"168 часа" продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните тайни на тоталитарния режим. За тях разказва Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов, който е виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.
Синът му Дамян е магистър по философия, завършил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със семейството на Тодор Живков и има огромен запас от автентични спомени. Самият той дълги години е работил в Института по философия към БАН, бил е съветник на двама министри на културата след 10 ноември, но през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.
Разривът с Китай е първото му изпитание за вярност към Кремъл
За Тодор Живков е писано много, но малко от авторите се спират на действията му като държавен глава във външната политика на България.
И макар за всички да е ясно, че тя е била диктувана или поне
напълно
съгласувана с Москва,
в същото време някои неизвестни факти говорят, че понякога връзката е била обратима и самият Живков е успявал дори да повлияе на суперсилата. И то даже по отношение на такива важни въпроси като нахлуването с военна сила в Унгария и Чехословакия. За тези
важни, но
слабо известни детайли
пред "168 часа" разказва Дамян Дамянов, който е син на Райко Дамянов - виден комунистически функционер, който дълги години е заемал едни от най-важните постове в ръководството на БКП и НРБ.
По негови спомени в началото като дясна ръка на Вълко Червенков Живков прави всичко възможно да впечатли и да спечели благоволението на руснаците на всяка цена. Затова той е един от главните инициатори за публичното заклеймяване на низвергнатия от Съветите Трайчо Костов.
По това време бъдещият генерален секретар ръководи софийската организация на БКП, а от 27 май до 28 октомври 1949 г. е и председател на Столичния градски народен съвет. Като член на Централния комитет той участва във всички етапи на кампанията и става първият партиен функционер,
поискал публично смъртно наказание
за "предателя" Трайчо Костов, което няма как да не е било забелязано в Москва. И наистина неговият шанс идва със смъртта на Сталин.
Защо настава временно объркване и как Живков се възползва от това, четете ТУК.