Изчезването на хранителните запаси идва с шестото масово измиране на Земята

https://www.24chasa.bg/novini/article/10743627 Изчезването на хранителните запаси идва с шестото масово измиране на Земята Изчезването на хранителните запаси идва с шестото масово измиране на Земята www.24chasa.bg
Изсичането на горите ще доведе до недостиг на питейна вода

Огромен брой животни ще последват съдбата на динозаврите и ще бъдат затрити завинаги

Започва първото масово измиране на животински видове за последните 65 милиона години, съобщи “Дойче веле”. За резултатите от последното говорим и до днес, като за тях знаят и малките деца, а именно изчезването на динозаврите. Това е било петото подобно събитие в историята на Земята, а шестото тепърва започва.

Някои видове риби са в особен риск от изчезване. СНИМКИ: РОЙТЕРС
Някои видове риби са в особен риск от изчезване. СНИМКИ: РОЙТЕРС

Причините да се случва са климатичните промени, разрушаването на естествени хабитати, замърсяването и индустрията. Тъй като те са плод на човешка ръка, учените смятат, че човечеството е виновно.

Мненията по темата са различни. Според някои случващото се не е повод за притеснение. Други обаче са убедени, че хората са длъжни да направят нещо, защото са единствената форма на живот, която може да взема съзнателни решения за бъдещето на планетата.

При масовите измирания в рамките на три милиона години изчезват около 75% от видовете. Заради темпото, с което това се случва в момента, е възможно сега те да изчезнат само за няколко века. Според проучване от 2019 г. само през следващите няколко десетилетия от изчезване са застрашени един милион видове, а според много учени този брой дори е занижен. Изследвания показват, че от 1500 г. насам

са затрити около

10% от познатите

до момента

биологични

видове,

или между 150 000 и 260 000.

Подобно на тези, които не вярват в климатичните промени, има и скептици за изчезването на видовете. Според експерти това се дължи на факта, че проучванията се фокусират основно върху птици и бозайници и игнорират изчезващите безгръбначни, които сформират 95% от всички познати видове.

Противниците на тези статистики дават за пример Червената книга, в която се записват застрашените или изчезналите видове. Те твърдят, че няма особена промяна в броя на животните в нея, но само защото безгръбначните почти не са споменати.

Колко точно видове ще престанат да съществуват и кога това ще се случи, е невъзможно да се определи заради голямото биоразнообразие на Земята. Въпреки това учените са единодушни, че огромен брой животни ще изчезнат завинаги. Тъй като са пряко свързани с екосистемата, измирането им ще бъде пагубно за човечеството.

“Първо ще усетим осезаемо намаляване на хранителния ни запас, защото той зависи силно от опрашването на растенията”, смята Кори Брадшоу, професор по екология в университета Флиндърс в Южна Австралия. Той използва математически модели, за да изрази взаимовръзката между човека и екосистемата. Проучванията му показват, че около една трета от храната ни зависи от опрашващи насекоми като пчелите и ако те изчезнат, реколтата ще намалее. Освен това милиони хора по света разчитат на дивите животни за прехрана. Пример за това са островните и крайбрежните градове, където е разпространен риболовът, а някои риби са в особен риск. Според Брадшоу дефицитът на храна може да доведе до наводнения или суша и ще се усети най-вече в бедните райони като Южна Азия и Централна и Южна Африка.

С изчезването на микроорганизмите ще се намали плодородието на почвите и ще се влоши ерозията, което също причинява наводнения. Според някои учени те измират по-бързо от други видове, въпреки че не са широко представени в данните.

Главоломното изсичане на гори ще доведе до недостиг на питейна вода и природни бедствия. 97 125 кв. км горска площ се изсичат годишно от 2015 г. насам според Организацията за прехрана и земеделие към ООН. С намаляването на горите

влагата се

изпарява по-бързо,

което допълнително уврежда природата - феномен, който вече се наблюдава в Амазония. Ако се наруши естественото снабдяване с вода в Азия от Хималаите например, два милиарда души ще останат без вода. Освен това сушата води до горски пожари и ниско плодородие на почвите. Всичко това ще предизвика силна миграция в търсене на по-добри условия за живот.

По-чести пандемии застрашават хората заради все по-близкия контакт между човека и дивите животни. Причина е разрушаването на естествените хабитати на животните, които тръгват да търсят нови местообитания. Епидемията от ебола през 2014 г. е пример за това. За нея се смята, че е започнала от деца, които са си играли в кухо дърво, пълно с прилепи. Има предположения, че коронавирусът се е разпространил от същото животно.

Дори и човечеството да оцелее след всички тези катастрофи, не трябва да се игнорира и фактът колко много ще бъде изгубено. Възможно е най-ценни да се окажат загубите, които не можем да видим. Да допуснем уникални видове да изчезват завинаги, е акт на вандализъм и по този начин губим част от световното наследство, смятат учени и природозащитници.

“Всеки един

вид е плод на

милиони години

еволюция

Гледаме как губим това, което прави човечеството част от планетата, а нас - едно цяло”, казва Томас Брукс от Международния съюз за защита на природата.

Разбира се, има и оптимисти. Някои проучвания показват, че благодарение на природозащитни организации процесът на изчезване на видове се е забавил.

Според Елизабет Бенет - вицепрезидент на Обществото за защита на диви животни, обособяването на големи защитени територии би помогнало много за възстановяването на биоразнообразието. Нейната организация се бори за това до 30% от земната площ да бъдат поставени под закрила до 2030 г.

Противно на изчезващите и намаляващите видове,

съществуват

някои, които

бързо се

увеличават и се

разпространяват извън естествените си местообитания. Такъв е т.нар. мраморен рак, който вирее и в Европа, и може често да бъде засечен в Германия. Специфичното при този вид е, че се състои само от женски. Те се размножават чрез клониране и всички видове споделят един геном. Женската снася между 200 и 700 яйца четири пъти годишно. Заради бързото си размножаване немското правителство започва да търси начини за намаляването им, тъй като застрашават другите видове. Тъй като се оказва, че раците са ядливи, властите в Берлин решават да наемат човек, който да ги лови и да ги доставя до пазари и ресторанти. За целта избират Клаус Хиде - пенсиониран банкер и хоби рибар. Само за година той хваща 42 000 от тях, като някои среща в зоологическата градина и край Бранденбургската врата, въпреки че са сладководни.

Други подобни животни са египетската гъска, дивата свиня, която в момента превзема щата Калифорния, и енотът.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Свят

Макет на ракетата Калибър

Русия обяви, че с ракетен удар e унищожила склад с чуждестранни оръжия в Украйна

Силни бури причиниха големи щети в Чехия, няма данни за човешки жертви

Силни бури причиниха големи щети в Чехия, няма данни за човешки жертви

Украински войници в "Азовстал" СНИМКА: Ройтерс

Русия официално обяви победа в Мариупол

Новородени бебета 
СНИМКА: "24 ЧАСА"

Майка-учен, загубила бебе, откри причина за синдрома на внезапна детска смърт

СНИМКА: Ройтерс

Над 80 случая на маймунска шарка в 12 страни

САЩ и още страни напуснаха среща, докато се изказваше руски министър

САЩ и още страни напуснаха среща, докато се изказваше руски министър

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave