На всяка крачка срещаме духа
на ония, заради които ни има
През 1932 г. американският журналист Мейнард Уилямс пристига в България. Той пътува с мотоциклет из екзотични страни и пише репортажи за National Geographic.
“Най-хубавият паметник в София не е на българин, а на русин - цар Александър Освободител”, удивен е янкито.
Отвъд океана белите не знаят какво е робство, знаят само черните. “Руската църква при Шипка и голямата софийска катедрала “Александър Невски” са дарове на признателност”, отбелязва Уилямс.
Ние също не сме роби от Освобождението насам. Ако не беше Александър II и храброто му войнство, сега щяхме да носим фесове. Всеки ден ходим по улици с имената на Гурко, Скобелев, Тотлебен и Дондуков. Срещаме духа на ония, заради които ни има. София е столицата на освободителите!
Руският паметник
е първият
свидетел на историята
Пирамидата е осветена на 29 юни 1882 г. “Сутринта рано музикантите гърмяха из града. Те водеха войниците, които със своите началници отиваха да отдадат приличната почит и тържественост на празника. По целия булевард от града до паметника се развяваха национални флагове”, отразява събитието вестник “Български глас”.
Според Захари Стоянов наблизо е заровена главата на Георги Бенковски. Погребението направил отец Христо Павлов на 21 май 1876 г.
“Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал”, свидетелства летописецът.
Това е сакрална връзка между Априлското въстание и освободителната война.
“Истанбул джадеси”
става бул.
“Цар Освободител”
Истанбул джадеси е днешното Цариградско шосе, което тръгвало от Народното събрание. През 1889 г. общинският съвет го преименува на бул. “Цар Освободител”. “Царя”, както е известна, е главната артерия на града.
През 1907 г. срещу парламента е вдигнат паметникът на Александър II. Негов автор е италианският скулптор Арнолдо Дзоки. “Царю Освободителю. Признателна България”, пише на монумента. Комунистите изкъртиха буквите и ги заместиха с протезата: “На братята освободители”.
Смениха и “Царя” с “Руски” - нещо като руска салата!
Руската църква “Св. Николай Чудотворец” е на същия булевард. Градежът й започва в края на XIX век, осветена е през 1914 г. Куполите са позлатени, камбаните са дар от Николай II.
След Октомврийската революция в храма служат свещеници от Руската задгранична църква. Днес е към Московската патриаршия.
Турци готвят
атентат
в “Св. Александър
Невски"
”Величествената катедрала трябва да бъде осветена през 1912 г. За да взриви Балканския съюз, турското правителство се готви да вдигне във въздуха православния храм. Атентатът е възложен на Червените братя, които с терор се борят за единна отоманска нация. Идеята всички да се претопим под чалмата на султана е на Младотурската революция от 1908 г.
Към петимата “братя” се присъединява тъмната фигура на Христо Иванов-Дежурния, известен и като Черната маска. Четири бомби са доставени от професионалния атентатор и оръжейник Наум Тюфекчиев. Той е палачът на Стефан Стамболов.
Главните мишени са цар Фердинанд и император Николай II. Двамата ще се срещнат за освещаването. Колкото повече загинат покрай тях, толкова по-добре!
Това покушение е осуетено, но схемата е използвана при атентата в “Св. Неделя” през 1925 г.
Докторският паметник
е пирамида
със саркофаг
Върху гранитните блокове са изсечени имената на 528 загинали медици. Имаше осем бронзови венци, които бяха отмъкнати от любители на цветни метали. Отляха ги отново и пак ги откраднаха.
Друг поруган монумент е на генералите Василий Каталей и Дмитрий Философов. Той е открит през 1885 г., взривен е от бранническа команда през Втората световна война. Сега е възстановен срещу сградата на БТА.
Преди години загадъчно изчезна “Кръстът” в квартал “Лозенец”. Самобитната каменна пластика също е свързана с Освобождението. Осветена е с църковна служба на Спасовден 1878 г. Присъствали софиянци, селяни и руски солдати.
Това възвишение над София е било древно оброчище. Наскоро върнаха “Кръста” близо до неговото старо място.
Десетки са улиците
с имена на заслужили
за свободата
на многострадалното ни отечество. Освен руснаци има французи, италианци, англичани, ирландци, американци.
Някои като ген. Гурко са се врязали в народната памет. Той е освободителят на София. На гърдите му свети съзвездие от отличия. Сред тях са ордените “Св. Александър Невски”, “Св. Андрей Първозвани”, “Св. Владимир” и “Белият орел”.
През 1879-1880 г. Гурко е губернатор на Санкт Петербург. После е временен губернатор на Одеса и командващ войските на тамошния военен окръг. От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава. За заслуги слага пагоните на фелдмаршал. Член е на Държавния съвет.
Славният пълководец умира на 15 януари 1901 г. във фамилното имение Сахарово, Тверска губерния.
Други обаче
днес са забравени
“Йозеф Валдхард” е улица в столичния квартал “Витоша”. Той е един от тримата дипломати, които спасяват София от опожаряване. Заедно с французина Леге и италианеца Позитано представителят на Австро-Унгария се изправя пред поробителите. Предупреждават ги, че ако запалят града, ще отговарят пред цивилизования свят.
Ето го и Макгахан, чиято табелка е в квартал “Хаджи Димитър”. Поколението, образовано преди така наречената демокрация, знае кой е. Сегашните геймъри обаче най-вероятно свързват името с компютърната игра Mac Gun.
Кметът Димитър Петков
се сражава на Шипка
Той е строителят
на европейския град
Димитър Петков, чието име носят улица и пазар в столицата, оставя лявата си ръка като опълченец на Шипка. С дясната пише историята на свободна България.
Роден през 1858 г. в тулчанското село Башкьой, Димитър Петков емигрира във Влашко. Участва в Сръбско-турската война от 1876 г. и е сред първите, които се записват в Опълчението на Руско-турската от 1877–1878 г. За проявена храброст лично император
Александър II
го награждава
с Георгиевски кръст
След Освобожденитето наричат Димитър Петков Чолака, което означава Едноръкия. Викат му и Свирчо заради неговия вестник “Свирка”, в който осмива политическата класа. Нисък, набит, с пронизващ поглед и отсечени жестове - така го портретуват съвременниците.
Като кмет на София бившият опълченец превръща затънтеното селище в модерна европейска столица. Регулира улиците, ситуира площадите, оформя Градската градина.
Обявява международни конкурси за канализация, електрическо осветление и трамваи.
негова е идеята
за Лъвовия
и Орловия мост
“Но за да стане това - разказва софиянката Райна Костенцева, - трябваше да се руши, а да се руши беше нещо почти невъзможно при съществуващите тогава нрави и традиции.
Да се рушат къщурки и черкви - това изискваше силна, непоколебима и неумолима личност, личност, която да гледа в бъдещето и в името на това бъдеще да поеме риска да воюва. Димитър Петков беше именно човекът, който не страдаше от малодушие.”
“Срещу него се хвърляха камъни, свистяха куршуми, но той пристъпваше неумолимо към изпълнение на плана”, свидетелства очевидката.
През 1883 г. Чолака
е нападнат с бастун
от някой си Пашанков Според Константин Иречек злодеят носел и пищови в джобовете, но не се възползвал от тях. “Видях сцената отдалече, вървейки из тази улица”, отбелязва чужденецът, дошъл да облагородява нашенските нрави.
След схватката Димитър Петков публикува статията “Покушение върху живота ни”, в която заявява:
“Който е докачен от нас, нека излезе да се оправдава чрез печата, пред съда или честно и кавалерски да ни повика на дуел, а не да ни напада така ненадейно, по разбойнически, защото ние
като човек, който
сме си
оставили ръката
на Шипка,
когато трябваше, не сме в състояние сега да правим пехливанлък по улиците и да се борим със сопи... От заешки тупурдии се не боим ние ни най-малко и живота си не жалим, но ако е да се умира, желаем рицарски да умрем...”
Кавалерът на Георгиевски кръст не загива на полето на честта. Застрелян е в гръб на 26 февруари 1907 г.
Софиянка дава подслон
на опълченци
Като бойна единица Българското опълчение не приключва с Руско-турската освободителна война. Опълченци се сражават в Сръбско-българската и Балканската война. В Сръбско-българската милосърдна сестра е Йорданка Филаретова, вдовица на бележития възрожденски учител Сава Филаретов. Заради високата й култура софиянци я наричат Госпожата.
Филаретова основава благотворителното дружество “Всех скорбящих радост”. Неговата мисия е да построи дом за останалите без подслон и хляб опълченци и поборници. За целта Госпожата дарява обширен имот край Руския паметник в столицата.
Чисто по нашенски, противници на родолюбивото дело стават собствените й роднини. Уплашени за наследството, те я обявяват за “душевно неуравновесена”. Дарителката обаче представя лекарско удостоверение “за нормалност”. На 19 септември 1909 г. вестник “Ден” пише:
“Ние вярваме, че след тия разяснения на въпроса ревностните гонители на “Приюта Филаретов” ще престанат да се грижат толкова много за наследниците на г-жа Филаретова, които - както казахме - са богати хора, и ще оставят госпожата и лицата, с които се е окръжила, да си гледат спокойно работата.”
По волята на благодетелката в имота е построен приют, а по-късно и църква. През социализма приютът беше трансформиран в Институт за подготовка на здравни кадри със средно специално образование. Сега е Медицински колеж.
Да имаме улица
“Оскар Уайлд”
Такава няма на територията на родината. А великият ирландец заслужава, както Виктор Юго и другите приятели на България.
През август 1876 г., когато пожарищата на бунта още димят, проф. Лидън от Оксфордския университет пише: “Кръвта на убитите българи направи невъзможно за Британия да влезе във война с Русия, ако тя обяви война на Турция в името на християнството и хуманизма.”
По това време Оскар Уайлд е студент в университета. Чете Гьоте, Хегел, Спиноза, но голямата му любов е историята на древността и Изтока. Заминава за Италия, разлюляна от митинги в защита на въстаналите българи. Вестниците публикуват ужасяващи факти. Над 30 000 загинали мъже, жени и деца, хиляди хвърлени в затворите и пратени на заточение!
Потресен, поетът създава “Сонет за кланетата на християни в България”:
Тук въздухът е смъртен
стон и страх,
свещеникът заклан
е още топъл,
не чуваш ли
разкъсващия вопъл
над детски труп
на оня сиромах?