Животът й е подчинен на паметта на нейния съпруг
На 16 май 2017 г. се навършват три години от смъртта на големия оперен певец Никола Гюзелев. Покорил всички световни сцени, той е Комендатор на Република Италия, доктор хонорис кауза на БАН, носител на престижната световна награда “Златен Верди”, удостоен с най-високите отличия на България и Италия.
През тези 3 години съпругата му Анна-Мария Гюзелева посвещава половината от времето си в работа за името и паметта му. Защото знае, че той го заслужава и защото си отива от този свят обиден заради много неща в родината си.
Днес Анна-Мария
изглежда чудесно,
но признава, че изключително тежко преживява първата година, в която смъртта ги разделя след 30 години брак. Напълнява много - от мъка, от нерви, от притеснения. Плаче често, докато някой не й казва, че сълзите дърпат душите на умрелите и те не могат да се възнесат в небесните селения.
В края на годината успява да се съвземе. Още й е тежко, но си дава дума да не пада духом. Казва, че винаги е била оптимист в живота и не се страхува от проблемите. Много сили и оптимизъм й дава фестивалът “Аполония” в Созопол, където посвещават специален концерт в памет на Гюзелев.
През 2015 г. заедно с дъщеря си Адриана и приятели Анна-Мария създава фондацията “Никола Гюзелев”.
По повод първата годишнина от смъртта му фондацията издава монографията “Никола Гюзелев. Рицарят на операта”. Тя е на български и английски език и е илюстрирана с негови живописни портрети.
Пак за първата годишнина АннаМария организира два концерта - в Рим, с помощта на Българския културен институт, и в София - в зала “Средец” на Министерството на културата, на който пеят негови ученици. Издава диск - “Живот в музика”, с арии и църковни песнопения от български и руски автори. На 13 декември е големият концерт в зала №1 на НДК, посветен на маестро Гюзелев.
Анна-Мария прави в Рим и голяма изложба с картини на съпруга си. Може би не всички читатели знаят, че Гюзелев най-напред завършва Художествената академия в София, специалност “Живопис”.
Акад. Светлин Русев разказва как, когато бил второкурсник, в академията се разнася мълвата, че в първи курс се появил някакъв много талантлив Никола Гюзелев. Който понякога се усамотява в коридорите или ателиетата и запява с мощния си басов глас.
Гюзелев има силната ръка на портретист и винаги признава, че се е учил най-вече от Рембранд. Но пеенето оставя малко време за четката. Анна-Мария му позира 6 пъти и пази великолепните портрети на родителите на съпруга си. В Рим е втората голяма изложба на Маестрото, първата прави в Москва през далечната 1986 г. изкуствоведът проф. Атанас Божков.
Пак през 2015 г. Анна-Мария успява да издейства от Столичната община малкото площадче на ул. “Иван Асен” след Орлов мост
да носи името
на Никола Гюзелев
За съжаление, площадчето още не е ремонтирано и оформено и дори няма табели.
През 2016 г. е основана награда на името на певеца и художника и заради това отличията са две. Първите лауреати по пеене са сопраното Радостина Николаева, солист на Софийската опера, и двама от любимите ученици на Гюзелев - баритонът Владимир Стоянов и басът Николай Кърнолски. А първият носител на наградата като художник е връчена посмъртно на сценографа Радостин Чомаков.
Анна-Мария е автор на няколко стихосбирки. Последната от тях се казва “... А душата знае” и е посветена на съпруга й. Бойко Ламбовски я нарича емоционален дневник. Първото стихотворение е озаглавено “На Никола”:
“... Не, не си отивай!
Без да се обърнеш -
без да ме обгърнеш.
И помни!”
“Вървя тихо, упорито,
някъде се спъвам,
някъде е леко и незримо...”
“... Но звънва душата там
в залата тиха,
очите трескаво
те следват,
пулсират редовете
победени.
Това си ти, светът
укротен е!...”
“... А сълзите са
божие пречистване
и светлина.
Не се боя, вървя...
Нататък...”
С тази стихосбирка поетесата обикаля много градове в страната и знае, че хората харесват стиховете й, защото са искрени. Разбират и посланията им - дори когато ни залъгват или се самозалъгваме, трябва да се доверяваме на инстинктите на душата си и на чувствата в живота.
Всъщност Анна-Мария не върви, а лети. На шега казва, че живее в самолетите между София и Рим, където продължава да организира биеналето “Артемидия”. То е своеобразен мост между културите на България и Италия. Тази година ще се проведе за шести път. Във Вечния град я очакват два кинопроекта. И в двата филма е копродуцент, а в единия играе като актриса.
Анна-Мария казва,
че няма друг мъж
до себе си
“Невъзможно е. На мен ми е още много тежко. А и непрекъснато правя съпоставки между Никола и мъжа, на когото бих се доверила. Космически са разликите”, аргументира се тя.
Казва още, че не търси мъж, защото всичко е Божа работа. Ако е писано, може би след години... Личните й културни ангажименти и нещата, които прави в името на съпруга си, изпълват дните й. Посветила се е на паметта на Никола Гюзелев, защото той го заслужава - като артист и като човек. “Беше щедър, имаше добро сърце”, казва с тъга Анна-Мария.
Тя няма притеснения, че дъщеря й Адриана може да я направи баба. Напротив - дори понякога я пита кога ще стане това. “Божа работа”, отвръща с нейните думи Адриана, която е дясна ръка на Георги Кузмов в неговия фестивал “Медия Микс”.