Часове след ултиматума на Кремъл Кирил Петков защити пред парламента натовския ни избор (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/10699777 Часове след ултиматума на Кремъл Кирил Петков защити пред парламента натовския ни избор (Обзор) Часове след ултиматума на Кремъл Кирил Петков защити пред парламента натовския ни избор (Обзор) www.24chasa.bg

Кирил Петков
Кирил Петков

Испания ни праща изтребители и бойни кораби в Черно море

Само час след като Кремъл поиска от България да се изтеглят натовските части и въоръжение, премиерът Кирил Петков от трибуната на Народното събрание заяви: “България е суверенна държава и отдавна сме направили избор, ставайки член на НАТО, и като такъв

решаваме сами

да организираме

отбраната

на страната си в координация с нашите партньори”.

“Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем. Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението, както и да работи за по-сигурна Европа, основана на върховенството на правото и стриктното прилагане на поетите международно-правни ангажименти”, допълни той.

Позицията му бе посрещната с овации от управляващото мнозинство. От ГЕРБ обаче останаха недоволни, защото очаквали от Петков “повече яснота накъде върви България”. “Възраждане” пък настоя никой да не ни се бърка - нито Вашингтон, нито Москва, но пред журналисти лидерът на партията Костадин Костадинов допусна, че напрежението ескалира НАТО, а не Русия.

Русия да не се бърка във външните и вътрешните работи на България. Тази остра реакция дойде от официална София, след като външното министерство в Москва поиска всички войски на НАТО от България и Румъния да бъдат изтеглени.

Остра бе реакцията и на президента Румен Радев и на военния министър Стефан Янев.

България е суверенна държава и сама определя какви войски да бъдат разположени на нейна територия, припомниха в свои изявления Радев и Янев на Москва. Русия настоя рано сутринта в петък НАТО да даде правно обвързващи гаранции, че блокът ще спре разширяването си и ще се върне към границите си от 1997 г. А външният министър Сергей Лавров изрично посочи България и Румъния.

“Става дума за изтегляне на чуждестранните сили, техника и въоръжения и други стъпки с цел връщане към конфигурацията, съществуваща към 1997 г. на територията на държавите, които не са били членки на НАТО към онази дата.

Към тях се

отнасят България

и Румъния”,

разясни той руската позиция.

Отношенията между НАТО и Русия ескалираха още след окупирането на Крим през 2014 г., а изпращането на десетки хиляди руски войници по границата с Украйна ги обтегна допълнително заради опасения, че може отново да нападнат страната. От април 2021 г. алиансът обмисля да разположи допълнителни сили в Черно море, а през декември САЩ поискаха сили за бързо реагиране на НАТО да бъдат изпратени в България и Румъния.

Срещу Русия първи в петък реагираха от ГЕРБ, които настояха премиерът Петков да дойде и да обясни позицията на правителството пред депутатите и той го направи светкавично.

А от президента Румен Радев бившите управляващи поискаха да свика Консултативен съвет по национална сигурност.

Междувременно от президентството пък разпратиха до медиите позицията на държавния глава Румен Радев.

“Настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно. В страната ни

няма постоянно

базирани

съюзнически

контингенти и

бойна техника”, казва Радев.

“Суверенното решение за подобно постоянно присъствие или временно разгръщане принадлежи на България в съответствие със съюзните ни ангажименти. Страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било”, заключава той.

По-обран, но отново критичен към Русия излезе и военният министър Стефан Янев. Според него “позицията на руското външно министерство трудно може да се интерпретира като положителен сигнал”. В публикация в социалната мрежа фейсбук той призова “проблемите в двустранните и/или съюзни отношения да бъдат адресирани в съответните институционални формати”.

“Ако Руската федерация има притеснения за собствената си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат представени, включително и на двустранно ниво. Към настоящия момент пред мен не са поставяни въпроси от подобно естество”, допълва Янев.

Той и премиерът Кирил Петков направиха помежду си среща по темата късно вечерта в петък. Пред журналисти премиерът увери, че е в контакт с всички служби, военния и вътрешния министър и

не обмисля

да свиква съвет

по сигурността

А срещата му с Янев била по повод позицията на испанските власти от четвъртък, че са готови да изпратят на България изтребители “Юрофайтър” и бойни кораби в Черно и Средиземно море.

“Един миночистач вече е на път, а една фрегата ще отплава до 3 или 4 дни”, обяви пред Ройтерс министърът на отбраната на Испания Маргарита Роблес.

Подобна на българската бе и реакцията на румънските власти. Страната отхвърли като неуместни и лишени от всякакво основание изявленията на руското външно министерство за военното присъствие по Източния фланг на НАТО, обявиха от румънското МВнР.

Букурещ напомня и че присъствието на НАТО в съюзническите държави е строго отбранителна реакция на все по-агресивното поведение на Русия.

“Това поведение продължава да се засилва сега въпреки опитите на НАТО да се ангажира в конструктивен диалог”, отбеляза румънското Външно. По-рано президентът Клаус Йоханис съобщи, че свиква Върховния съвет за национална отбрана заради ситуацията със сигурността в зоната по Източния фланг на алианса.

Всъщност исканията на Москва са още от 17 декември 2021 г. Тогава Русия постави списък с искания пред Запада като условие за деескалация с Украйна. В допълнение Кремъл иска алиансът да гарантира, че няма да има нови военни бази в бившите съветски републики и да предотврати присъединияването на нови членове, включително Украйна. Шефът на НАТО Йенс Столтенберг вече няколко пъти обяви, че това няма как да стане.

В България има 4 съвместни военни съоръжения със САЩ, за които София и Вашингтон имат подписано споразумение през 2006 г. Това са военновъздушните бази в Граф Игнатиево и Безмер, складова база до Айтос и полигонът до Ново село.

Според споразумението на територията на България може да има до 2500 цивилни и военни по едно и също време, но тази численост може да бъде увеличавана с още 2500 души за срок от не повече от 90 дни.

В Румъния освен сили на военния пакт от 2016 г. действа и американската система за противоракетна отбрана Aegis Ashore.

През май 1997 г. Русия и НАТО подписаха Основополагащия акт, в който потвърдиха, че “не гледат един на друг като противници” и създават “механизъм за консултации, координация и съвместни действия”. През 1999 г. в пакта бяха приети Унгария, Полша и Чехия, през 2004 г. - България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония, през 2009 г. - Албания и Хърватия, през 2017 г. - Черна гора, а през 2020 г. - Северна Македония. Понастоящем НАТО обединява 30 страни и продължава политиката си на “отворени врати”.

Руските войски далеч от Киев, настоява Блинкен пред Лавров

Руските войски да бъдат изтеглени от границата с Украйна, за да се потвърди, че Москва няма планове за инвазия. Това е поискал държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен след края на срещата с руския си колега Сергей Лавров в Женева в петък, съобщи Ройтерс.

“Предложих на Лавров и ние многократно сме казвали това, че ако Русия иска да започне да убеждава света, че няма агресивни намерения спрямо Украйна, тогава би било много добре да започне деескалация, изтегляйки силите си от границите на Украйна, както и да участваме в дипломация и диалог, което направихме днес и което планираме да продължим да правим през следващите дни и седмици”, каза Блинкен. Пред Лавров той е изразил загрижеността на САЩ от действията на Москва не само по отношение на Украйна, но и в други части на света.

Държавният секретар е потвърдил, че следващата седмица САЩ ще представят писмено своите виждания относно въпросите на сигурността. Двете страни планират провеждането на нова среща, след като Кремъл проучи писмените предложения на Белия дом.

От своя страна Лавров нарече разговорите “конструктивни и полезни”.

“Не мога да кажа дали сме на прав път, или не. Ще го разберем, когато получим писмения отговор на САЩ на всички наши предложения за гаранции за сигурност”, допълни руският външен министър.

Лавров посочи, че НАТО работи срещу Русия и затова Москва се противопоставя на разширяването на блока на изток. Руският дипломат призова Блинкен да използва влиянието си върху Киев, за да го вразуми.

“Русия смята, че въпросът за Украйна изисква голямо внимание, но не може да бъде сведен до цялата тема за европейската архитектура за сигурност”, посочи Лавров. Той каза още, че Путин винаги е готов за срещи с Байдън, но тези срещи трябва да са добре подготвени, каза още дипломатът.

Същевременно парламентът на Русия ще обмисли възможността да поиска от президента Путин да признае официално сепаратистките републики в Украйна, съобщи АФП.

През тази седмица депутати комунисти внесоха в долната камара на парламента законопроект, в който призовават руския президент да признае самопровъзгласилите се Луганска и Донецка народна република в Източна Украйна. Граничещите с Русия региони, известни като Донбас, са във въоръжен конфликт с армията на Киев след анексирането на Крим от Русия през 2014 г.

“Едно е абсолютно сигурно: необходимо е да се търси решение за гарантиране на безопасността на нашите граждани и сънародници в отцепническите региони”, обяви председателят на долната камара на руския парламент Вячеслав Володин.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от България

Георги Панайотов

Посланикът ни в САЩ: РСМ е опитала да прокара резолюция с некоректен текст в Конгреса

Горан Симеонов

Горан Симеонов: Петков с мотивирано писмено предложение да поиска КСНС

проф. Ангел Димитров

Проф. Ангел Димитров: Проблемът с РСМ не е централен за политическия ни държавен ред

Проф. Николай Витанов: Заразата се свива. Синьото лято иде

Проф. Николай Витанов: Заразата се свива. Синьото лято иде

Съдия Галя Георгиева

Съдия Галя Георгиева: Целта на закриването на спецправосъдието е да се подменят магистратите

В 14.00 часа в зала 224 в Ректората стартира изпитът по италиански език.
Снимки: СУ

С изпити по италиански и френски започна втората кандидатстудентска сесия в СУ

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave