Само 6 граждански инициативи са се увенчали с успех за 10 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/10680250 Само 6 граждански инициативи са се увенчали с успех за 10 г. Само 6 граждански инициативи са се увенчали с успех за 10 г. www.24chasa.bg
Само 6 граждански инициативи са се увенчали с успех за 10 г.

Въведеният с Лисабонския договор механизъм за по-пряка демокрация постигна доста ограничен ефект

През годините Европейската комисия неведнъж се е опитвала да лансира механизми, които да запълнят празнината, издълбана между елитите и обикновените граждани на съюза. Такъв механизъм е създадената през 2011 г. европейска гражданска инициатива (ЕГИ), която позволява на 1 млн. граждани на ЕС да поискат от Европейската комисия да приеме законодателство по определен проблем, който те смятат за важен за съдбата им. Тогава това се възприема именно като начин да се запълни “демократичният вакуум” в ЕС.

Десет години по-късно обаче е ясно, че ефикасността на този тип гражданско влияние върху европейските политики остава твърде ограничено.

Елементът на гражданско участие във функционирането на ЕС е въведен от авторите на Лисабонския договор. Европейската гражданска инициатива е по-директна политическа форма на участие, призвана да привлече идеите и енергията на максимален брой хора от различни обществени среди. С въвеждането є става възможно

1 млн. граждани, произхождащи

от поне 1/4 от страните членки,

да поканят ЕК да направи

законодателно предложение

по тема, която ги вълнува и по която те настояват да има решение. Според регламента от 2011 г. първите европейски граждански инициативи стартират на 1 април 2012 г. Като начало, за да започне процедурата, е необходимо да се състави граждански комитет от поне 7 граждани от 7 различни европейски страни.

На 17 февруари 2014 г. Европейският парламент организира първото публично изслушване по европейска гражданска инициатива. Тя е наречена “Право на вода” и настоява за достъп до вода за всички в Европа и в развиващите се страни.

За да се осигури последователността и прозрачността на гражданските инициативи и да се избегне събирането на подписи за предложение, което не съответства на регламента, се изисква задължително вписване на определен от ЕК сайт. Едва тогава може да се направи декларация с апел инициативата да бъде подкрепена с подписи.

Комисията има два месеца да

се произнесе дали инициативата

отговаря на критериите

Проверява дали са изпълнени редица правни условия, по-конкретно дали предложението попада в област, в която тя има правомощия да предприема действия.

Когато са изпълнени всички изисквания и се съберат над 1 милион подписа в определен брой държави, националните власти пристъпват към проверка на автентичността им. Ако всичко е наред, европейската изпълнителна власт започва действия със следната последователност: до 1 месец представители на ЕК се срещат с инициаторите; до 3 месеца инициативата е представена пред Европейския парламент; до 6 месеца ЕК се произнася по същество, за да обясни защо ще предложи или няма да предложи ново законодателство на основата на направеното предложение.

Още преди съставянето на регламента от 2011 г. екологичната организация “Грийнпийс” лансира през март 2010 г. гражданска инициатива, с която отправя към ЕК апел за мораториум върху генномодифицираните селскостопански култури в Европа, за създаването на независим и ръководен от етиката научен орган, който да изучава въздействието на ГМО културите, както и да бъде създадено подходящото законодателство. Въпреки събраните над 1 млн. подписа обаче ЕК отказва да регистрира инициативата, тъй като те са събрани преди влизането в сила на регламента.

Само 6 граждански инициативи от 86 регистрирани от 2012 г. до днес са се увенчали с успех, тъй като са удовлетворили всички изисквания и са обединили над 1 млн. европейци. Представени са общо 110 искания за регистрация.

Първата инициатива “Право

на вода” събира 1 659 543

поддръжници, но получава от

Брюксел разочароващ отговор

На гражданското изискване за универсален достъп до вода, която да е с по-високо качество, Еврокомисията се задоволява да лансира публично допитване по директивата за питейната вода.

Лансираната през същата година инициатива “Спрете вивисекцията”, целяща да се забранят експериментите с животни в Европа, e преценена от ЕК като нереалистична. Тя получава подкрепата на 1 173 130 европейци. Според ЕК обаче Директивата относно защитата на животните, използвани за научни цели, е подходящото законодателство. В нея като крайна цел се предвижда пълното заместване на животните веднага, щом това е възможно от научна гледна точка.

През 2014 г. Брюксел се противопоставя категорично на акцията “Един от нас”, която изисква да бъдат спрени европейските кредити, финансиращи дейности, които предполагат разрушаване на човешки ембриони, в частност в областите на изследванията и общественото здраве. Това е инициативата, която успява да обедини най-голяма подкрепа – събрани са 1 721 626 подписа. Папата също се произнася в нейна полза. Но ЕК обяснява, че е решила да не внася законодателно предложение, тъй като държавите членки и Европейският парламент неотдавна са обсъдили и взели решение за политиката по въпроса.

През 2017 г. инициативата “Забрана на глифозата” събира над 1,3 млн. подписа, но надеждите до голяма степен са попарени. Подписалите петицията настояват да бъдат забранени пестицидите на основата на глифозат, но искането е пометено от подновено разрешение за използването на препаратите, обявено на 12 декември 2017 г. Единственото настояване, което е удовлетворено, е започването на реформа за оценка на пестицидите. През май 2017 г. ЕК предлага подобряване на прозрачността в тази сфера. През февруари 2018 г. в Европарламента пък е създадена специална комисия, посветена на проблема.

Инициатива Minority SafePack, представена на 10 януари 2020 г., получава 1 123 422 декларации за подкрепа. Тя е петата, която изпълнява изискванията на ЕС. Нейната цел е да бъде подобрена защитата на лицата, принадлежащи към национални и лингвистични малцинства. Еврокомисията разглежда деветте предложения, като обяснява какво законодателство вече се прилага в съюза, но и какви допълнителни действия може да бъдат осъществени.

Най-скорошната и може би

най-успешната гражданска

акция е “Край на клетките”,

зад която застанаха 1 397 113 души. Тя бе внесена в ЕК през октомври 2020 г., а на 30 юни 2021 г. бе даден и отговорът на изпълнителния орган. В него комисията се ангажира да представи до края на 2023 г. законодателно предложение за постепенно премахване, завършващо с пълна забрана, на използването на системи от клетки за всички животни, споменати в рамките на инициативата – тези, които вече са обхванати от законодателството, като кокошки носачки, свине майки и телета, но също и зайци, ярки, носачки за разплод, бройлери за разплод, пъдпъдъци, патици и гъски.

През август 2020 г. е регистрирана инициативата “Право на лечение”. Тя настоява пред Европейската комисия да бъдат премахнати патентните права за ваксините срещу COVID-19, за да бъде разрешен проблемът с производството и неравенствата при достъпа до защитни препарати в различните райони на света. До момента подкрепата си за нея са дали малко под 250 000 граждани, от които 327 са българи, като трябва да бъдат получени общо 11 985 български подписа.

Хронологично последната регистрирана на 14 декември миналата година инициатива е за въвеждането на “зелен” ДДС, който да стимулира устойчиви и екологосъобразни продукти и услуги. Събирането на подписи по нея предстои да започне скоро.

Създадена, за да даде нов демократичен полъх на Европа, европейската гражданска инициатива до момента има твърде неудовлетворителна равносметка. Резултати, които накараха европейската изпълнителна власт да предложи реформа, включваща превод на инициативите на всички езици в ЕС, намаляване на личните данни, които трябва да бъдат предоставени, за да бъде дадена подкрепа, и намаляване на възрастта на подкрепящите от 18 на 16 г.

Освен европейската гражданска инициатива, друг начин жителите на съюза да бъдат въвлечени по някакъв начин в неговите решения или поне да изразят мнението си, е правото на петиции. Те са адресирани до Европейския парламент, който след това се обръща към Европейската комисия и я подтиква да действа. Годишно се получават около 1 млн. петиции.

Подписалите трябва да са граждани на поне 1/4 от страните в ЕС. За да бъде зачетен “гласът” на дадена държава, са нужни подписите на определен минимум от нейните граждани. Той се изчислява пропорционално на основата на броя на населението.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от TREND Европа

СНИМКА: Pixabay

ЕП: ЕС трябва да засили подкрепата за гражданите и да помогне на Украйна

СНИМКА: Pixabay

Украйна: Евродепутатите настояват за специален съд за престъпления на агресия

Габрово избран да участва в партньорствата за регионални иновации

Габрово избран да участва в партньорствата за регионални иновации

Само Черна гора с реален шанс да влезе скоро в ЕС, за останалите Макрон измисли нов съюз

Само Черна гора с реален шанс да влезе скоро в ЕС, за останалите Макрон измисли нов съюз

Отбелязваме Деня на Европа със светлинния 3D спектакъл „Представи си“ (Видео)

Отбелязваме Деня на Европа със светлинния 3D спектакъл „Представи си“ (Видео)

Продължителността на живота в Европа спада, най-много в България

Продължителността на живота в Европа спада, най-много в България

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave