В послание към българите Ерик Льобедел нарече страната ни голяма европейска държава
През март 1986 г. един млад френски дипломат, още ненавършил 30 г., се появява на първа страница на в. “Правда” редом до Михаил Горбачов.
Само преди година Горбачов е станал генерален секретар на ЦК на КПСС. На историческата снимка е запечатана срещата му с френския външен министър Жан-Бернар Реймон, дошъл да го посети в Москва малко след като е приключил мисията си като посланик в руската столица. Младият дипломат има честта да придружава министъра. Той също добре познава Русия, защото първият му пост зад граница е в комунистическата страна.
30 години по-късно в София Негово Превъзходителство посланикът на Франция у нас Ерик Льобедел си спомня, че тогава много колеги му се обадили да го питат, шегувайки се: “Кой е този плешив човек с червеното петно на челото до теб?”
Дори и в дипломатическите среди на Запад през 1986 г. новият съветски лидер е все още загадка. Съвсем скоро обаче целият свят ще разбере кой е човекът с петното на челото, защото той ще разруши представите за света от студената война и ще предизвика най-радикалната промяна в него.
“Още докато беше посланик в Москва, Жан-Бернар Реймон, с когото имах щастието да работя, много точно анализираше събитията и тяхната еволюция - спомня си днес Льобедел. - Когато стана министър на външните работи през 1986 г., той успя да предвиди, че логиката на перестройката и гласността рано или късно ще доведе до изчезването на съветския модел.”
Посланик Ерик Льобедел пристигна у нас през ноември с една наистина респектираща биография. Аз съм парижанин и като повечето французи търся корените си, казва той. А неговите са в Нормандия от много поколения.
Името му Ерик е
типично нормандско
Синът му Гийом пък носи същото име като херцога на Нормандия, английския крал Гийом (Уилям) Завоевателя (1027-1087). “Скромно казано, по тази линия можем да претендираме за част от английската корона”, смее се дипломатът.
След като завършва социология, право и политически науки, Ерик Льобедел избира по призвание за своя професия дипломацията. По онова време във френското външно министерство съществува традицията на дипломатическите династии, но противно на това в неговия род няма други дипломати.
В Сианс-По среща и Брижит, която става негова съпруга през 1981 г. Освен син имат две дъщери. Сега ги чакат всичките за Коледа в България, където семейството ще се събере за празниците.
Макар за всеки млад служител на Ке д'Орсе през 80-те години да е много престижно да работи в сферата на отношенията Изток - Запад, за семейство Льобедел решението да заминат за Москва през 1984 г. не е леко. Налага се Брижит да напусне работата си в частния сектор на финансите, за да последва съпруга си зад желязната завеса. В руската столица френският дипломат остава само 2 г., защото, щом става министър на външните работи, Жан-Бернар Реймон го взема със себе си в Париж като част от екипа си.
После махалото
тръгва обратно -
на запад
През 1988 г. той заминава като съветник в посолството в САЩ. Там също попада в момент на исторически преход. Президент на САЩ е Джордж Буш-баща, а около него е събран екип от блестящи дипломати - държавния секретар Джеймс Бейкър и приемника му Лорънс Игълбъргър.
“Те много интелигентно и умело управляваха тази огромна трансформация на света, белязана от края на СССР и разпускането на Варшавския договор”, смята посланик Льобедел.
Следващият му дипломатически пост го праща на Балканите като генерален консул в Истанбул. Така дипломатът навлиза в спецификата и на нашия регион.
По време на престоя му в Турция се случва бедствие, пред което всичко бледнее.
На 17 август 1999 г. трус от 7,4 удря района на Истанбул, загиват над 17 000 души, а близо 25 000 са ранени. Международният отклик за помощ е огромен.
Франция изпраща
екипи спасители
и Льобедел като консул участва в координацията на операциите. За щастие няма френски жертви, но за Турция трагедията е огромна.
Годините в Истанбул и годините в НАТО (2000-2003), където е директор по управлението на кризи, му помагат да опознае региона доста преди да дойде като посланик у нас. “Познавах България чрез кратки визити, но достатъчно, за да поискам да я опозная по-добре”, казва Ерик Льобедел. В първото си послание към българите той я нарече голяма европейска държава заради историческата значимост, стратегическото местоположение, границата с Черно море, ролята ѝ на Балканите, но и поради начина, по който посреща съвременните предизвикателства, пред които е изправена Европа.
Българите са много отворени и заинтригувани от чуждите култури, смята той. Наскоро посетил софтуерната лаборатория във френския факултет на Техническия университет и бил впечатлен от бързия напредък на страната в иновациите и новите технологии.
Запален по пътешествията и любопитен да отиде дори там, където малко от местните са ходили, за краткото време в България
посланикът вече
се е губил в
Искърското дефиле
Докато той и съпругата му се лутали обаче, попаднали на планинско ресторантче с развъдник на пъстърва, където опитали прясна планинска риба.
Льобедел е убеден, че макар у нас много повече да са развити условията за спускания, той ще открие подходящи места за любимото си ски бягане. Практикувал го е много в Австрия, докато е бил посланик в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Спомня си, че по снежните пътеки в Алпите е срещал българския отбор по биатлон. Във Финландия пък, където е последният му посланически пост, преди да дойде у нас, е стигал не само до Рованиеми, където живее Дядо Коледа, но и много много по̀на север. Там е опитвал и типичното финландско удоволствие - да поплуваш в ледено езеро и след това да влезеш в сауната.
Друга голяма страст на пратеника на Париж са езиците. Владее 6 - английски, немски, испански, руски, турски и фински (без да брои латинския). Вече проговаря и на български. Казва, че няма за цел да води дипломатически преговори на руски, турски или фински. Но ги знае достатъчно добре, за да общува свободно с хората, да чете вестниците и да гледа тв новините.
В България денят му
започва със
сайта на в. “24 часа”
Любител на изкуството, който планира изложба на съвременни българо-френски художници през май, посланик Льобедел е убеден, че България трябва да бъде представена в родината му не само с древните си богатства, но и с постиженията на театралната сцена и киното. Наскоро гледал “Писмо от Америка” на Иглика Трифонова и останал поразен. Впечатлен е и от стрийтарта - графитите, които вижда по улиците на София.
Той от своя страна е решил да сложи личен отпечатък в резиденцията на ул. “Оборище”, внасяйки в нея повече цветове. За момента е донесъл от Париж любимата си статуетка на див кон на Жан-Луи Сова и гравюри на някои от предпочитаните си художници като Оливие Дьобре. Преобразяването обаче ще продължи, тъй като през януари възнамерява да донесе от Фонда за съвременно изкуство в Париж френски гравюри, които ще придадат на резиденцията донякъде и облика на галерия.