Само София се отървава от демографската криза
Жените вече ще раждат на почти 31 г., едва 51 хил. бебета ще има на година
Жените ще живеят по 83 години, мъжете - 77,4
Процесът на изчезване на българите вече е необратим. Това е заключението на доклад на БАН за демографското развитие на страната до 2040 г., който в сряда бе представен пред правителството.
“Въпреки заложеното подобрение в показателите за смъртност и раждаемост през прогнозния период населението на страната вероятно е достигнало до етапа на т.нар. инерция на обратния растеж. Поради действието ѝ дори периодните нива на фертилност да се увеличат до равнището, необходимо за просто възпроизводство - нещо, което не се очаква да се случи в близко бъдеще, абсолютният брой на населението ще продължи да се свива”, гласи заключението на учените от Института за населението и човека на БАН. Докладът се основава на данните на Евростат, ООН, НСИ и Световната банка.
Анализът бе поръчан на БАН от вицепремиера Валери Симеонов, след като през ноември 2017 г. парламентът взе решение да бъде изготвен такъв документ. Правителството ще представи анализа на БАН пред Народното събрание. “Тези трайни демографски тенденции и предизвикателства са отчетени и адресирани в стратегическите и оперативни документи за провеждане на демографската политика в България”, заявиха от Министерския съвет след приемането на доклада на учените от БАН.
Прогнозите на учените, одобрени от правителството, са, че още през 2040 г. населението в България ще е под 6 млн. души, най-вероятно около 5,7 млн. Досегашните прогнози на Националния статистически институт бяха след 22 г. населението в България да е 6,1 млн. души.
Това е намаление на населението в България с до 1/4 спрямо нивото от 2015 г. Паралелно с това населението в страната ще продължи да застарява.
През 2040 г. се
очаква близо 1,7
млн. души да са
над 65-годишна
възраст
Делът на хората до 20-годишна възраст ще се запази около 1/4, но като абсолютен брой те ще са много по-малко, се казва още в анализа, представен пред МС.
Всяка година населението на България ще намалява с поне 40-46 хил. души заради отрицателен естествен прираст.
Българките ще започнат да раждат все по-късно, прогнозират учените от БАН. В момента средната възраст за раждане на дете е около 27 г., докато през 2040 г. тя ще е вече почти 31 години. Въпреки това ще се подобри коефициентът на плодовитост. В момента на всяка жена във фертилна възраст се падат средно 1,5 деца, докато след 22 г. този коефициент ще е над 1,7. Въпреки това обаче абсолютният брой новородени ще намалява. Ако в момента се раждат по 66 хил. бебета на година, то през 2040 г. се очаква да се родят между 51 и 53 хил. Основната причина е, че заради застаряването на населението
все повече ще
намаляват
жените
в детеродна
възраст
С увеличението на раждаемостта спрямо общия брой на населението ще расте и средната възраст, до която ще доживяват хората в страната. Очакванията са през 2040 г. продължителността на живота на българите да се е увеличила с поне 6 години и да е стигнала 77, 4 г. при мъжете и 83 г. при жените.
Нивата на смъртност ще останат високи. Прогнозите са през 2040 г. над 90 хил. души да починат, което е близко до сегашните нива.
Намаляването на населението на България няма да може да бъде компенсирано от миграция, показва още анализът на БАН. Едва след 2038 г. в страната ще влизат повече имигранти, отколкото я напускат. Предвижданията са обаче нетната полза от миграцията да е с по-малко от 1000 души на година. За 2040 г. например е прогнозирана нетна миграция от 495 души. В годините преди това обаче напускащите България ще са с около 10 000 души на година повече от тези, които се заселват в страната.
Единствено София няма да бъде засегната от демографската криза до 2040 г. и населението на столицата ще се увеличи до 1,7 млн. души спрямо сегашните 1,4 млн. Във всички останали области броят на хората ще намалява, като най-големи ще са загубите в областите Видин, Смолян, Кюстендил, Враца, Габрово и Ловеч. Очакванията са през 2040 г. 11 области да имат по по-малко от 100 хил. души население, докато в момента толкова малко хора живеят само във Видинска и Смолянска област. В общоевропейски план България не е единствената страна с прогнозирано намаляващо население, се посочва в проучването. Според Евростат се очаква
това да се случи
в още 11 страни
– Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватска, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия и Словакия. Към тях условно биха могли да се присъединят Словения и Чехия, в които броят на населението се очаква да остане без промени до 2040 г. Това води до извода, че в почти половината страни от ЕС се очаква намаление на населението, се казва още в анализа на учените от Института за населението и човека на БАН.