В навечерието на един от най-българските празници – 6 септември – ви предлагаме да си припомните предпоставките довели до Съединението, как точно е било извършено то и какви са били последствията от него. За българите това е висш акт на справедливост, за другите балкански народи, е нарушаване на равновесието на полуострова.
Предлагаме ви откъс от книгата „50-те дати, които промениха българската история”, от който ще си припомните най-важното за Съединението и ще научите някои нови подробности.
6 септември 1885 г.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия
Обединението на Южна и Северна България става на 6 септември 1885 година с манифест на княз Александър Батенберг. Ето и предисторията:
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Източна Румелия не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях.
Първоначалният замисъл е присъединяването на областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. с т. нар. Съединистка акция. През пролетта на 1880 г. двама членове на Постоянния комитет на Източна Румелия заминават за София, за да съгласуват действията на областта с тези на правителството и княза. Според приетата програма в Южна България трябва да се създаде Централен таен комитет, който да подготви народа за съединистки действия. От своя страна Княжеството поема да създаде народно опълчение и да ръководи акцията. В изпълнение на приетите решения през май в Сливен е образуван Централен комитет, в който влизат К. Величков, поп Г. Тилев, д-р Г. Странски и др., а като представители на Княжеството в състава му са включени Ст. Стамболов и Г. Живков. Комитетът насочва дейността си към събиране на средства и оръжие и организиране на местни комитети. Едновременно с това Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение. Неговото създаване обаче е спряно поради наложеното от княз Александър I Батенберг вето. В същото време князът изпраща Ст. Панаретов в Лондон да разбере какво е отношението на новото английско правителство начело с У. Гладстон към съединението. Дипломатическата мисия остава без резултат, тъй като нито една от Великите сили в този момент не е съгласна с промяната на Берлинския договор.
През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание от 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори.
Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив селски и градски чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Г. Кръстевич, като истински български родолюбец, предпочита да се предаде доброволно.
Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. На 8 септември в Търново князът издава манифест, с който обявява, че приема Съединението. Извършеното Съединение предизвиква остра реакция от страна на някои съседни балкански държави и Русия. Всъщност руската политика не е насочена против самия акт на Съединението. Тя цели да не се позволи чрез него по-нататъшното закрепване на нежелания от нея княз Александър I Батенберг на българския престол. Османската империя реагира незабавно и обявява акта за очевидно нарушение на Берлинския договор. Под натиска на Англия обаче Високата порта е принудена да се въздържи от незабавни контрамерки спрямо България. В края на октомври 1885 г. в Цариград Великите сили свикват конференция за разрешаване на спорните въпроси, възникнали във връзка със Съединението.
Сръбският крал Милан Обренович не желае да изчака нейните решения. Подтикван тайно от Австро-Унгария, той реагира крайно рязко на Съединението, което нарушавало „равновесието” на полуострова в полза на България. В началото на ноември Сърбия напада България. С военната си победа над Сърбия България утвърждава завинаги делото на Съединението. С подписването на Българо-турската спогодба от 1886 г. окончателно се слага край на конфликта на Балканите и Съединението получава международно признание.
Из „50-те най-важни дати, които промениха българската история”
Книгата можете да поръчате тук!