126 години и все спирачки пред тунела под Шипка

https://www.24chasa.bg/novini/article/10271932 126 години и все спирачки пред тунела под Шипка 126 години и все спирачки пред тунела под Шипка www.24chasa.bg
Обходният път на Габрово, който трябва да отвежда към тунела под Шипка
Обходният път на Габрово, който трябва да отвежда към тунела под Шипка СНИМКА: Дима Максимова

Има голяма вероятност и този път проектът да отиде в историята

Единственият голям пътен проект, който служебното правителство имаше всички шансове да придвижи – тунелът под Шипка, отново застана на трупчета.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе миналата седмица с решение, което отхвърля жалбата на фирмата, класирана на второ място – “Трейс Груп Холд”, като неоснователна и постановява, че изборът на първата класирана фирма – обединение около “Хидрострой”, е законосъобразен.

Но до сключване на договор с “Хидрострой” и старт на строителството на най-брадясалия български инфраструктурен проект не може да се стигне, защото това решение

може да се

обжалва

пред ВАС

в 14-дневен срок от съобщаването му, като решението на ВАС ще е окончателно. Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) и самата “Трейс” са уведомени за решението на КЗК на 5 октомври, т.е. чак на 19 октомври ще се разбере дали казусът върви към разрешаване, или напротив – ще се чака още минимум 2-3 месеца.

От 62-страничното решение на антимонополната комисия най-после се разбира какво точно е съдържала жалбата на класираното на второ място обединение, в което “Трейс” е водеща фирма. Разказано накратко, фирмата заедно с партньора си – проектантската “Алве Консулт”, оспорват лишаването си от 15 допълнителни точки в крайното класиране. Спорът е бил за това дали определени съоръжения при строителството трябва да се смятат за материали, или за активи – АПИ ги е сметнала за активи, следователно е намалила оценката, защото кандидатът не е посочил материалите, които ще използва.

Другият спор е за това дали “Хидрострой” не е дал дъмпингова цена за проектантската дейност, тъй като състезанието е за проектиране и изграждане на тунела и на свързания с него обходен път на Габрово.

Офертата на

“Трейс” е с

1 млн. лв.

по-висока от тази

на “Хидрострой”

– 359 млн. лв., което се получава от оценяването на труда на проектантите. Стига се до това офертата за проектантската дейност на “Хидрострой” да е с повече от 20% по-ниска от средното, което са предложили всички кандидати. В такива случаи законът изисква кандидатът с такова отклонение в ценовото предложение да обоснове подробно защо предлага такава ниска цена. Но както и КЗК е отбелязала в решението си,

законът не казва,

че оценителят

трябва да

отхвърли

по-ниското

ценово

предложение

– той може и да приеме обосновката и да даде висока оценка на офертата.

Има още няколко забележки на “Трейс” към оценяването на офертата на “Хидрострой” - оспорва се квалификацията на техническите лица, които са посочени в офертата, че ще изпълняват конкретни дейности. Това строителните фирми редовно си правят една на друга, тъй като тези специалисти са познати на бранша и са работили в минимум две-три големи фирми. В крайна сметка всички тези претенции на “Трейс” са отхвърлени от КЗК.

Казусът с тунела под Шипка не би предизвикал такъв обществен интерес, защото подобни спорове са ежедневие в строителството и обществена поръчка, която да не се обжалва от никого, е голяма рядкост. Стига обаче да не беше странният ход на служебната регионална министърка Виолета Комитова, която отстрани предишното ръководство на АПИ точно в момента, в който то подписа доклада на оценителната комисия и изглеждаше, че всеки момент договорът за строителството на тунела ще бъде подписан.

Това се случи в дните около 14 юли, когато докладът е бил приет и подписан от предишния шеф на АПИ Апостол Минчев и члена на управителния съвет на агенцията Ивайло Денчев. В следващите няколко дни министърката започна да се среща с кметове на населени места и шефове на фирми, които се оплакаха от спрени ремонти по пътищата. Тя обвини за това публично шефа на АПИ Апостол Минчев, който според нея е действал своеволно, и след още няколко дни го отстрани от поста. Колко са били основателни тези обвинения, може да се прецени от това, че 3 месеца оттогава въпросните ремонти така и не са възобновени с оправданието, че бюджетът на АПИ за годината вече е похарчен. По-драматичното е, че Минчев после пряко я обвини в оказване на натиск да не подписва доклада на оценителната комисия и да намери начин да канселира конкурса за тунела под Шипка.

Освен явното нежелание на служебното правителство тунелът под Шипка да се строи към днешна дата пред конкурса за проектиране и строителство има още една спирачка, доста сериозна: офертите са правени през януари-март 2021 г. А в месеците след това цените на строителните материали рязко поскъпнаха. От решението на КЗК се вижда, че кандидатите за тунела са сложили 10% норма на възвръщаемост, но има голяма вероятност тези проценти да бъдат изядени от по-високите цени. По условие изпълнението на договора е за 1280 календарни дни, т.е. 3 години и половина, а за такъв срок не е ясно какво ще става с цените на суровините.

Не е за подценяване и фактът, че проектът е финансиран по оперативна програма “Транспортна свързаност”, след като два поредни периода, т.е. близо 14 години, страната не успяваше да осигури пари за него по този начин. Евентуално забавяне и започване на нова процедура

води до риск

България

да загуби

европейското

финансиране

Историята показва, че идеята за този тунел няколко пъти е стигала почти до реализиране, но всеки път се проваля от намесата на различни интреси. И така вече 126 години.

Историята датира още от 1897 г., когато габровци и казанлъчани започват гигантска битка за свързване на Северна и Южна България с железница с тунел под Шипка. В парламента тя се води от габровските депутати и от Иван Вазов, който е народен представител от Казанлък. Тогава обаче се намесват чужди интереси. Оказва се, че

решителния коз

откъде да мине

трансбалканската

железница

държат

френските

концесионери

на мините в Кръстец в Тревненския Балкан. Натискът е огромен. Правителството на Рачо Петров иска заем от Парижко-холандската банка, която е монополен кредитор на България. Условието за заема е обаче железницата да мине не с тунел под Шипка, а по най-нелогичното, трудно и скъпо трасе - през Тревненския Балкан, където са мините на френското акционерно дружество с името “Принц Борис”, кредитирано от банката.

През 1907 г. Народното събрание приема проекта за трансбалканска железница през Тревненския Балкан и строителството започва със заем от 32 милиона златни лева. Железницата е завършена през 1913 г., тя лази по Балкана, изписва осморки и шесторки вместо с един е с 23 тунела само от Търново до Кръстец. Неудобна и трудна за експлоатация, железницата губи международното си значение двайсетина години по-късно, когато залежите са изчерпани.

Идеята за тунел

под Шипка се

възроди отново

през 1991 г.

и бе облечена в решение на Министерския съвет. Започнаха проучвания за интензивността на транспортните потоци. Констатира се, че пропускателните възможности на Габрово (през който преминава трафикът за върха) са изчерпани. Започнаха геоложки и предпроектни проучвания. Тогава от Главно управление на пътищата заявиха, че строителството ще струва 90 млн. долара. Надделява мнението да не се обявява търг, а Министерският съвет да отиде на пряко договаряне. Бе оповестено и предложение на “Мултигруп”, депозирано до правителството и министър-председателя Беров, за образуване на консорциум от български проектантски и строителни фирми за изграждане на тунела. По-късно обаче транспортното министерство обяви международен търг. 20 фирми изпратиха документи, от тях 15 са допуснати за участие. Никоя от фирмите обаче не спечели търга, тъй като в условията имаше изискване изпълнителят да осигури сам финансирането.

През 1995 г. процедурата бе прекратена. Горе-долу от това време е изявлението на Жан Виденов, че тунелът под Шипка не е актуален.

През 2000 г. за идеята се заговаря отново, защото тогавашното правителство е възложило на консултанти от Япония да направят прединвестиционно проучване. В доклада на японците от 70 страници се казва, че пътят през Шипченския проход с тунел е най-подходящото средство за преодоляване на Стара планина в сравнение с Троянския проход, през Хаинбоаз и през Вратнишкия проход. Освен това пътят през Шипка е част от Паневропейския коридор №9, който свързва северните части на Източна Европа със Средиземноморието. И не на последно място, че преминаването на пътния трафик през Габрово замърсява въздуха с нива, 10 пъти над стандартните за безопасност. Но пари така и не се намират.

Идеята се възражда отново при правителството на НДСВ. През 2003 г. Милен Велчев се ангажира да търси средства за проекта, но така и не ги намира и от едно негово изказване става ясно, че трябва да се чака приемането на България в ЕС и тогава евентуално проектът да се заложи сред приоритетите. 2007 г., когато идеята за тунел под Шипка навърши 110 години, дойде и отмина, минаха и два бюджетни периода на оперативните програми и тунелът нито веднъж не стигна до финансиране, защото бе изместван от по-големи приоритети.

Виж редакционния коментар по темата ТУК

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

АТАНАС ПЕКАНОВ

Пеканов не коментира жълтини - като да го готвят за лице на нова партия. Анализира академично инфлацията

Кристалина Георгиева
Снимка: Ройтерс

Кристалина Георгиева: Борбата с инфлацията не е работа само на централните банкери

инж. Евгени Генчев (вдясно)

Първо в "24 часа": Избраха Евгени Генчев за изпълнителен директор на "Автомагистрали"

Здравко Иванов е завършил "Право" в СУ "Св. Климент Охридски" и "Публични финанси" в УНСС. Има над 15-годишен опит като адвокат.

Здравко Иванов: Доброволно уреждане на дълга е най-доброто решение

Асен Василев Кадър: Фейсбук

Бюджет 2022: Безплатни детски градини от 1 април, 710 лв. минимална заплата

СНИМКА: Pixabay

Заведенията: 3 години стигат! Бойкот на мерките и война с държавата

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber