Нови закони за радиото и телевизията, за авторските права и за киното ще пишат в бъдещо коалиционно правителство
Преобразуване на Закон за меценатството, ревизия на Закона за радиото и телевизията, нов закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия искат от "Демократична България". От обединението посочиха за голяма цел увеличяване на бюдежта за култура на 1,5% от БВП.
"Има едно присмо, което е подписано от повечето творчески съюзи. Там се споменава достигане поне на 1% от БВП. Две от партиите тук заложиха това искане в своите предизборни кампании, а другите две единодушно го подкрепиха. Така че трябва да имаме минимум увеличение на 1%, но трябва да имаме и ясна стратегия как да се харчат тези пари. Моите наблюдения са, че много неща се написват на теория, но на практика нещата липсват", обясни Васил Гюров от ДБ, а от коалицията подчертаха, че в цяла Европа се е достигнал 1% от БВП.
Спешна мярка според коалицията е създаване на фонд, постоянно действащ, за подпомагане на творци по време на извънредно положение. "Искаме да увеличим средствата за култура, но и да реформираме културните институции. Важно е да превърнем всяка една от тях дали на местно или национално ниво, в работеща", обясни Бонка Василева, като тя посочи, че е нужна и дигитализация на сектора.
"Пандемията удари най-сериозно този сектор. Това са хора, които и без това трудно се справяха, пандемията тотално ги елиминира от пазара на труда. Изключително добро впечатление ми направи работата в последния парламент. Там бяха заровени всички политически пристрастия. До преди това се е създал т.нар. гилдиен егоизмъм", коментира Стоян Михалев от ДБ.
Нов Закон за радиото и телевизията, нов Закон за авторките и сродните права и нов закон за филмовата индустрия са трите големи искания на "Има такъв народ". Закона за филмовата индустрия бе приет от 44-ото НС, като с него се отпускат 40 млн. лв. годишно за български филми. Според финансиста на ИТН Любомир Каримански е нужна ревизия на закона, защото е бил внесен и приет без обществено обсъждане. Освен това не е бил направен и анализ "Разходи-ползи".
"Загубихме една година без киноиндустря и аз се срамувам от това. В предичното НС заедно с актуализацията на бюджета искахме да дадем пари за културата, а министерството не искаше да си ги вземе", каза Любомир Каримански и предложи да се сформира работна група за изготвяне на законопроект.
Законът за авторското право и сродните му права да бъде ремонтиран изоснови, като бъде разделен на 4. В една от частите си да защитава авторското съдържание онлайн. Сродните права пък да са в отделно законодателство. "Нашият закон е на 25 г., може би единствено закона за наследството го бие по древност. Направени са 20 поправки в последните години, но те не правят нужното, за да се постигне правилната защита", обясни Пламен Николов, който бе предложен от Слави Трифонов за премиер в 46-ото НС.
Облекчаване на процедурата за издаване на работни визи за попълване на кадрови визи и привличане на всички българи по света, включително и етническите българи към страната; сключване на междуинституционални и междуведомствени договори за сътрудничество; единна база данни за развитието на българската култура; създаване на регионални съвети за опазване на културното наследство; задължителна стажантска програма за реализиране на новите кадри в сферата на музката и изкуствата, бяха още сред предложенията на ИТН за културата.
"Към всеки професионален културен институт да има студиа. Съществува връзката "образование и култура", нека не я подценяваме", каза Георги Султанов. От партията на Слави искат да се създаде програма за регионална и културна политика, определяне на съотношението за минимална работна заплата в сектора, определяне на минимални цени за входните такси за културни събития по региони и пререгистрация на частните колекции с археологически артефакти.
1% от БВП да отива за култура е голямата цел за БСП. "Това е минимумът, който трябва да си поставим като цел, защото всички други идеи иначе ще отпаднат. Това е свързано и с прозрачност как да се отпускат парите", обясни социалистът Александър Симов. Той поиска и изработване на национална културна стратегия, като посочи, че партиите трябва да си поставят краен срок, в който да бъде направена тя.
Изцяло нов закон за радиото и телевизията трябва, посочиха от левицата. Да се изработят общовалидни критерии за финансиране на медиите, защото държавата е подчинила медиите в последните години и България е на 111 място по свобода на словото именно заради това, каза Симов. "Горещо подкрепям "Културен чек". Тя беше отхвърлена, защото видите ли децата щели да го вземат този чек и да отидат на чалга концерти. Няма да е така. Младежта трябва да има възможност да получава култура", каза още Александър Симов.
Осъвременяване на Закона за културното наследство, Закон за сценичните изкуства и коренна промяна в методиката на финансиране на тези изкуства, законодателно регламентиране на меценатството, увеличаване на заплатите на читалищните и музейните работници са още сред исканията на БСП. По една минимална работна заплата за самоосигуряващите се творци настоя Симов по време на извънредното положение и посика 9% ДДС за книгите да продължи. От левицата имели и готов законопроект за старопрестолните столици на България - отделен бюджет за Палиска, Преслав.
"Съгласен съм , че трябва да увеличим бюджета за култура. Две мнения няма. Той трябва да се покачи. Другото е как го харчим. Огромни средства в момента се разпределят през т.нар. политически културни дейци. От тук нататък кой коя партията познава не трябва да е от значение. Парите трябва да следват качеството. Бил съм свидетел и в Брюксел и в Торонто как цялата зала става като Теодосий Спасов свири. Това е качествен, дори експортен продукт за България", обясни съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
"И мен ме боли за културното ни наследство. Като видя всяка стара къща да е заменена от лъскава сграда, ме боли. Тряба да си запазим културното наследство. Това тряба да е част от културната ни стратегия", каза още той и добави, че културата не трябва да е изцяло финансирана от държавата.
"Предприемачеството в културата не трябва да е табу. Не може цялата ни култура да е единствено базирана на държавата. Имах възможност да си поговоря с Кристо след лекция в моя университет. Той каза, че единственият начин да бъде свободен творец е, че е абсолютно независим от финансирането. Каза: "Мога да кажа не Ню Йорк, да кажа не на Париж и т.н.". Изучавахме го като бизнес модел", разказа Кирил Петков.
Ицо Хазарта обясни, че е респектиран от програмата на ДБ и се съгласи с идеята на ИТН за културен календар. "Едни от най-истинските осители на култура са държавните симфонични оркестри. Вярваме, че на тях трябва да им бъде помогнато. Това са уникални музиканти. В оркестъра на БНР заплатата на един музикант е около 650 лв.", каза той.
От ПП поредлагат още фонд на принципа на програма "Мобилност" за театралните трупи; общо брандиране на културните ни институти в чужбина; регистър на свободните творци; дефиниция за "свободен творец"
От вторник, 23.11.2021 г. до събота, 27.11.2021 г. „Продължаваме Промяната“ води серия от дискусии по ключови политики с цел изработване на коалиционно споразумение. Във всяка от дискусиите по
различните теми са поканени да участват по трима експерти от БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. На тях се обсъждат основните проблеми на съответния сектор, предложенията и мерките, които се предвиждат според програмите на различните партии.
Във всяко от обсъжданията участва по един от лидерите на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев.