След раздялата с Реформаторския блок лидерът на ДСБ Радан Кънев ще се пробва с нов проект, но с него ще забие последния пирон в ковчега на десницата
Печалната история за гибелта на СДС много е описвана. Тя може да бъде казана и с две думи - дългата агония, дългото люспене или дългото сбогуване.
Добре е да се поназнайва, за да осмислим поредното разцепление на десницата и да се поздравим с гениалното откритие, че всичко ново на този свят е добре забравено старо.
Преди 16 години Иван Костов напусна собствената си партия и основа “новия десен проект” ДСБ, за да не носи отговорност за провала на СДС. Преди три дни същата формация си тръгна от коалицията Реформаторски блок, за да основе още в събота “нов десен проект” и никой да не я закача на тема срамния резултат от президентската надпревара и абсурдното политическо поведение като партньор на ГЕРБ в управлението.
Тия проекти взеха да ги
отварят като автоматични
чадъри, с едно движение
Още на 13 януари т.г. Радан Кънев съобщи, че замисля “нов десен проект, който вероятно ще вземе участие на президентските избори”. Планът не се състоя, но пък идеите са актуални, действащият лидер на ДСБ не ги е отменял. Тогава той направи изпълнено с проницателност заключение, че “времето на политическите коалиции отмина, бъдеще имат единствено субектите, които поддържат едновременно силна и единна структура, но и много отворена”. Теза, която логически води към връщане на двуполюсния модел, както беше в началото на демокрацията.
Визията на Радан Кънев бе описана и още по-конкретно: “Политически клубове, чиито членове споделят десни ценности, ценностите на либералната демокрация, националния интерес и модерния патриотизъм и ще гласуват на отворени вътрешни електронни референдуми за всеки кандидат на партията за участие във властта.”
Такъв е, казва Кънев, моделът на републиканците на Никола Саркози във Франция, но през 1989 г. такъв беше успешният модел на СДС – мащабно сдружение, но не на клубове, а на партии, които покриваха целия десен спектър. Само че през 1997 г., когато дойде на власт, днешният почетен председател на ДСБ Иван
Костов ликвидира
многообразието на
платформи и идеи,
трансформирайки съюза в партия. Наследникът му явно смята да рестартира най-стария десноцентристки политически проект в България с някои модерни ъпдейти. Навремето се провеждаха обикновени вътрешни избори за издигането на кандидат-президент, а сега ще гласуват електронно. Истинска технологична революция!
“Ще можете да се съберете с трима, петима или десетима близки хора - поясни Кънев през януари, - на които имате пълно доверие и споделяте десните ценности, и да направите клуб. И вие да определите с какво ще се занимавате. А това, което ще се очаква от вас, е да си плащате членския внос. Например всеки отделен член ще има възможността да гласува за смяна на лидера, когато изтече мандатът му. Всеки член ще има своя вариант за представителство в големите органи.”
Ъпдейтът в случая е възможността бъдещите клубове да се занимават с каквото си решат, да плетат пуловери примерно или да отглеждат екзотични растения.
В Съюза на демократичните сили нещата бяха по-строги, партиите се занимаваха само с политика, но Кънев е под френско влияние, има по-разкрепостено мислене.
Сред съмишлениците на “новия десен проект” има някои знакови лица от миналото на СДС, упорито се говори, че тарторът на кръга “Агнешките главички” Никола Джипов Николов ще помага. В наши дни пропагандата на ДСБ героизира въпросния бивш председател на икономическата комисия, присъждайки му
заслуги за прогонването
на Христо Бисеров и Йордан
Цонев от синята партия
В действителност този депутатски тандем доминираше изцяло в СДС при управлението на Костов. Когато Бисеров бе главен секретар на партията и шеф на комисията по национална сигурност, а Цонев оглавяваше бюджетната, на Никола Николов никой не му знаеше името. Всъщност и досега е така, евентуалното участие на тази фигура в “новия десен проект” едва ли ще бъде сред силните ѝ акценти.
В крайна сметка за един успешен проект само фактите и цифрите са важни. През 1997 г. СДС е съюз, печели в коалиция 52,26 процента от гласовете и мнозинство от 137 мандата.
През 2001 г. СДС е партия, резултатът е 18,18 процента и съответно 51 мандата. През 2005 г. “новият десен проект” ДСБ събира 234 788 гласа, едва 17 депутати. През 2009 г. той се групира с Надежда Нейнски, тогава Михайлова, в Синя коалиция, резултатът е 285 671 гласа – 15 места. През 2013 г. ДСБ и БДФ печелят 103 638 бюлетини и не влизат в парламента. Потискащо низходяща градация, която се затвърждава. Независимо от комбинацията, в която се явява на избори,
ДСБ вече 11 г. не може да
достигне психологическата
бариера от 300 хиляди
гласа
На вота за президент голямата надежда на Кънев - Трайчо Трайков, взе очаквано 224 734.
Според стратезите на “най-най-новия десен проект” разковничето е в клубовете и свободното сдружаване, затова и най-най-важният въпрос тази събота към тях би трябвало да е: Ако, не дай боже, и този се провали, какви са следващите ви творчески планове?
И ако този проект се случи, наследникът на Иван Костов ще забие последния пирон в ковчега на десницата.
Виж залеза на синята идея по години - 1
Виж залеза на синята идея по години - 2
Снимки на
Иван Костов
от архива
на “24 часа”
На тази страница ще публикуваме стари снимки от фотоархива на “24 часа” без коментар. Старите снимки са поучително нещо, разгледани в контекста на времето. Суетата, която са излъчвали като нови, изчезва и остава само фактът в неговия днешен контекст. Както се казва в учебниците по журналистика - една снимка струва колкото 8000 думи. Фотоархивът е колекция от документи, а главното отличително качество на документа е неговата доказана автентичност. В днешните времена на постистина смятаме, че опирането на темелите на правдивостта помага на всички.