Джон Ъпдайк се влюбва в Блага Димитрова през 1964 г. в София

https://www.24chasa.bg/novini/article/10598421 Джон Ъпдайк се влюбва в Блага Димитрова през 1964 г. в София Джон Ъпдайк се влюбва в Блага Димитрова през 1964 г. в София www.24chasa.bg
Блага Димитрова

С разказ за нея

печели наградата

Джон Ъпдайк
Джон Ъпдайк

“О'Хенри”на

Блага Димитрова със съпруга си, литературния критик Йордан Василев
Блага Димитрова със съпруга си, литературния критик Йордан Василев

сп. “Нюйоркър”


Сто години от рождението на Блага Димитрова се навършиха на 2 януари 2022 г. Поетесата е родена в Бяла Слатина, но израства във Велико Търново. Майка й е учителка, баща й - юрист.

През 1941 г. завършва класическата гимназия в София, а през 1945 г. - славянска филология в СУ. Учи в литературния институт “Максим Горки” в Москва, където през 1951 г. защитава дисертация на тема “Маяковски и българската поезия”.

Автор е на много поетични книги, както и на романите “Пътуване към себе си”, “Отклонение”, “Лавина”, “Лице”, забранен от властта, и др.

През 1991 г. е избрана за народен представител от СДС. На следващата годна става вицепрезидент в тандем с президента д-р Желю Желев. Проклина депутатите да им изсъхнат ръцете, ако подпишат новата конституция. През 1992 г. подава оставка заради несъгласия с д-р Желю Желев по повод на т. нар. Боянски ливади.

Предлагам ви един не много известен епизод от живота на голямата поетеса Блага Димитрова.

В края на ноември 1964 г. на посещение в България пристига американският писател Джон Ъпдайк. Той е на 32 години и още не е много известен, какъвто ще стане след романа си “Заеко, бягай”.

В София Ъпдайк пристига от Букурещ, а преди това е обиколил Чехословакия и няколко от републиките на СССР. Писателят пътешества като “посланик на изкуството” по културна програма на Държавния департамент на САЩ.

На 1 март 1965 г. Джон Ъпдайк публикува в сп. “Нюйоркър” разказа си “Българската поетеса”. В него той се скрива зад псевдонима на “малко уморения” американски писател Хенри Бек.

За българската си

героиня избира името

Вера Главанакова

Неин прототип е поетесата Блага Димитрова.

Не знаем как е избрал тази фамилия, но според българския тълковен речник главанак означава “изключително тъп и неразбран човек с голяма и дебела глава, донякъде синоним на главоч”.

Година по-късно Ъпдайк участва с него в конкурса за кратък разказ и печели престижната награда “О'Хенри”.

През 1970 г. “Българската поетеса” е включен в сборника “Бек, книга”, заедно с разказите “Бек в Румъния” и “Богат в Русия”, които са написани след обиколката на Ъпдайк в соцлагера.

Разказът е публикуван само в секретния “син бюлетин” на СБП. За широката публика остава напълно неизвестен. Отпечатан е чак през 2007 г. в сп. “Панорама”, преведен от Йордан Костурков.

Макар и непубликуван за широката публика в България, разказът веднага

попада под огъня на

родната официална

критика

заради “обрисуваната тенденциозна картина на реалността”.

“А в тази реалност освен самата българска поетеса всичко друго носи тягостния печат на безсмислени бюрократични порядки в един писателски съюз, организиран по подобие на комунистическата номенклатура”, пише проф. Елена Михайловска в книгата си “Блага Димитрова: живот-слово”.

Джон Ъпдайк вижда Блага Димитрова по време на срещата, организирана от СБП според тогавашния официален протокол. По любопитен начин писателят Хенри Бек (Ъпдайк) описва атмосферата в залата, сравнявайки я с подобните срещи в Москва, Киев, Ереван, Алма Ата и др.:

“Същата полирана овална маса, фруктиера с плодове в утринната светлина, проблясващи чаши за бренди и минерална вода, спотайващ се портрет на Ленин, с шест или осем търпеливо насядали мъже, които рязко ставаха на крака с внезапни безчувствени усмивки. Групата обикновено включваше няколко литературни чиновници, наричани “критици”, поставени високо в партийната йерархия, словоохотливи и остроумни, чиято роля беше да вдигат тостове за международното разбирателство; неколцина подбрани романисти и поети, мустакати, пушачи в лошо настроение затова, че им губят времето; университетски професор, ръководител на катедрата по английска и американска литература, който говореше на разкошен поостарял английски за Марк Твен и Синклер Луис; млад преводач с влажни длани; разрошен възрастен журналист, който раболепно си водеше бележки...”

Всичко в тази протоколна среща е скучно и омръзнало на писателя Бек, познати са му и въпросите, еднакви са и “тържествените слова” на домакините...

И тогава... “Вратата се отвори и в стаята влезе, внасяйки

розов лъх на жена,

която току-що е

излязла от банята,

леко задъхана, защото бе бързала, без шапка, жена в светло палто, със светлоруса коса". (...) “Той (Бек - б.а.) се почувства най-силно трогнат от усещането си, че тя беше бързала, бързала беше да дойде при него и още бе така мило развълнувана...”

По това време - 1964 г., Блага е на 42 години, красива, женствена и известна на почитателите на поезията със стихосбирките “До утре”, “Светът в шепа” “Жена” и др.

Джон Ъпдайк не крие учудването си от появата на красивата жена със светлорусата коса. А писателят Бек продължава:

“Изненадата, която почувства, не беше свързана с появата - най-сетне - на тази заемаща централно място жена; той винаги я беше очаквал да се появи. Това, което не беше очаквал, беше, че тя ще се появи точно тук, в тази далечна и унижавана страна, в тази стая, обляна в утринна светлина, където той видя в ръцете си малко ножче, а на масата пред него - златна и сочна, разрязана точно наполовина круша”.

Когато на другия ден го водят в Рилския манастир, Ъпдайк пита за поетесата. Придружаващият го романист преводач казва:

“Тя живее, за да

пише. А това не е

здравословно...”

По-късно в разказа американецът ще напише, че тя е “съвършена, уравновесена, удовлетворена, реализирана. (...) “Любопитно ми е самото това ярко съчетание от красота и ум. Искам да кажа - какво може да направи една душа с всичко това?”

В разказа Бек (Ъпдайк) не крие романтичното си увлечение по Вера Главанакова (Блага). Но читателите повече ги интересува въпросът имало ли е нещо повече от харесване между Блага и Ъпдайк? И не заради заничането през ключалката, а заради факта, че любовта между известни хора винаги е интересна. Още повече - ако е и тайнствена.

В книгата си за Блага проф. Михайловска има едно изречение за срещата между двамата, което леко повдига завесата: “И следите от тази среща (добре, да го наречем - и негово влюбване) оставят завинаги свой ярък творчески знак”. Блага обаче никога не споделя с нея, че е имала любовни трепети към Ъпдайк. Но между тях остават хубави приятелски чувства.

Литературният критик Йордан Василев, който 3 години по-късно (декември 1967 г.) става съпруг на Блага Димитрова,казваше, че тя не е имала любовно увлечение по Джон Ъпдайк, който бил 10 години по-млад от нея. Тогава канят Блага Димитрова на срещата в СБП в последния момент и заради това тя закъснява.

Ъпдайк трябвало да бъде само един ден в България, но заради Блага остава още един, а вечерта я кани на вечеря. Били само двамата, но според Василев на съседните маси е имало достатъчно “цивилни изкуствоведи”, както наричат ченгетата от ДС.

В архива на Блага нямало писма от Ъпдайк до нея, но той й изпраща книгите си с хубави автографи. В “Българската поетеса” е описано как двамата герои си разменят книги и Бек (Ъпдайк) написва: “Скъпа Вера Главанакова - на мен наистина ми е много мъчно, че на нас двамата ни се налага да живеем в противоположни краища на света...”

Автографът на Вера Главанакова (Блага) е: “На Хенри Бек,

искрено, с много

правописни грешки,

но и с много л...”

Поетесата е оставила на читателите да гадаят дали става дума за “любов”, или за “лудост”. Бек описва и разходката в Градската градина (вероятно става дума за Парка на свободата - б.а. ) и дърво, пълно с птици. Нарича го “Говорещото дърво”.

След години Блага Димитрова написва стихотворение със същото име:

Един поет отвъд океана

Дойде за три дни в София

И отвори внезапно слуха ми

за чудото в

Градската градина,

през която минавах

всеки ден,

без дори да го забележа:

“Говорещо дърво”

го нарече,

цяло отрупано с птици,

Сякаш чуруликащи

плодове,

сочни от многокрила глъч.

Той си замина далече -

бегъл лъч отвъд хоризонта,

и остави дървото при мен

да ми казва

недоизреченото...

Джон Ъпдайк умира от рак на белите дробове на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс.

Блага Димитрова умира също от рак на 2 май 2002 г. в София.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от България

Марк Кадин дирижира оркестъра на радиото. СНИМКА: БНР

Украинският диригент Марк Кадин остава в БНР

ГКПП Дуранкулак

Снимка: Областна управа Добрич

Напускащите през ГКПП - Дуранкулак украинци са много повече от влизащите в страната

Приятели се сбиха на мегдана, единият загуби зъб

Приятели се сбиха на мегдана, единият загуби зъб

Георги Йомов

Бащата на футболиста Георги Йомов обжалва задържането си под стража

Георги Енев

Георги Енев, който лъгал, че кремира хора, погребал Добри Джуров, Огнян Дойнов и Христо Фотев

Проф. Радка Аргирова

Нов вариант на омикрона ще вдигне вълна наесен

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave