Проф. Иво Петров: Интелигентно е 25% от разходите за здраве да са от допълнителна осигуровка, както е във Франция
Здравната каса намалява своя дял от плащането на протези, стентове, клапи, пейсмейкъри, различни импланти и консумативи за високотехнологични процедури. Това става ясно от новия реимбурсен списък на медицинските изделия на НЗОК, който е в сила от април.
“Намалението на касовите цени за някои от най-масово използваните медицински изделия е средно с 15-20%. Болниците няма откъде да покрият разликата с продажните цени. Неизбежно е, ще има доплащане, но не трябва да е хаотично и всяка болница да си определя цени”, коментира пред “24 часа” проф. Иво Петров от “Аджибадем Сити клиник Токуда”. Той е и национален консултант по инвазивна кардиология.
“Определено има намаление на цените на касата за медицинските изделия от април. Доплащането от пациента зависи от това дали фирмите вносители ще намалят цените на продуктите си до нивото на касовите. Ако влаганите при една операция изделия останат по-скъпи, ще има доплащане”, обясни проф. Генчо Начев, директор на университетската болница “Св. Екатерина”, национален консултант по кардиохирургия. Той даде пример с бъбречнозаместителната терапия, при която досегашната цена на изделията от 3500 лв. е свалена на 1000.
Най-използваният вид коронарни стентове - тези, които излъчват лекарство, са намалени от 910 на 766,67 лв.
От 50 000 на 40 500 лв. са
свалени иновативните
транскатетърни клапни протези,
за които няма алтернативни продукти.
Според други източници реимбурсните цени на много от медицинските изделия са орязани с 30-40%. Намалени били цените за протези за коремна аорта, за биологични и механични клапи, съдови протези, коронарни и периферни импланти. Режат се и парите, които здравното министерство въведе за ендоваскуларно лечение на исхемичен инсулт - от 20 000 на 14 000 лв. на пациент.
“Това, че няма достатъчно пари, трябваше да се каже на хората предварително и да се вземат мерки да не бъдат засегнати социално уязвимите. Лъжливата мантра, че здравеопазването е безплатно, трябва да спре. Интелигентният подход е преминаване къмт хибридна система - средно около 25% от разходите да се поемат чрез допълнително осигуряване или в брой, а останалото да е гарантирано от основния пакет на здравната каса”, коментира проф. Петров.
Във Франция през миналата година държавата е покрила 77% от общите разходи за здраве, а пациентите са доплатили останалото с частни осигуровки или кеш, допълни той. Според проф. Петров промените във финансирането от касата са “болезнен и хаотичен механизъм да се приведат нещата към реалността”, вместо да се съкратят излишните болници и да се овладее дисбалансът в разпределението на парите за здраве.
От здравната каса не отговориха на поставените от “24 часа” въпроси до края на последния работен ден преди Великден, но обещаха коментар след празниците.