Уникални стени пазят първите монополисти в света, твърди ръководителят на разкопките проф. Васил Николов
На 6 км от Провадия са открити останките на най-стария център за добив на сол в Европа (5500 - 4200 г. пр.Хр.), превърнал се в
първия
праисторически град
на нашия континент
(4700-4200 г. пр.Хр.).
“Солта е била много по-ценна от златото. В онези времена тя е била като нефта за днешните хора. Солницата в Провадия е двигателят на първата европейска цивилизация. Хората, които са добивали сол, са били първите монополисти в Югозападна Европа, били са единствените. И това е ставало 4-5 хиляди години преди Христа”, обяснява ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. “Провадия - Солницата” стана обект с широк международен отзвук, тъй като стана ясно, че първите каменни крепости са създадени именно там.
Археологическите проучвания започват през 2005 г. с участието на сериозен научен екип, ръководен от проф. Николов, и продължават и досега. Излизат сензационни данни. Почти в центъра на солното огледало се издига праисторическа селищна могила и върху нея - надгробна. Има
останки от двуетажни
къщи, множество
трапове,
използвани за ритуални цели, части от порти и защитни укрепления, некропол. Учените са удивени от огромните стени от каменни блокове, които са се издигали много нависоко около селището и които са били непознати като фортификационна система. Предполага се, че в града са живели около 350 души между 4700 и 4200 г. пр.Хр. - около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация. Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранното, регистрирано в Европа.
Засега няма данни за подобна каменна цитадела през V хил. пр. Хр. в Европа, която е и невероятно постижение на строителното изкуство.
“Изградени са 3 отбранителни стени, подобни има само в Троя. Те са труднопревземаеми, опасани са с лабиринти и тунели. Ясно е, че тези най-богати хора често са били цел на нападения и са знаели как да се отбраняват. Това се доказва с върховете на копия и стрели, които открихме”, обясни проф. Николов.
“В момента сме екип от 17 души. Работим активно по аварийната реставрация и консервацията на обекта, за да бъде запазен.
Връщаме камъните
по местата им,
без да надстрояваме,
запазваме автентичния вид с минималните средства, с които разполагаме. Започна изграждането на посетителски център и паркинг, защото в момента достъпът до солницата е труден”, допълни професорът.
Той смята, че именно заради провадийската солница се появява и Варненският некропол със златото. Според него търговците са заменяли солта за злато, което в онези времена е било само белег на престиж. Сред находките е и медно оръдие за обработка на ценния метал, което е най-старото намерено досега в Европа. Затова проф. Николов смята, че
не е изключено в
центъра на града
да има злато,
по-внушително дори от това във Варненския некропол.
Интересни факти за тогавашните обитатели на района разкриват откритите до момента гробове. В некропола са
били погребвани хора
с високо обществено
положение
По останките са открити игли с двойна спирала, символ на култа към Богинята майка и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина. Открит е гробът на 30-годишна жена с две деца на 4-5 години. Има също керамичен бебешки биберон, украшения от егейска мида и тракийско зарче от късния период на могилата. Цивилизацията по тези земи е изчезнала заради засушаване, продължило повече от 1000 години.
“Надявам се догодина много повече хора да имат възможност да посетят обекта. Наскоро показахме уникалните си разкрития на премиера Бойко Борисов. Обясних му, че това не е просто обект с национално значение, а е уникален за цяла Европа”, каза проф. Николов.
Злато, сребро и ахат от Русокастро
Със златни, сребърни монети и украса на трон от ахат приключва археологическото лято в крепостта Русокастро край Камено.
Последната находка е от разкопките на монументална сграда от замъка на крепостта, в която е намерен предмет от полускъпоценния камък ахат в кафяво и лилаво с височина 5 см и диаметър 4,7 см, какъвто досега не е откриван по нашите земи.
Отговор какво представлява ще можем да дадем, когато бъде открит друг подобен предмет, заяви шефът на бургаския музей Милен Николов.
Заедно с предмета от ахат бе открита и сребърна монета от времето на българския цар Тодор Светослав Тертер в началото на XIV век.
Древна подводна крепост бе разкрита в района на остров Св. Тома край Аркутино по време на подводната експедиция на НИМ това лято. Експедицията бе ръководена от проф. д-р Иван Христов и е продължение на сухоземните проучвания на острова през юни. Тогава бяха локализирани и частично разкопани тракийско ямно светилище, структури от късноантичната епоха и средновековен манастир.
Епископска резиденция от V век на Перперикон
Епископска резиденция от V век и уникален бронзов кръст са разкритията, направени още в началото на археологическия сезон на Перперикон.
Проф. Николай Овчаров и екипът му са локализирали представителна сграда с размери 25 на 7 метра, която е била 2-етажна, на самия исторически връх. Тя се намира в близост и съвпада по датировка до най-ранната християнска църква от началото на V век. Според една от хипотезите в нея е служил кръстителят на тракийското племе беси Никита Ремесиански.
Проф. Овчаров продължава проучванията на южния квартал, където беше разкрита голяма трикорабна базилика с размери 35 на 14 метра и градски площад.
“Попаднахме на десетки монети, сребърни и бронзови предмети от различни периоди. Най-любопитната находка е бронзов кръст от XII век с много добра изработка”, каза проф. Овчаров. Според него първоначално кръстът е бил горната част на мощехранителница, а впоследствие е бил използван като апликация най-вероятно на икона, защото по предмета има дупчици за гвоздеи, чрез които е била прикрепяна.