Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза

https://www.24chasa.bg/novini/article/10330531 Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза www.24chasa.bg
Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза

Правят се повече жилища, отколкото в последните години на бума,

Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза

заплатите в бранша растат по-бързо от средните за страната

Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза

Постпандемичното възстановяване вече се наблюдава в доста отрасли, но малко от тях могат да претендират като строителството, че

са минали почти

невредими през

пандемията

Кривата на постиженията в този сектор неотклонно върви нагоре и бе само леко засегната през 2020 година.

Дори нещо повече: скоро строителната продукция, която се произвежда в България, ще достигне, а много вероятно - и ще надмине стойностите от времето на най-големия строителен бум непосредствено преди да започне световната финансова криза.

Данните на статистиката за стойността на построеното само за първото полугодие показват, че през двете години на най-големия строителен ентусиазъм в най-новата ни история – 2008 и 2009 г., в България е произведена строителна продукция съответно за 8,727 млрд. и за 8,787 млрд. лв.

Разбира се, през следващата 2010 година стойността на построеното рязко падна до 5,418 млрд. лв., а последвалото възстановяване беше доста бавно.

По-видимо ускорение има от 2016 г. насам (виж графиката). През 2020 г. се наблюдава съвсем лек спад, но затова пък през първото полугодие на тази година стойността на строителната продукция

е само с около

780 млн. по-малко

от пика си през

2009 година

Трудно може да се каже кои са основните причини за този възход. По-голямо ускорение сякаш получава сградното строителство, което се дължи предимно на частни инвестиции. Това е изграждането на жилищни, офисни, логистични или промишлени сгради.

Но то винаги е било по-голямо, а и строителството на пътища и съоръжения видимо следва 7-годишните бюджетни периоди, определени от оперативните програми. В годините, в които една оперативна програма приключва, а другата още не е започнала, има спад на инженерното строителство.

Във всеки случай траекторията на растежа продължава и по всичко личи, че

скоро няма да

бъде прекъсната

В момента и броят на издадените строителни разрешителни продължава да расте и дори е по-голям от броя им в навечерието на световната финансова криза.

Например през първото полугодие на тази година издадените разрешения за строеж само на жилищни сгради са общо 3291, а в последната година на предишния строителен бум бяха 2428. Вярно е, че това засяга предимно столицата и останалите 5 големи областни центъра, но демографското и икономическото развитие на страната предполага това, а и такова беше положението и преди 2010 г.

Издадените тази година разрешителни за административни и други видове сгради също са повече, отколкото бяха през 2010-а: 2331 сега срещу 2039 тогава.

Започнатото вече строителство също е доста по-голямо спрямо преди 11 и повече години. Само жилищните сгради, които са минали етапа първа копка тази година, са 2408, а преди голямата криза бяха 1247 за една година. При това

сега става дума

за 1,4 млн.

квадратни метра

жилища, а

тогава –

за 466 хиляди

Инженерното строителство през тази година е с около 1 милиард лева повече, отколкото е било през 2008 г. По данни на Камарата на строителите в България през първото полугодие у нас са обявени 1816 обществени поръчки за строителство с прогнозна стойност 3,5 млрд. лв. Това е с 29,5% повече в сравнение със същия период на м.г. като бройка и с 16,9% повече като стойност.

Най-голям дял в тези поръчки има строителството на нови сгради – близо половината. 39,7% от поръчките са за инженерна инфраструктура, предимно пътища, ВиК инфраструктурата представлява 7,8% от всички обявени обществени поръчки, а енергийната инфраструктура – 5%.

Прави впечатление, че най-многобройната група възложители – над 71%, са общините. Болниците и учебните заведения са обявили малко над 12% от тези обществени поръчки, органите на държавната власт – малко над 11%, а комуналният и битов сектор – 3,6% от тях.

Иначе източниците на финансиране са предимно държавният бюджет – 80,3% от всичките, и оперативните програми – 19,7%.

Пандемията не е подействала негативно и на заетите в този отрасъл за разлика от отражението ѝ в много други браншове. В строителството в момента работят около 129 700 души, което представлява 5,6% от наетите в страната. Това все още е с около 11 хиляди по-малко от 2019 г., но все пак има ръст от 2,8% в сравнение с 2020 г.

Общият брой на заетите в строителството е обаче 195 700 души, което е с около 5000 повече, отколкото през 2019 г.

Средната месечна заплата на строителите не е спирала да расте независимо от пандемията и в момента е 1117 лв., като

ръстът ѝ на

годишна база

е 13,6%,

т.е. с около 1 процентен пункт по-висок от ръста на средната работна заплата в България.

Ако има някакви негативи пред строителството, те се коренят извън него и са плод на световното постпандемично възстановяване.

От 5-6 месеца насам например се забелязва небичайно висок ръст на цените на строителните материали. Голямото търсене, съчетано с нарушени доставки,

доведе до

поскъпване,

което варира от 15-20% до 100 и над 100%.

Строителни материали, за които има много производители, разпръснати по целия свят, поскъпват по-малко. Например при тухлите, бетона, гипса цената се увеличи за няколко месеца с 15 до 25%. Битумът поскъпна с около 15%, и то само през лятото.

Други, които се произвеждат само на определени места, обаче поскъпнаха много повече. Например цените на стоманата нараснаха за няколко месеца със 100%, а някои видове като армировъчната – и със 150 на сто. С около 100% поскъпна и дървеният материал.

Всичко това

прави

довършването

на много

бекти доста

проблематично

Дори при жилищното строителство не е никак приятно за който и да е предприемач да се оправдава пред клиентите си, които вече са капарирали или дори са предплатили изцяло дома си.

А при инфраструктурните проекти, особено при по-големите, е направо невъзможно да се довърши работата, защото няма механизми, които да компенсират такова нарастване на разходите. ВиК проектите, които са на обща стойност 1,8 млрд. лв. и се правят от 2-3 години насам, например трябва да поскъпнат с около 300 млн. лв., които няма кой да плати.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

Високата цена на тока водила ВиК дружествата към фалит

Високата цена на тока водила ВиК дружествата към фалит

„ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АГ „Винер Ферзихерунг Групе” e 100% собственик на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“

„ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АГ „Винер Ферзихерунг Групе” e 100% собственик на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“

Банкноти от по 20 лева. Снимка: Архив

През ноември оборотът на БФБ се е увеличил с 47,28% до 65,32 милиона лева

Гигантът се очаква да бъде създаден официално този месец

Китай ще създаде гигант в областта на редкоземните метали чрез сливане на компании

Според предложени за обществено обсъждане промени в наредба новопостроените жилища трябва да имат поне един балкон с големина от 3 квадратни метра.

Жилището с балкон от поне 3 кв. метра

МЕТРО България е на път да изпрати българския розов домат в космоса

МЕТРО България е на път да изпрати българския розов домат в космоса

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber