1989 г. Двубоят Живков-Младенов, който никой не спечели

https://www.24chasa.bg/novini/article/10400696 1989 г. Двубоят Живков-Младенов, който никой не спечели 1989 г. Двубоят Живков-Младенов, който никой не спечели www.24chasa.bg
На трибуната е Петър Младенов, вдясно - Тодор Живков, в средата - премиерът Георги Атанасов.
На трибуната е Петър Младенов, вдясно - Тодор Живков, в средата - премиерът Георги Атанасов.


      На пленума на 10

ноември бай Тошо няма

никакъв шанс. Срещу

него са и СССР, и САЩ

На 13 декември 1971 г. на Витоша загива министърът на външните работи Иван Башев. След два дни Тодор Живков звъни по телефона на 35-годишния първи секретар на ОК на БКП във Видин Петър Младенов и спешно го вика в София. “След като обмислихме въпроса за заместник на Башев, се спряхме на тебе като подходящ кадър” - казва му Живков в кабинета си.

Така започва една 18-годишна политическа и партийна заедност, при която Младенов е добрият ученик, а Живков - строгият ментор. Тази политико-партийна дружба не завършва с хепиенд и за двамата.

На пленума на 10 ноември 1989 г. точно Младенов прочита съобщението за свалянето от власт на Живков и пращането му “на заслужен отдих”.

Разбира се, техните взаимоотношения не могат да бъдат извадени от контекста на промените в Европа. През 1985 г. начело на СССР застава Михаил Горбачов и в соцлагера започват драматични и дори драстични промени.

Първата “изневяра” на Младенов към Живков е през лятото на 1989 г. по време на срещата в Букурещ на ръководителите на страните от Варшавския договор. Външният министър използва снимка на внучката си Александра като претекст да се отдели за момент с Горбачов в един ъгъл на залата.

Моли съветския лидер да постави автографа си върху снимката и докато той се подписва, лаконично го информира, че заедно с няколко свои съмишленици от Политбюро планира свалянето от власт на Живков.

Вам виднее” -

казва съветският

лидер,

давайки да се разбере, че и рискът, и отговорностите са си изцяло на българите.

През есента на 1989 г. в Ню Йорк се провежда 44-ата сесия на ООН. Очаква се България да бъде силно критикувана заради т. нар. възродителен процес. Въпреки всички усилия страната ни да бъде изолирана, в 18,30 часа на 29 септември в апартамент №34Н на 34-ия етаж в “Уолдърф Астория”, един от най-престижните хотели в Ню Йорк, държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър приема Петър Младенов.

Външният ни министър е предупрен, че г-н Бейкър е много зает и може да отдели само петнайсетина минути. Американецът е прям, но в никакъв случай груб.

Той заявява, че България не може да мисли за някакво подобряване на отношенията си със САЩ, ако не промени радикално вътрешната си политика, ако не възстанови правата на българските граждани от турски произход, ако не преустанови грубите нарушения на правата на българите и ако не провежда по-конструктивна политика.

И тук, неочаквано за всички, Младенов прекъсва Бейкъв с думите: “Г-н държавен секретар, изчакайте малко. Много скоро в България, ще има радикални промени, които ще решат тези въпроси.”

Настъпва неловка пауза. Бейкър поглежда въпросително към зам. външния министър Иван Гарвалов, който превежда. Един вид да няма нещо объркано в превода. Младенов повтаря: “Да, много скоро у нас ще има радикални промени...”

За 12,30 часа на 23 октомври 1989 г. Петър Младенов има насрочена среща с американския посланик в София Сол Полански. Десет минути преди нея Живков чрез зам.-министъра Иван Ганев инструктира какво да говори Младенов.

Трябвало да заяви, че САЩ се намесват грубо в нашите вътрешни работи, което е недопустимо и че преустройството в България може да стане само с Тодор Живков.

А в личен разговор с Младенов по телефона допълва, че "“акива срещи, където ще се занимавате с ала-бала въпроси, не са необходими”.

Същия ден след обед Младенов написва прословутото си писмо с остра критика към Тодор Живков. В него казва и следното:

“Моля Политбюро на ЦК на БКП да вземе отношение към тази груба, некоректна и с нищо незаслужена нападка срещу мен. Мисля, че при това отношение на др. Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, към мен, аз не бих могъл да изпълнявам повече задълженията си нито като член на ПБ на ЦК на БСП, нито като външен министър на НРБ.”

На следващия ден, 25 октомври, в Политбюро има заседание по т.нар. възродителен процес.

Младенов информира, че е болен и не присъства на заседанието.

Живков научава

за писмото

и е бесен

Иска най-сурово наказание на външния си министър. За Младенов обаче се застъпват премиерът Георги Атанасов и долгогодишните членове на Политбюро Пенчо Кубадински и ген. Добри Джуров. Те убеждават Живков да отложи решението за следващия ден, като на заседанието дойде и Младенов.

Живков му се обажда по телефона. “Така ли трябва сега да свърши нашата обща работа?”, пита с доста примирен глас Първия. “Очевидно така трябва да свърши, но не е моя вината”, отговаря Младенов. Живков настоява за среща на четири очи.

В интервю за в. “Поглед” от септември 1990 г. Младенов твърди, че Живков тогава му казал: “Ако искаш на колене ще падна пред тебе, моля те, извини ме...” “Изпитвах тягостно чувство Мисля, че страхът от голям скандал го накара да ме моли така настойчиво да го извиня”, казва още Младенов.

Началото на ноември е изключително напрегнато за Живков. Той усеща, че времето му изтича, но още няма намерение да се предава.

На 3 ноември приема посланик Виктор Шарапов, който предния ден се е върнал от Москва с искане на Горбачов Тодор Живков да подаде оставка.

На 4 ноември в зала “Георги Кирков” на Партийния дом се провежда тържествено събрание по повод 72-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция.

В словото си посланик Шарапов говори за предизвикателствата на времето и наложителните промени, но нито веднъж не споменава името на Тодор Живков.

Пак на 4 ноември, придружен от съпругата си Галя, Петър Младенов заминава на отдавна договорено посещение в Китай. Пътуват с пътнически самолет, който и на отиване, и на връщане има междинно кацане във Франкфурт на Майн. Този факт опровергава слуховете, че Младенов тайно каца в Москва за последен инструктаж от Кремъл. Макар че знае ли човек - какво например би попречило на германското летище

да се качи

специален агент

на Горбачов

На 5 ноември в 9 часа Димитър Станишев, секретар на ЦК на БКП (баща на Сергей Станишев), отива във вилата на ген. Добри Джуров в Драгалевци. По-късно там идва и проф. Йордан Йотов. И тримата са “бойни другари” на Живков в отряда “Чавдар”. След анализ на ситуацията решават да поискат среща с него.

На 7 ноември, по време на официалната вечеря в съветското посолство, ген. Джуров успява да договори среща на 8 ноември в 11 часа. На нея тримата съветват Живков да подаде оставката, но той увърта. Все пак дава обещание да си тръгне от властта, но на друг пленум, а не на насрочения за 10 ноември.

На 8 ноември самолетът от Китай с Младенови на борда каца във Франкфурт на Майн.

Там ги очаква изненада. Живков е изпратил личния си самолет с титулярния екипаж и обслужващия персонал.

По-късно Галя Младенова ще признае, че тогава сериозно се изплашили да не бъдат арестувани на аерогара София. Нищо не се случва и семейството благополучно се прибира у дома.

На 9 ноември е насрочен пленум, на който трябва да се реши съдбата на Първия. Десет минути преди началото му тримата чавдарци пак отиват на среща с него и той все така увърта.

Нервите на ген. Джуров не издържат и той се разплаква. Изглежда, шокиран е и Живков, защото казва тихо: “Добре, ще си подам оставката...”

Но на пленума Живков опитва нов “маньовър”. Предлага за генерален секретар Александър Лилов, знаейки много добре, че той е на специализация в Лондон. Което означава, че въпросът с оставката ще се отложи за някой друг пленум.

Или поне така контрират противниците му. На този пленум Младенов се появява за първи път в полезрението на Живков след 24 октомври, когато написва и разпространява писмото си.

След неуспеха с Лилов Живков издига нова кандидатура за свой наследник - на премиера Георги Атанасов. Той си прави отвод и казва, че те се “обединяват около Петър Младенов”. Пенчо Кубадински го подкрепя първи, след това и останалите без Милко Балев и Димитър Стоянов. Гриша Филипов е на посещение в Прага.

След гласуването Живков не казва нито дума. Става и напуска залата за заседания. Но на вратата се обръща и подвиква към Младенов:

“И внимавай,

ти още не си

генерален

секретар!”

При такава “разстановка на силите” в “Бояна” на 10 ноември започва пленумът, който остава в историята като наистина исторически.

Петър Младенов обявява оставката на Тодор Живков. Първия няма никакъв шанс, защото срещу него са и СССР, и САЩ. Докато и двете световни сили подкрепят Младенов.

Тодор Живков беше арестуван, разследван и съден. Преживя всичките обиди и гаври на доскорошните си другари и почина на 87 години на 5 август 1998 г.

Петър Младенов удържа властта само 10 месеца. На 6 юли беше принудан да подаде оставка под натиска на улицата. Той почина 63-годишен на 31 май 2000 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от България

Стефан Янев 

СНИМКА: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Янев: Членството на България в ЕС не е добре оползотворявано

НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА

Два проекта за борба с корупцията и КПКОНПИ - на ДБ и на “Промяната”, Слави отново е контра

КИРИЛ ПЕТКОВ

Кирил Петков ще участва в парламентарния контрол в петък

Погребалният агент ще празнува рожден ден в ареста

Петима платили на Георги Енев, но близките им не били кремирани (Обзор)

През 2016 г. по европроект бяха достроени 9-етажен блок в “Люлин” и 4-етажна сграда в район “Връбница”. В тях има 71 социални жилища.

СНИМКА: РАЙОН “ЛЮЛИН”

Намеци за нечестни сделки с общински жилища в София в спора да продадат ли 1492 (Обзор)

На срещата присъстваха зам.-министърът Борислав Ганчев, Десислава Гайдарова (вляво) и представители на местните съдилища.

Правят механизъм за бърза реакция при домашно насилие (Обзор)

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave