Идеята за написването на "Как се става министър в България" (издателство "Труд") – този първи исторически наръчник, се появи след трите неуспешни опита през 2021 г. да се състави правителство. Седем журналисти от "24 часа", които от години наблюдават и анализират политическия живот у нас, описват живота ни през партийната въртележка на правителствата, управлявали през тези 31 години.
Днес ви предлагаме откъс от книгата – как са съставени кабинетите на Андрей Луканов и на Филип Димитров.
По соца привикват човека и му го съобщават, без да искат съгласието му
Тодор Живков, уволнявайки Чудомир Александров: Партията не може да се управлява по кръчмарски
На 13 декември 1971 г. на Витоша загива министърът на външните работи Иван Башев. Веднага започват да се спрягат няколко имена за негов заместник. На Константин Теллалов – завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП, на Раденко Григоров – първи заместник на Башев, и др.
Живков обаче вади от ръкава си картата с името на младия и малко известен Петър Младенов, първи секретар на ОК на БКП във Видин. Никой и не помисля да оспорва решението на Първия.
Преди 1989 г. министрите официално са назначавани по решение на Политбюро на ЦК на БКП – висшия партиен орган на БКП, следователно и на държавата. Но в крайна сметка кандидатът е одобряван или посочван лично от Тодор Живков. Този принцип – лидерът или силният човек на деня да решава еднолично кой да заеме съответния министерски пост, остава в сила и до днес.
(...) При съставянето на първото си правителство през 1990 г. Луканов действа по изпитания от времето на соца "командно-административен метод". Привиква се съответният човек в съответния кабинет и му се съобщава, че е назначен за еди-какъв си, без въобще да се иска неговото съгласие.