България има 12 732 учени, половината под 45-годишни. Над 65 г. са 655
От 1500 до 3000 лв. на месец ще плаща правителството като заплата на млади учени за период от 1-2 години по специална програма за постдокторанти, обяви образователният министър Красимир Вълчев. Разчетите на държавата са за три години по този начин да бъдат финансирани 250 млади учени и те да направят поне 45 нови патента.
Програмата за постдокторантите и младите учени бе одобрена от Министерския съвет в сряда по предложение на Вълчев като част от пакет с
11 програми
за развитие на
науката с общ
бюджет 61 млн. лева.
Целта е да се спре изтичането на мозъци от страната и да се стимулира завръщането на млади български учени, които вече работят в чужбина, обясни образователният министър. Според него планираните възнаграждения не били ниски в сравнение с тези в останалите държави от ЕС, ако сумата на парите се пресметне през покупателната способност. Важно е и че младите учени ще са близо до семействата и приятелите си.
“За първи път от 30 години насам България има политика за спиране на изтичането на мозъци. За първи път в България регламентираме понятието “постдокторант” - нещо, с което бяхме много изостанали от другите държави в света. Така ще позволим на
чужденци да
идват да работят
в български
научни
организации”, коментира председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, който участваше в представянето на правителственото заседание заедно с министър Вълчев.
В момента в България има 12 732 учени, от които 655 са на възраст над 65 години, а половината са на възраст между 45 и 64 г. Младите -
до 34 години,
са едва 21%
Програмата за млади учени и постдокторанти ще е на обща стойност 15 млн. лв., като е предвидено всяка година от 2018 до 2020 г. бюджетът да дава по 5 млн. лв. за допълнително заплащане. Тя е разделена на два модула - за млади учени и за постдокторанти.
Младите учени ще получават между 200 и 500 лв. месечно като добавка към заплатите си, ако имат такива, и по 900 лв., ако не са на заплата. Тук целта е да бъдат подкрепени 250 млади учени.
Постдокторантите пък ще вземат между 1500 и 3000 лв. на месец. Точният размер на сумите ще зависи от 3-годишни проекти, които ще бъдат представяни за финансиране пред образователното министерство от университетите. Това ще научните проекти, по които ще работят постдокторантите.
В тази програма ще може да участват млади учени, от завършването на чиито докторати са минали до 5 години. Начинът да кандидатстват пред университетите нямало да се различава от този, по който се провеждат конкурсите за асистенти. Така вузовете можело да привличат млади учени, които впоследствие да задържат на работа, обясни Ревалски. Целта е за 3 години
грантове да
получат 150
постдокторанти
Правителството одобри и втора програма за развитието на млади учени, наречена “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука” (ВИХРЕН). По тази програма водещи учени ще получават пари, за да организират свои млади колеги в изследователски колективи. ВИХРЕН е 7-годишна програма с бюджет между 1,5 и 3 млн. лв. на година.
Пак като мярка за привличането и задържането на младите учени кабинетът отпусна и допълнителни 1,5 млн. лв. за повишение на стипендиите на докторантите и студентите.
Консорциуми от БАН и университети ще си делят 61 млн. лв. за наука
БАН и университетите ще трябва да създават консорциуми, за да получават финансиране по 11-те правителствени програми за развитие на науката, обяви образователният министър Красимир Вълчев.
Ще бъдат финансирани проекти само ако в тях участват всички научни организации в съответната сфера, категоричен бе той.
В програмите са описани подробно потенциалните структури на БАН, Селскостопанската академия и университетите, които може да участват.
Общият ресурс на 11-те програми е 61 млн. лв., като повечето от тях са 3-годишни. През тази година ще бъдат дадени 18 млн. лв., обясни министърът.
11-те програми са насочени към задачи, които са важни за държавата, заяви Вълчев. В тези области влизали информационните и комуникационните технологии, храните, киберсигурността, здравеопазването, околната среда, посочи министърът.
Създадените по програмите научни продукти ще остават собственост на университетите и академиите и те ще могат да ги развиват, обясни още Вълчев.