Фотоволтаичното земеделие - новата страст на фермерите в Западна Европа

https://www.24chasa.bg/novini/article/10309626 Фотоволтаичното земеделие - новата страст на фермерите в Западна Европа Фотоволтаичното земеделие - новата страст на фермерите в Западна Европа www.24chasa.bg
Все повече лозари във Франция се ориентират към
използването на слънчеви пана при отглеждането на гроздето.
Все повече лозари във Франция се ориентират към използването на слънчеви пана при отглеждането на гроздето. СНИМКА: Туитър

Технологията увеличава добивите и пази културите от екстремни климатични явления. Противниците на метода го наричат “зелена измама”

През последните години примерите се множат в държави като Франция, Германия, Белгия или Италия. Фотоволтаичното земеделие, или както още го наричат - агрофотоволтаиците, е увлечението на фермерите в Западна Европа. И за това има съществени причини - климатичните промени и необходимостта от преход към по-зелени източници на енергия. Или както самите фермери обясняват, става дума за предизвестената сватба на земеделието и на слънчевата енергия.

В САЩ този тип проекти често са

наричани “слънчево споделяне”

Във Франция особено запалени са лозарите. В страната, която произвежда едни от най-добрите вина в Европа, фотоволтаичните пана се превръщат в начин лозята да бъдат опазени от екстремни климатични явления - големи студове и големи жеги, на които сме свидетели напоследък.

За френските производители на вино фотоволтаиците играят ролята на чадъри, издигнати на между 3 и 5 м над взискателната култура. А докато гроздето зрее, те произвеждат и електричество, способно да захрани едно цяло село. “Искаме да живеем от занаята си. Затова се налага да инвестираме в това, което ще ни позволи да оцелеем”, споделят те.

През септември дойде и новината за първото в света вино, произведено благодарение на този съюз между земеделие и слънчеви панели. Експериментът започва през 2018 г. в Терас, близо до Перпинян, в Източните Пиренеи. На терен от 5 хектара с близо 18 000 корена лози е изградена фотоволтаична централа с мобилни слънчеви панели, които се контролират от разстояние. Целта е да бъде предпазена реколтата от капризите на времето, които удрят особено силно района на Френското Средиземноморие - градушки, но преди всичко непоносими летни горещини. Заради тях специалистите във винарството заговориха за наложително преселение на лозята на север и за нуждата да се променят винарските сортове грозде, “за да се спаси виното”. Управлявани от алгоритми и интелигентни сензори,

слънчевите панели променят

положението си според

метеорологичните условия

През горещите лета те предоставят необходимата сянка на лозите.

Собственикът на гроздовата плантация Пиер Ескюдие обяснява пред френската преса, че е създал в лозето слънчева централа заради големите жеги, в които растенията му страдат.

“Преди години нямаше такива горещини. Но днес те унищожават много от олигоелементите в гроздето и намаляват киселинността му. Благодарение на тези инсталации успяхме да забавим узряването на гроздето, което ставаше твърде бързо, за около 3 седмици. Не знам дали след 20 г. в нашия регион изобщо ще останат лозя. Реколтата е все по-слаба заради глобалното затопляне”, казва Ескюдие. Под панелите въздухът е по-хладен през лятото и по-топъл през зимата, те може да се разполагат така, че да дават на растенията точно необходимото им количество слънчева светлина и сянка, обясняват специалистите. Отглеждането на култури е добро и за фотоволтаичните системи, защото ги охлажда и ги прави по-ефективни. Те губят част от производителността си, когато се нагреят прекалено.

4 г. след изграждането на централата стопанството на французина може да се похвали и с първото в света агрофотоволтаично вино. Панелите

произвеждат и

зелена електроенергия

за 650 домакинства,

чрез която постепенно се изплаща първоначалната инвестиция.

Агрофотоволтаиците във Франция за момента представляват 13% от произвежданата енергия от слънцето. Все повече фермери се ориентират към това да отглеждат продукция под слънчеви панели - подходящо е за ароматни подправки, някои по-екзотични плодове като кивито или пък за цветя, а също и за домати, салати, чушки, броколи, брюкселско зеле и др. Инвестицията в едно средно голямо стопанство излиза около 150 000 евро. Фермерите продават енергия на доставчиците на ток и така си връщат парите.

Като съществен плюс на този тип селско стопанство се смята и фактът, че така фотоволтаичните паркове не “изяждат” плодородна земеделска земя, която и без това става все по-дефицитна заради настъплението на урбанизацията. По света вече се провеждат изследвания кои региони и земеделски култури са най-подходящи за такъв тип ферми.

Системата на симбиоза между определен тип култури - главно плодове и зеленчуци, и малки слънчеви централи върху едно и също парче земя датира още от 80-те г. на миналия век, но започва масово да се използва първо в Япония през 2004 г. Впоследствие идеята намира почва в други страни в Азия и Европа. На Стария континент пионер в това отношение е Австрия, следвана от Италия. Днес най-запалени са фермерите в Германия, Франция и белгийската Валония.

Разбира се, като всяко сравнително ново нещо и агрофотоволтаизмът събира и критики. Според Конфедерацията на селските стопани във френската област Жиронд става дума за поредната “зелена измама”, при която аферисти се опитват да печелят на гърба на прехода към зелена енергия и зелено земеделие. Синдикатите се опасяват, че

за инвеститорите във

фотоволтаици това е

начин да се докопат

до все повече

плодородна земя

и така да променят основното ѝ предназначение. Те дават за пример факта, че доскоро този тип централи за зелена енергия са били разположени на бедни и изтощени почви, върху терени на някогашни кариери, стари летища и пр., но все повече се местят към полетата, затова настояват за ясна юридическа рамка за изграждането им. Недоволството им е, че често пъти подобни проекти се реализират по анархистичен начин, без съобразяване с нуждите на сектора и без достатъчно асоцииране на професионалната гилдия в земеделието.

Стопаните, които обаче са решили да прилагат метода, яростно се съпротивляват на подобни квалификации, като подчертават, че това е начин да се увеличи добивът, при това с използването на по-малко вода и торове. Данни от научни изследвания показват, че фотоволтаичното земеделие намалява термалния и хидратния стрес на растенията и при отглеждането на салати например снижава нуждата от напояване с 30-40%. Експерименти в САЩ доказали, че фураж, произведен под слънчеви пана, е по-богат на протеини, а в Нидерландия производителите на ягоди се хвалят с повишени добиви. В същото време самите селски стопани, които работят заедно с компаниите за ток, смятат, че енергетиците също трябва да са готови за компромис, тъй като при фотоволтаичното земеделие паната се налага да бъдат разположени с 50% по-нарядко, отколкото при класическите централи за зелена слънчева енергия.

Привържениците на нововъведението се събраха на първия си международен конгрес миналия октомври, защото практиката е популярна не само в Европа, но и в Близкия изток, САЩ, Австралия, Китай, Южна Корея, Индия, Виетнам. Тогава фермери от различни региони на света се срещнаха в Перпинян с над 300 учени.

В началото на годината Камарата на производителите на селскостопанска продукция във Франция и поделението за възобновяема енергия на френската Държавна електрическа компания пък сключиха харта, чрез която да се постигне законова регулация на осъществяването на фотоволтаични проекти върху земеделски земи.

С документа се цели опазването на земеделските масиви за целта, за която са предназначени, поради което производителите на електроенергия се ангажират да предложат “различни технологични нововъведения за слънчевите инсталации, които да са адекватни за земеделското производство: високо разположени слънчеви панели, за да може да преминава селскостопанската техника, мобилни пана, пилотирани от интелигентна система, която да позволява наклонът им да се адаптира според нуждите от слънчева светлина на растенията, от метеорологичните условия и характера на почвите”.

Очевидно е, че в агрофотоволтаиците ще намират все по-адекватно място в перспективата на увеличеното потребление на храни заради увеличаващото се население и нуждата от опазването на природата.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от TREND Европа

ЛАУРА КЬОВЕШИ

Лаура Кьовеши за корупцията: Нито една страна в Европа не е чиста. Нито една

Сградата на Европейската комисия. СНИМКА: Pixabay

ЕК приема преразгледани насоки за държавните помощи при рисково финансиране

Снимка: Пиксабей

ЕК няма да препоръча задължително ваксиниране срещу COVID-19

Защо връщаме часовника - кои държави са “за” и кои “против”?

Защо връщаме часовника - кои държави са “за” и кои “против”?

Вера Йоурова, която отговаря в ЕК за ценностите и прозрачността, се ръкува с основателя на “Фейсбук” Марк Зукърбург. Европейският съюз отдавна опитва да наложи по-строги правила върху методите на влияние на големите цифрови платформи върху общественото мнение.

СНИМКА: РОЙТЕРС

Еврокомисията: На политическите реклами ясно да пише кой и колко плаща

ЕК одобрява увеличение на капитала на Фонда на фондовете с 11,2 млн. евро

ЕК одобрява увеличение на капитала на Фонда на фондовете с 11,2 млн. евро

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber