Промените в закона за хазарта ще ударят хазната, но най-много ще пострада българският футбол
Няма нито едно доказателство, че лотарийните игри водят до пристрастяване
Той е шофьор на камион с над 30 години трудов стаж. Цял живот върти кормилото и не очаква да му се случи нещо изключително, което да преобърне ежедневието му. После пуска фиш за играта на Националната лотария и цифрите му излизат една след друга, за да го направят в края на играта с 12 млн. лева по-богат. Така вечно усмихнатият ерген Димитър Митев за няколко часа се превърна в най-известния човек в държавата.
Нямаше как да е другояче. Митко изведнъж скъса с напрегнатото ежедневие и дори сам призна пред камерите, че въобще не може да си представи за какво ще харчи парите. Беше застигнат и от любопитно притеснение, след като спечели. Десетки дами на различна възраст го атакуваха с романтични писма, тъй като по-богатият с 12 млн. лева шофьор се оказа заклет ерген.
Съдбата сигурно отсега си е
избрала следващите щастливци,
които ще грабнат огромни печалби от лотарийните игри. Ние обаче може и никога да не разберем за тях, ако бъдат гласувани в парламента предложенията на Валери Симеонов за промени в Закона за хазарта.
Най-съществената сред неговите идеи е забрана за рекламиране на лотарийните игри и на изплащаните от тях печалби на граждани. Така следващият бай Митко, който удари джакпота, ще отиде тихомълком да си прибере парите, за да не дразни излишно целокупния български народ.
Според лидера на НФСБ в момента българите са силно увлечени от идеята, че могат да спечелят лесни пари с изтъркването на няколко картончета. Симеонов е убеден, че бъдат ли спрени рекламите с щастливите победители, хората ще загубят интерес и ще се излекуват от "хазартната зависимост", която според него се е превърнала в епидемия и сред подрастващите.
Хората, които организират лотарийните игри в България, отвръщат на удара с изследване, според което на практика
няма проучване колко точно са хазартно-зависимите в България.
Медицината е установила пет критерия, по които може да се определи дали един човек е хазартно-зависим. В Англия, например, са установили, че броят на хората, които покриват тези 5 критерия, са 0,6% от населението. У нас няма подобно задълбочено проучване.
За сметка на това в цяла Европа и САЩ лотарийните игри са обозначени като т.нар. "мек хазарт". Служат за развлечение, но не се наблюдава пряка връзка между мащабите на реклама и разпространение на лотарийни билети и процента на страдащите от хазартна зависимост. От компаниите, които участват в бизнеса, напомнят, че дори и сега държавата стриктно следи кой и какво точно прави и дали по някакъв начин не вреди на обществото.
Доста преувеличени се оказват твърденията,
че хората в България дават едва ли не последните си пари, за да си купят лотариен билет с надеждата да забогатеят бързо. Справка за общите приходи за организаторите от човек от населението в другите страни от Европа показва, че България е на последно място в това отношение. Средно у нас на човек са падат по 50 лева годишно, похарчени за билети за хазартни игри, докато в другите страни сумата е минимум 214 лв.
Дори и тази статистика да беше по-различна, нали всеки сам решава как да харчи парите си. В тази връзка новите предложения за промени в Закона за хазарта сякаш искат да подскажат, че
българите не могат сами да се грижат
за себе си.
Някой трябва да им забрани да гледат нещо по телевизията, защото те очевидно са неспособни да преценят кое е полезно и кое вредно за тях.
Иначе ограничаването на лотарийните игри няма да е полезно за държавния бюджет и за българския спорт. Организаторите на лотариите твърдят, че през миналата година са налели 200 млн. в държавната хазна. Стабилни пари бяха платени и на някои от големите ни футболни клубове, които също протестираха бурно срещу готвените промени. Стигна се до прецедента "Левски" и ЦСКА да се обединят и да пуснат почти сходни декларации, в които твърдят, че влязат ли в сила рестрикциите срещу лотарийните игри, това може да доведе до
физическата смърт на българския футбол.
"Имайки предвид, че само много малка част от приходите на професионалните футболни клубове идва от разпределението на продадени телевизионни права, ние виждаме в ограничаването на рекламирането на дейности, традиционно асоциирани със спорта, сериозна заплаха за дейността и съществуването не само на професионалния футбол, но и на спорта като цяло", обявиха чрез декларация шефовете на "Левски".
Остра реакция имаше от българския бизнес чрез неговата организация КРИБ. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България предупреждават, че готвените промени ще обслужат черния сектор.
"Ако бъде приет новият законопроект за промени в Закона за хазарта, внесен от депутати от НФСБ,
ще бъде нанесен тежък удар
на лицензираните хазартни оператори в България за сметка на нелицензираните такива", предупреждават от КРИБ.
Предупрежденията от футболисти, бизнесмени и хора от културата, където също отиват пари от лотарийните игри, не впечатлиха вицепремиера и той настоя за увеличение на данъчната тежест върху този тип хазартни игри, тъй като в момента те "плащали твърде малко".
"Това категорично не отговаря на истината", моментално отвръщат от фирмите, които участват в бизнеса. Според тяхното проучване в цяла Европа организаторите на лотарии в България плащат
едни от
най-високите данъци
както спрямо останалите стопански субекти в страната, така и спрямо другите европейски държави. Само три са държавите от Европейския съюз, в които лотарийните игри са облагани с по-високи данъци в сравнение с България - Австрия (16 % от оборота), Германия (20 %) и Естония (18 %).
Не бива да бъде пропускан и фактът, че у нас лотарийните компании имат и допълнителни ангажименти към държавната хазна във вид на отчисления за социална отговорност. По-детайлен анализ показва, че у нас фирмите се облагат по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с 10 % корпоративен данък върху печалбата. Докато организаторите на лотарийни игри са обложени с 15 % от общия размер на приходите от продажба на лотарийни билети. Както вече стана дума, това е
донесло около 200 млн. за държавния бюджет,
без да се смятат постъпленията за спорта и културата.
Тези цифри обаче драстично ще се променят, ако бъде приета като закон идеята на вицепремиера Симеонов лотарийните талони да бъдат продавани само в специализирани обекти. Успехът на подобни игри зависи от количеството продадени билети, което ще падне драстично, ако се забрани рекламата им и се ограничат местата, откъдето можеш да си ги купиш. За част от игрите например билетите са с тираж от 10 милиона бройки. Но ако се продадат половината и в тях се паднат големите печалби, операторът ще е на загуба.
И понеже стана дума за числа, операторите на този тип игри се хвалят, че от 2012 г. досега
са раздадени печалби за над 1,25 млрд. лева.
Пазарът само на лотарийни билети се оценява на близо 350 млн. лв. годишно. От тази сума в организаторите на игрите остават не повече от 10%. Останалата част от сумата са разходи - поне 50% от приходите отиват за изплащане на печалби, към това се добавят комисионите за дистрибуторите, разходите за отпечатване на билетите и други.
Тоест към съпътстващия лотарийните игри бизнес се връщат годишно към 300 млн. лева, които могат да бъдат загубени, ако се забрани изцяло рекламата. Дали това ще се случи, зависи от хората в Народното събрание.