Има и такава версия за кончината на царя
Инфаркт или отрова е дилемата за смъртта на цар Борис III. Официалната версия е масиран инфаркт. Има сериозни подозрения обаче, че внезапната кончина е предизвикана от отрова. Германци, италианци и англо-американци са заподозрените. А може би гибелната чаша е поднесена с дългата ръка на Москва?
След революцията в Страната на съветите е създадена тайна лаборатория за отрови и отровителство. По Сталиново време неин ръководител е Григорий Майрановский, известен като Доктор Смърт. Институтът никога не е прекъсвал дейността си.
Сред жертвите
на душегубците
са Георги Димитров, Георги Марков и Людмила Живкова. Това сочи Аркадий Ваксберг в монографията “Лабораторията на отровите”. Може ли към тях да прибавим и цар Борис?
На 27 септември 1940 г. е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Ние веднага сме поканени да влезем в него. Царят, който се е нагледал на ужасии в Първата световна война, отказва. “По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки!”, често повтарял той.
“Аз - пише Борис на Хитлер - от сърце бих бил благодарен на Ваше Превъзходителство, ако бихте благоволили да обсъдите още веднъж въпроса дали е безусловно необходимо да се промени досегашната недвусмислена и хладнокръвна политика на България, която досега държи в шах нашите и вашите врагове.”
Братушките
също ни искат
Натискат като германците с техен пакт. На 25 ноември при премиера Богдан Филов влиза Аркадий Соболев, генерален секретар на Комисарството на външните работи. Вади лист хартия и чете 12 точки за приятелство и взаимопомощ. Финалната точка обещава:
“При условие да се сключи пакт за взаимопомощ със СССР падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави. Напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт.”
Тръгва така наречената Соболева акция. Финансирани от Коминтерна, нашите комунисти организират събрания, печатат позиви, изпращат резолюции, писма и телеграми. Един от лозунгите проповядва:
“Да живеят другарят Сталин и другарят Хитлер, вождовете на съветската и немската работническа класа.”
Царят отказва
на руската мечка,
избира
германския орел
Влизаме в Тристранния пакт, защото тевтонците неминуемо ще ни прегазят. По-добре като съюзници, отколкото като окупирани. Това е изборът на Борис!
Макар че Хитлер си прави устата няколко пъти, по време на войната не изпращаме войник на Източния фронт. Заминава само един санитарен влак, който оказва помощ и на ранени руснаци.
Дипломатическите отношения са запазени. Някогашните освободители имат легация в София и консулство във Варна. Те обаче са озлобени, пращат ни парашутисти и подводничари. Варненското консулство обръщат в терористично гнездо.
Есента на 1942 г. нашата полиция има сведения за складирани там автоматични пушки. На 15 септември иска разрешение да влезе и провери. Ония два часа протакат и униформените влизат със сила.
Богдан Филов пише
в дневника си:
“Консулството в това време е било обградено с полиция, но все пак за тези два часа е имало време да се укрият или унищожат някои неща. На горния етаж имало стая, чиито стени били облицовани със стоманени плочи, а вратата била като на каса. Тя също била разбита и в това време се подал един от чиновниците с два пистолета в ръце. Бил веднага обезоръжен.”
Пушки не са намерени. Открити са 3 килограма взрив, радиопредавател, филми с шифър, план на укрепленията на Варна и списък на шпионите. Каквото успели, дипломатите изгорили в стоманената стая.
На другия ден съветският посланик Александър Лавришчев протестира пред Филов: “Извършено било едно хулиганско нападение на консулството, при което полицията действала по най-груб и безобразен начин, като била чиновниците, взела им парите, направила обиск в тяхно отсъствие и пр.”
Премиерът също
протестира
На 13 септември през нощта са хвърлени бомби над Русе, Горна Оряховица, Стара Загора и Казанлък.
Самолетите са на англо-американците, но бомбите са съветски. Върху отломките се виждат чук и сърп и кирилските букви П, И, Г”, сочи щампата Богдан Филов.
Лавришчев си измива ръцете с германска провокация. “Ето хора, които на черното викат бяло”, чуди се на дебелоочието му Филов.
На 27 септември е открита изложбата “Болшевизмът - адът на земята”. Баща ми Георги Тахов разказваше: “Заведоха ни от училището да я видим, както по-късно водеха пионерчетата да гледат мумията на Димитров. Бях на десет години и ми направи потресаващо впечатление с насилието и мизерията. Имаше един “доктор”, който преслушваше дете като скелет. После чух учителката да казва, че съжалява, но било наредено от тогавашната Дирекция на пропагандата.”
Кремъл трупа
още злоба
покрай изложбата
Посланик на България там е Иван Стаменов. Вербуван от съветското разузнаване, той е персонаж в сюжет, достоен за криминален роман.
В главата на Павел Судоплатов от НКВД се ражда идеята цар Борис да бъде посредник между Съветския съюз и Германия. Да извести на Хитлер, че Сталин е готов за мир при приемливи условия. Истинската цел е дипломатическо протакане, докато далекоизточната армия се прехвърли на европейския военен театър.
Царят трябвало да дойде на инструктаж. Щял да бъде посрещнат тържествено с висок съветски орден!
Тази фантасмагория е приведена в действие. В спомените си “Заложники времени” летецът Станислав Грибанов разказва как през лятото на 1943 г. се връща у дома. Отпускар е за победа във въздушен бой. Каца източно от Москва, далеч от военните действия. На летището гвардейски духов оркестър репетира някакъв марш.
Оказва се, че
гвардейците свирят
българския
национален химн
Нотите на “Шуми Марица” са доставени от родоотстъпника Иван Стаменов. Историята звучи невероятно, но Грибанов няма причини да лъже. Съветските тайни служби са чакали българския цар в Матушка Рус. Да го инструктират или ликвидират?
Вместо при Сталин Борис отива при Хитлер. Отлита с неговия личен самолет на 14 август 1943 г. Срещат се в главната квартира на фюрера. Връща се на другия ден.
“Той не е никак доволен от сегашното си пътуване, макар пред Бекерле да се показал съвсем весел. На връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него”, хроникира в дневника си Богдан Филов.
Адолф Хайнц Бекерле е пълномощен министър на Райха в България. Чистокръвен нацист, издигнал се от мюнхенските бирарии.
Принц Кирил
разказва за царя:
“Хитлер го много измъчваше напоследък и след поредната среща той се върна отчаян. Реши да се изкачи на Мусала за разтуха. Когато се връщахме от екскурзия, той слезе от върха по една пътека, по която рядко рискуваха да слизат и опитни планинари. Аз го придружих, като вървях встрани и го молех да тръгне по нашия път. Но той ми се скара и продължи да се излага по стръмнината. Имах впечатление, че той търси смъртта си като Алберт Белгийски.”
Крал Алберт е вуйчо на Борис, загива в Ардените през 1934 г. “И тогава, още на обеда - продължава Кирил, - той почувства първото по-сериозно предупреждение на сърцето. Току-що бяхме седнали да закусваме, когато му стана лошо и той силно пребледня. Спуснахме се да му помогнем, но той махна с ръка и прошепна, че щяло да му мине, както и друг път. Глътна едно хапче.”
Повикани са лекари
от Берлин и Виена
Сред тях е проф. Ханс Епингер, който преди войната се грижел за здравето на Сталин. Веднъж отишъл в Москва да преслуша бащата на народите.
“Прегледах шест души, които си приличаха напълно, на всеки поставих отделна диагноза, но кой от шестимата беше Сталин - не зная”, признава Епингер пред началника на дворцовата канцелария Станислав Балан.
На 26 август тайният съветник Йордан Севов го пита за причините за царската болест. “Отговорът не беше категоричен и може да се предполага, че е възможно и това. Въпросът се касаеше дали може да има отравяне”, пише Севов в показанията си пред Народния съд.
Понеже чуждите
светила
не могат
да помогнат,
нашите се чудят какво да сторят. “Ставаше дума - свидетелства Филов - като последно средство да се прелее кръв на царя, за което се и направиха приготовления (донесоха от Солун изкуствена кръв), обаче не стана нужда. По обед положението се влоши, което ни накара да издадем последния тревожен бюлетин. След едно леко подобрение към два часа, в 4 ч и 22 м царят издъхна. Повикаха ни в спалнята му. Очите му и устата бяха още отворени.”
Този ден е събота, 28 август 1943 година.
Веднага тръгват слухове, че Борис е отровен от германците. Заради голямата височина в самолета му сложили маска, но не с кислород, а с отровен газ. Дори го свалили в легнало положение. В секретен доклад на нашето разузнаване се казва:
“Н. В. царят на смъртния си одър имал едно неестествено сгърчване на пръстите на ръцете, което според мнозина от виделите го при поклонението лекари било типичен признак на причинена смърт чрез отрова.”
Харалд Занднер
е най-сериозният
биограф
на Адолф Хитлер
Две десетилетия историкът върви по следите на фюрера. Резултатът е четиритомен труд, в който е описана всяка стъпка на водача на Райха. “Не вярвам в легендата за отравянето на Борис III от Хитлер”, категоричен е Зандлер и се аргументира:
“Няма такъв газ, който да проявява отровното си действие дни по-късно. Борис III се среща с Хитлер на 14 и 15 август 1943 г., а царят умира на 28 август, като преди това дори е качвал Мусала със семейството си. Едва след тази разходка той се разболява мистериозно. Хитлер праща лекари да помогнат, той е имал нужда от него и е искал да му помогне. Царят ви е отровен по поръчка на Съветския съюз, не на Третия райх.”
Съветската следа има и други защитници. Според Дянко Марков царят бил поканен в тяхната легация. Там му поднасят коктейл “Судоплатов”.
Само съветските
архиви още мълчат
Всички държави, участвали във войната, отвориха сейфовете с документи. Москва продължава да ги държи на тъмно. Спазва традицията на вековната потайност в империята. От Иван Грозни до Владимир Путин!
Симеон Втори упорито търси истината за смъртта на баща си. Преди време той заяви, че няма достъп само до съветските архиви. Докато Путинова Русия не ги извади на светло ще остане съмнението за съветския коктейл “Судоплатов”.