Седемгодишни деца сглобяват малки роботи, след това сядат пред компютъра и програмират. След няколко часа прилагане на физични, математически и компютърни знания творенията на малките инженери оживяват. Това се случва в класа на младия учител по роботика Георги Стаменов.
“Роботиката е бъдещето”, казва Стаменов, който е на 21 г. и преподава в първото училище по роботика в България “Робопартанс”. “Главната идея на учениците е да се развиват в техническите науки. Докато децата строят робота, разбират основни научни принципи, като например какво е инерция или как работи зъбното колело. Научаваме ги също на основна математика”, разказва Георги, като добавя, че се е случвало да им обяснява и много по-сложни неща от тези, които е нормално да се учат в училище. Негов колега е обяснявал на малките инженери дори какво е двоен интеграл и те са го разбрали.
“Като се сложи сглобяването на робота като залъгалка, много по-лес- но се учи, защото им се налага да го програмират, да намерят центъра му на тежестта, за да може той да стои изправен и така магията се случва”, казва Стаменов. Идеята за първото робоучилище идва на младите предприемачи Кирил Митов и Екатерина Аначкова през 2009 г. В него се учат деца от 7-годишна възраст до такива, на които им предстои дипломиране в гимназията.
Първоначално се започва със семпли сглобки от специален пластмасов конструктор “Лего”, а по-големите ученици имат часове и с метални части, като им се налага да запояват кабели, да боравят с инструменти и дори сами да направят 3D модел на свой робот. В днешни дни освен в София училищетосе е разраснало във Варна, Велико Търново, Видин, Габрово, Карлово, Пловдив и Русе, като в цялата страна на роботика се учат над 250 деца.
За втора поредна година училището иска да изпрати най-добрите деца на олимпийските игри по роботика First Global Challenge. “Там участват отбори от цял свят. Миналата година беше във Вашингтон, а тази година ще е в Мексико от 15 до 18 август. За да замине отборът, са нужни 18 хил. долара, а ние сме успели да съберем едва 4 хил.”, казва Георги Стаменов, който се надява, че ще се намерят спонсори, с помощта на които децата да могат да заминат. В състезанията има различни категории, включително и сумо, в което целта е да избуташ противниковия робот от тепиха. Има и състезание по ориентиране в град с умалени мащаби. Там машината трябва да измине възможно най-бързо разстояние от точка А до точка Б. Дизайнът се измисля от участниците и се оценява допълнително в интервю с журито. Идеята е да се създаде изцяло автономен робот, който не се управлява с дистанционно, а взема решения сам и се ориентира в средата, за която е програмиран.
Германия е сред най-силните страни в състезанията по роботика. Те са икономическа и технологична сила, но и във всяко училище има подобни технически кръжоци. Още от първи клас Георги е запален по конструкторите, но роботиката за него се появява в 9-и клас, когато учи в Националната природо-математическа гимназия. Тогава участва в едно от робосъстезанията в България, а впоследствие и в няколко други турнира, на които заедно с отбора си става втори в Източна Европа и 15-и в Европа. Тогава се запознава с Кирил Митов, който го кани да започне да преподава в първото училище по роботика. Откакто завършва гимназия, започва да преподава и вече трета година е учител по роботика.
“За мен да преподавам, е нещо много готино. Да обясниш на едно малко човече нещо и да видиш как то започва да го прилага в животаси, е изключително ценно” казва Стаменов. В преподаването си той гледа на децата като на малки роботи, чиито платки имат нужда от конструиране и програмиране. Освен да ги научи на сложните математически и физични принципи, той се опитва и да им преподаде основни ценности. И явно ус пява, защото миналата година негов малък ученик печели конкурс с рисунка, на която го представя като свой герой. Нарисуван е с пелерина и островърха шапка на магьосник, защото преподава знанията лесно като на магия. “Това 7-годишно дете беше враждебно към другите ученици и аз му отделих повече внимание. Започнах да му показвам колко е лошо да не се държи добре с другите. Не съм сигурен колко научи роботиката, но като малка личност мисля, че успях да му помогна много. Трябва да се помага на слабите, защото силните винаги ще са топът”, казва учителят.
Налага му се да проявява много търпение, за да предразположи деца- та към на пръв поглед сложния материал. “Имах две братчета, от които едното беше много притеснително. На първото занятие плака 18 пъти, на второто - 3 пъти, на четвъртото намерихме момиче, което харесва, аз го сложих до нея и да видиш как си направи робота първи и даже є обясняваше и помагаше на нея”, казва Георги.
Освен учител той е и студент по статистика във Факултета по математика и информатика на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и е сред отличниците в курса. Въпреки че много от неговите съученици от НПМГ са заминали в чужбина, той не намира смисъл в емигрирането. “Ако заминаваме в чужбина, вдигаме реномето на чуждите университети, защото реномето на един университет се определя от студентите”, казва Стаменов, който смята, че единственото предимство на чуждестранните висши училища е материалната база.