6 г. учат в Холандия
В чужбина може да станете съдия веднага след като завършите право, но по-голям шанс да облечете черната тога ще имате след дълъг стаж на други поприща.
Как се става съдия във Франция? Там подобно на нашия Национален институт на правосъдието има Национална школа на магистратурата, която се занимава с обучение на съдии.
“Кандидатите се явяват на магистратски конкурс. Полагат входящ изпит, като идеята е да бъдат избрани най-добрите”, обяснява членът на ВСС Красимир Шекерджиев. Освен правните познания по време на препитването във Франция се проверяват и уменията на кандидата за анализ и синтез, общата му култура и т.н.
“Прави се прецизен подбор. След това класиралите се обучават 31 месеца,
те получават
практически и
теоретически
познания
Преминават и през стаж. Предварително не се определя кой ще стане прокурор и кой съдия”, казва членът на ВСС. Обучението на новите попълнения за френската съдебна система както и у нас завършва с изпит.
В Белгия можете да станете съдия по няколко начина. Първият е чрез изпит. Изискванията към кандидатите да се явят на него са да имат бакалавърска степен по право и да са преминали през 1-годишен стаж, който може да е в съдебната системата или адвокатурата. “Там обучението за прокурори е 18 месеца, а за съдии - 36 месеца”, казва Шекерджиев. И добавя, че вторият начин е чрез изпит за професионална правоспособност, а третият е предназначен за адвокати с не по-малък от 20 г. стаж “Идеята е да се осигури баланс между младите, които правораздават, и тези, които са с по-голям опит, макар и той да не е съдийски”, казва Шекерджиев и посочва, че процедурата е подобна на нашите конкурси за външни назначения на съдии.
Логично кандидатите за съдии в Италия трябва да са завършили право. “Те държат изпит, който се нарича магистратски конкурс. Състои се от три писмени части - гражданско, наказателно и административно право. Има и устен изпит по основни правни отрасли, включително и римско право. Преминава се през обучение в школа, стаж в съда или прокуратурата, където кандидатът се обучава под надзора на наставника”, разказва Шекерджиев.
В Германия желаещите да работят в съдебната система полагат т.нар. държавни изпити. “Те са близки до държавните изпити у нас, които се държат в края на обучението по право в университета. Там обаче има ограничение - всеки кандидат може да се яви само 2 пъти на подобен изпит. Т.е. имаш право да се провалиш само веднъж”, казва Шекерджиев.
Тези, които успешно издържат изпитите, се наричат референдъри (стажант-юристи). Те работят 3 г. в съд и прокуратура. “Там има едно нетипично за България
преливане между
съд и прокуратура,
като много често в рамките на кариерното си развитие съдиите стават прокурори, след което пак съдии”, обяснява Шекерджиев.
В Испания институциите, които се занимават с обучението на магистрати, се наричат Център за правни изследвания в Барселона и Испанска съдебна школа към Генералния съвет на съдебната власт в Мадрид.
Там кандидатите също преминават през обучение и изпити.
В Холандия съдия може да станете по два начина. “Първият е сходен като в България веднага след завършване на юридическото образование. Ако кандидатите вземат входния изпит, те след това се обучат 6 г. за магистрати. Преподава се теория и има много практика”, посочва Шекерджиев и обяснява, че кандидатите имат статут на действащи магистрати в процеса на обучение.
Вторият начин е за юристи с 6 г. стаж. “Обичайно кандидатите са държавни служители, университетски преподаватели по право и адвокати.
След като бъдат приети, те минават през задължително обучение”, обяснява членът на ВСС.