, музеи, библиотеки и архиви, както и провеждане на анкети в семейството и сред близки за събития от близкото минало.
Сред
новите понятия
са светско
образование,
Велики сили,
модернизация, реформа, национална катастрофа, авторитарна власт, референдум, култ към личността, комунистически режим и пропаганда.
Темата “Цели изрази” се обединява от старата програма в 6-и и в 7-и клас само в 7-и клас по новата програма.
От учебната програма отпадат за изучаване линейни параметрични уравнения и линейни параметрични неравенства с едно неизвестно.
Свойствата на
трапец ще се
учат в 8-и клас
В края на 7-и клас ученикът трябва да умее:
- да извършва действия (събиране, изваждане, умножение, деление и степенуване с естествен степенен показател) с цели изрази, да извършва тъждествени преобразувания с тях и да пресмята стойност на цял израз;
- да решава линейни уравнения без параметър, уравнения, свеждащи се до линейни от вида (ax + b)(cx + d) = 0 и модулни уравнения от вида |ax + b|= c;
- да решава линейни неравенства с едно неизвестно без параметър;
- да определя по вид и намира ъгли, получени при пресичането на прави в равнината;
- да прилага признаците за еднаквост на триъгълници;
- да знае и използва зависимости на страни и ъгли в триъгълник;
- да построява геометрични обекти, описани в основните построителни задачи;
- да знае понятието успоредник, видове, свойства;
- да разбира смисъла на думите определение, аксиома, теорема, да разграничава условие от заключение на теорема;
- да познава метода за доказване на твърдение чрез допускане на противното;
- да организира и представя данни в таблици, в правоъгълни диаграми (без хистограми),
- да използва множества от данни за отговаряне на въпроси и решаване на задачи в кръгови и линейни диаграми;
- да оценява шансовете (вероятностите) на изходи със случаен характер;
- да моделира с числов или с цял алгебричен израз;
- да моделира с линейни уравнения или с уравнения, свеждащи се до линейни;
- да моделира с линейни неравенства;
- да оценява и интерпретира съдържателно получен при моделиране резултат и предвижда в определени рамки очакван резултат.
26 задачи на миниматурата
по български език и литература
26 ще са задачите на изпита след 7-и клас по български език и литература. 18 от тях са със структуриран отговор с 4 възможности за отговор, от които само един е правилен. 6 са задачите с кратък свободен отговор, една е с разширен свободен отговор и една - за създаване на текст. Това обявиха от министерството на образованието преди началото на учебната година.
Системата от задачи по български език и литература се определя от задължителното учебно съдържание, включено в учебните програми от 5-и до 7-и клас, като се прилагат знанията и уменията, придобити в обучението до 7-и клас включително.
Темите от учебното съдържание са “Текстът в общуването. Разговорен текст, научен текст, медиен текст, художествен текст”, “Извличане и обработване на информация от научен, медиен и от художествен текст”, “Причастия, деепричастия”, “Съвместна употреба на глаголни времена”, “Пряко, непряко и полупряко предаване на чужда реч”, “Неизменяеми части на речта - наречие, предлог, съюз, междуметие, частица”.
Системата от задачи по литература се определя от задължителното учебно съдържание, включено в учебната програма за 7-и клас. Творбите и авторите, които са включени, са разделени на 2 теми - “Българинът във възрожденския свят” и “Човекът в обществото - норми, ценности и конфликти”. В първата са включени “Стани, стани, юнак балкански” и “Вятър ечи, Балкан стене” от Добри Чинтулов, “На прощаване в 1868 г.” от Ботев, из “Немили-недраги” от Вазов, “Опълченците на Шипка” от Вазов и “Българският език” от Вазов. Във втората тема са включени из “Чикаго и назад” от Алеко Константинов, из “Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин” от Алеко Константинов; “Бай Ганьо пътува”, “Неразделни” от Пенчо Славейков, “Заточеници” от Яворов, “По жътва” от Елин Пелин и “По жицата” от Йовков”.
От министерството посочват и примерни задачи. Една от тях е:
Кой от хъшовете в повестта “Немили-недраги” е поет, “написал и напечатал тайно вече цяла патриотична поема”?
А) Бръчков. Б) Македонски. В) Странджата. Г) Владиков
Времетраенето на изпита е 150 минути. Максималният брой точки от теста е 100.
Миниматурата по математика след 7-и клас също съдържа задачи от задължителното учебно съдържание, включено в учебните програми от 5-и до 7-и клас, като се прилагат знанията и уменията, придобити в обучението до 7-и клас включително. Областите на компетентности са: “Числа. Алгебра”, “Фигури и тела. Измерване”, “Елементи от вероятности и статистика”, “Логичеки знания. Моделиране”. Тестът е с 25 задачи. Времетраенето и на изпита по математика е 150 минути. Максималният брой точки от теста е 100.