Докато Петер Фехтер агонизира, американците не мръдват да помогнат
Петер Фехтер е само на 18 години, когато решава да избяга от Източен Берлин на Запад при сестра си. Годината е 1962-а и градът е разделен от стена вече от една година.
Само за 12 месеца край нея падат убити 26 души, опитващи да напуснат съветския сектор. Но това не плаши Петер Фехтер и неговия приятел и колега Хелмут Кубелик. И двамата имат роднини в Западен Берлин, които не са виждали вече от година. И двамата мечтаят за живот в свобода, без идеология, страх, милиция и Щази. Не разказват на родителите си за плановете си.
На 15 август 1962-а двамата си набелязват място, на което смятат да прескочат стената. То се намира близо до американския сектор и Чекпойнт Чарли – на Цимерщрасе.
Там Ивицата на
смъртта е най-тясна
Така берлинчани наричат 10-те метра до разделителния зид, в които попадат изстрелите на граничарите.
Петер и Хелмут вярват, че ще успеят да ги пробягат, преди да бъдат забелязани.
Двамата се познават още от обучението си като бояджии и строители, което започват на 14-годишна възраст. Петер Фехтер е единствен син от четири деца. Баща му е машинен инженер, майка му – продавачка. На 17 август 1962 г. синът им така и не се връща от работа. Чуват, че край стената има събрано множество и от двете страни, но разбират, че това е заради единствения им син, часове по-късно.
На този ден в обедната пауза Петер и Хелмут решават да направят опита си за бягство. Отиват на обяд с още двама колеги и на връщане се разделят с тях, под предлог че ще купят цигари. Отиват към затворената зона. Не си дават сметка, че тя е строго наблюдавана и те вече са привлекли вниманието.
Приближават се до обезлюдените къщи на самата граница, когато началникът на охраната заповядва на граничарите да ги проверят. Младежите се крият в една от празните къщи и чуват, че към тях приближават хора. Знаят, че ако ги заловят в сграда край границата, ще ги арестуват и осъдят за опит за бягство. Затова изскачат, затичват се към стената,
прескачат първата
бодлива тел и стигат
до подножието на
зида, когато падат
първите изстрели
Хелмут Кубелик продължава, катери се по стената и пада от другата ѝ страна спасен. Петер обаче замръзва за няколко секунди на място, стреснат от изстрелите. Хелмут му подвиква: “Давай, тръгвай, давай”, но Петер е вкаменен. 35 куршума са изстреляни по него, много от тях попадат в тялото му. Той пада облян в кръв и вика за помощ.
Хора и от двете страни на стената чуват изстрелите и виковете и се струпват. Милицията на ГДР веднага праща подкрепления, които да изтласкат събралите се хора. Американските войници от другата страна, както и западногерманските полицаи също виждат лежащия в кръв Петер. Тълпата започва да крещи: “Помогнете му, помогнете му”, но полицаите могат само да хвърлят към него бинтове и марли. Нямат право да стъпват на източногерманска територия. Американците не правят нищо. От другата страна въпреки милиционерските патрулки хората също крещят да се помогне на момчето.
Петер продължава
да вика за помощ
часове наред
все по-слабо. В крайна сметка три часа по-късно е откаран в болница, където почива. Според заключението на властите е щял да загине и при навременна лекарска помощ.
Още докато Фехтер се бори със смъртта, фотограф на в. “Билд” чува изстрелите от източната страна на стената и се покатерва да види какво става. Петер лежи точно под него.
Инстинктивно той прави дузина кадъра, след което скача и тича при американците на Чекпойнт Чарли. Пада на колене и ги моли да изтеглят момчето, но те не помръдват. Казват само: “Получихме ясни заповеди”. Заповедта към тях гласи, както става ясно по-късно: “Останете на мястото си. Не правете нищо!”
Бездействието на американците и източногерманците провокира протести още същата вечер. От западната страна се събират стотици берлинчани, които
замерят с камъни
източните граничари,
атакуват и
американците,
викайки: “Убийци!”.
Налага се кметът на Западен Берлин по това време - Вили Бранд, да помоли съгражданите си да запазят хладнокръвие, за да не се стига до по-кървави инциденти.
12-те снимки на фотографа от “Билд” Волфганг Бера обикалят света като свидетелство за ставащото по границата между ГДР и ФРГ и жестокостта на режима. Една от тях е и сред най-препечатваните снимки на стената. На нея се вижда как четирима източногермански граничари носят тялото на издъхващия Петер Фехтер към източната зона, като сцената наподобява свалянето на Христос от кръста.
След смъртта на
Фихтер баща му
умира от сърце,
а майката се разболява тежко психически. Семейството е тормозено десетилетия наред, следено от Щази, а домът им - редовно обискиран.
Стрелците по Фехтер са осъдени едва през 1997 г. Двама граничари, които по време на събитията са били на 26 и 20 години, получават 20 месеца условна присъда.
Над 100 германци
са застреляни на
българската граница
Стотици източногерманци се опитват да избягат на Запад през България. Най-често целта им е Турция. В ГДР смятат, че българите не охраняват много строго границата си и бягството е лесно.
Всъщност се лъжат – за залавянето на бегълци граничарите получават премии и отпуск, а кльонът с Турция е най-сериозно охраняваната българска граница. Германският политолог Щефан Апелиус години наред изследва бягствата на свои съграждани през българската граница, като за целта разговаря с очевидци, оцелели или роднини на загинали и в Германия, и в България. Документира над 850 случая на успешни и смъртоносни опити за бягство през границата ни.
Според архивите между 1961 и 1985 г. са регистрирани 4500 опита за бягство на германци през България. 95% от тях се провалят, само три процента от бегълците стигат Запада.
Повечето са арестувани. Над 100 са застреляни. Техните тела първоначално дори не са погребвани, а направо заравяни край границата.
Натискът на родители и роднини в ГДР обаче поне да получат телата на близките си е толкова голям, че през 1975 г. ГДР и НРБ сключват споразумение загинали източногерманци да се предават на ГДР или да се погребват в гробища. Това според Апелиус означава, че до този момент това далеч не е правило.