НА ЖИВО: Пленарно заседание на депутатите от 49-ото НС

Видео Подкаст image/svg+xml

Едва 200 българи казаха каква Европа искат през първите 7 месеца на голямото допитване

Най-активни в желанието си за промяна са европейците на възраст между 55 и 69 години

Срамно малко българи изразиха мнението си в какъв ЕС искат да живеят през първите 7 месеца на Конференцията за бъдещето на Европа.

Чрез нея трите водещи институции на блока - Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия, дават възможност на европейските граждани от всичките 27 държави членки да участват в дебат относно предизвикателствата и приоритетите на бъдещето, за да създадат заедно обединена Европа, от която ще искат да са част.

Никога досега ЕС не се е допитвал до всичките си жители. “24 часа” организира през декември специална дискусия по темата, в която участваха Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България; българските евродепутати Илхан Кючюк и Ева Майдел, които са част от делегацията на ЕП за Конференцията за бъдещето на Европа; проф. Ингрид Шикова, преподавател в катедра “Европеистика” на Софийския университет, както и Десислава Симеонова от Перник, български представител в гражданските панели.

Инициативата се състои от няколко елемента. Всеки може да организира децентрализирани прояви - онлайн, присъствени и смесени събития, инициирани от лица и организации, както и от национални, регионални и местни органи навсякъде в Европа. Друга част от конференцията са европейски граждански панели, които обсъждат различни теми и представят своите предложения. В тях са представени граждани с различен географски произход, пол, възраст, социално-икономическо положение и/или ниво на образование. Разбира се, има и българи. Пленарните заседания на конференцията осигуряват възможност за обсъждане на препоръките на националните и европейските граждански панели, групирани по теми. В тях участват представители на ЕП, Съвета и ЕК, както и членове на всички национални парламенти и граждани. В заседанията участват и представители на Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, социалните партньори и гражданското общество.

Като част от процеса на конференцията на 19 април 2021 г. бе пусната многоезичната цифрова платформа. Тя е ключов компонент на конференцията, като дава на всеки гражданин на ЕС шанс да участва, като сподели идеите си на всеки от 24-те официални езика на общността. Гражданите може да направят предложения за промяна, да подкрепят идеите на други хора и да ги коментират. След това всички мнения на платформата се събират и анализират и служат като принос към работата на европейските граждански панели и на пленарното заседание на конференцията.

Има всякакви предложения. Най-много за първите 7 месеца на конференцията са те от Германия - 5289, следвана от Франция (2914) и Белгия (1852). Сред най-популярните са

есперанто да бъде признат

като един от езиците на ЕС,

като целият медицински персонал в болниците използва именно него, ядрената енергия да бъде насърчавана там, където не може да се използват възобновяеми източници, както и европейците да консумират по-малко месо. Значителна подкрепа събират и идеите за обща европейска армия и превръщането на ЕС във федерална държава. Европейците за пореден път настояват за край на преминаването от зимно към лятно часово време и обратното два пъти годишно.

Последният доклад за приноса на държавите членки обхваща периода от 19 април до 3 ноември 2021 г. Непохвални данни са записани там за интереса на българите. За проследените близо 7 месеца от България са регистрани едва 194 участия. Има и европейци, които не са посочили от коя страна са, но дори сред тях да има българи, участието на гражданите на нашата страна надали е много над 200 предложения, събития и коментари.

Близо осем от десет от включилите се българи, или около 78%, са мъже, а жените са само 14%. 8 на сто не са предоставили информация за пола си.

Изглежда, че

25-39 годишните са най-активната

възрастова група сред сънародниците ни

в платформата. Хората с висше образование са били много активни (61%) в периода от 19 април 2021 г. до 3 ноември 2021 г.

Приносът на европейците в платформата е структуриран в 10 основни теми. Любопитно е, че българите имат силен интерес към раздела “Други идеи", който генерира най-голям брой идеи. Темата “По-силна икономика, социална справедливост и работни места” е най-силно коментираната.

Най-много събития в България са организирани на тема цифрова трансформация (10), следвана от изменението на климата и околната среда (9).

За гражданите на България е важна борбата с корупцията и регулирането на лобирането в ЕС. По темата “Образование, култура, младеж и спорт” българите зоват за преоценка на европейското наследство и история. Освен това се подчертава необходимостта от дигитализация на образованието.

На европейско ниво за периода от 19 април 2021 г. до 3 ноември 2021 г. са подадени общо 29 012 мнения, съдържащи 9337 идеи, 16 017 коментара и 3658 прояви по всичките 10 теми. Регистрирана е активност от всички държави от ЕС.

До момента най-голям брой мнения са изразени по темите “Европейска демокрация” и “Изменение на климата и околна среда”, следвани от отворената тема “Други идеи”. Сред гражданите на ЕС представителството на възрастовите групи е доста разнообразно, като най-активни са хората между 55 и 69 години, като веднага след тях се нареждат тези между 25 и 39 години.

Окончателните резултати от конференцията ще бъдат представени в доклад до съвместното председателство. Трите институции на ЕС - Европейски парламент, Съвет и Европейска комисия, обещават незабавно да проучат възможните ефективни последващи действия по този доклад, като всяка от тях работи в своята сфера на компетентност и в съответствие с договорите на ЕС.

През следващите дни четете на сайта на "24 часа" какво предлагат европейците по част от темите на конференцията.

Автор на статията

Пламена Томева Пламена Томева


Споделете статията

Четете още