България вече има от специалната валута на МВФ за 3,5 млрд. лв.

https://www.24chasa.bg/novini/article/10129360 България вече има от специалната валута на МВФ за 3,5 млрд. лв. България вече има от специалната валута на МВФ за 3,5 млрд. лв. www.24chasa.bg
МВФ пусна нови специални права на тираж в опит да ускори възстановяването на световната икономика от кризата.
МВФ пусна нови специални права на тираж в опит да ускори възстановяването на световната икономика от кризата.

Може да ги обмени срещу реални пари, да вземе заем от фонда, да ги използва при международни разплащания или съдебни искове

На 2 август бордът на управителите на МВФ, член на който е и шефът на БНБ Димитър Радев, одобри разпределение на нови 456 млрд. специални права на тираж (СПТ). Целта – осигуряване на допълнителна ликвидност в световен мащаб, която да изгради доверие и да стимулира възстановяването на световната икономика след пандемията.

За България тази допълнителна помощ е транш от 859 млн. СПТ, които се равняват на около 2 млрд. лева, с които се увеличават резервите на БНБ. С тях общият размер на специалните права на тираж става приблизително 3,5 млрд. лева, съобщиха от централната ни банка.

Специалните

права на тираж

са изкуствена

валута,

която е използвана от Международния валутен фонд. Това е кошница национални валути, съотношението на които се преразглежда на всеки пет години, за да се гарантира, че те отразяват относителното тегло в световната търговия и финансовата система, както и дела им във валутните резерви на централните банки. Създаването на валутата на МВФ е направено с идеята да се превърне в основен елемент на международните резерви. Условие за участие в системата за СПТ е държавата да има официални резерви.

Когато са създадени през 1969 г., целта е била да се поддържа тогавашната система на фиксирани валутни курсове, известна като Бретън-Уудска валутна система. Правителството и централната банка на всяка страна, която е участвала в тази система, са били длъжни да поддържат определено количество официални резерви под формата на злато и общоприети чужди валути.

През 1973 г. системата Бретън Уудс се свива, премествайки основните валути към плаващ валутен курс. В същото време международните капиталови пазари продължават да се разширяват, което ограничава ролята на СПТ като резервна условна валута.

Първоначалната стойност на СПТ е

еквивалент на

стойността на

0,888671 грама

чисто злато,

които по това време могат да се закупят срещу един щатски долар. След разпадането на системата от Бретън Уудс през 1973 г. СПТ се превръщат в кошница от валути, които първоначално са били 16 на брой, към 1981 г. са пет, а днес са останали само еврото, йената, лирата и щатският долар.

В документите на фонда изрично е посочено, че СПТ не дават права над активите на фонда, но са такива спрямо свободно използваемите валути - т.е. тези, които се използват при международни трансакции и се търгуват на фондовите пазари. Държавите - членки на МВФ, каквато е България, които притежават СПТ, могат да ги обменят за свободно използваеми валути, като се споразумеят помежду си за доброволни суапове, или от МВФ, инструктиращи страни с по-силни икономики или по-големи валутни резерви да купуват СПТ от други членове на фонда. Страните - членки на МВФ, могат да заемат СПТ от своите резерви при изгодни лихвени проценти, най-вече за да коригират платежния си баланс.

Всички операции и сделки със СПТ се олихвяват по специален лихвен процент. По него всяка от държавите, които са членове на фонда, изплаща свои заеми от финансовата институция, както и разплащанията си по дву - или повече странни сделки с други членове на фонда. Лихвеният процент на СПТ се определя всяка седмица на основата на лихвите по краткосрочните инструменти на държавния дълг на световните пазари на валутите, които го формират, като не може да падне под пет базисни точки. Стойността му се обявява на сайта на МВФ.

СПТ, притежавани от дадена държава, определят т.нар. резервен транш, който е част от нейната квота във фонда и която може да се ползва без такси или допълнителни условия за икономическа реформа.

Периодично сред финансистите се тиражират мнения, обикновено свързани с отслабване на еврото или на други резервни валути, че е добре да се върви към нова световна парична система, която може да се базира на валутата на МВФ.

В момента СПТ на МВФ възлизат на 204,1 млрд., което е около 318 млрд. долара. Стойността им се публикува ежедневно на интернет страницата на МВФ. Тя се получава, като количеството на другите три основни валути се преизчисли в щатски долари на базата на обменните курсове на междубанковия пазар в Лондон.

Следващият преглед на съотношението на четирите валути в кошницата на СПТ предстои в края на 2022 г. Към момента делът на валутите е: 44% за щатския долар, 34% за еврото и по 11% за британската лира и японската йена. Това са

валутите на

страните, които

имат най-голям

износ в

абсолютна

стойност

– САЩ, Германия, Франция, Великобритания и Япония.

Бордът на директорите на МВФ може да разпределя СПТ между своите членове пропорционално на техните квоти, които на свой ред зависят от размера на икономиките им, изчислен през БВП. По този начин всеки получава безплатен актив в определено количество. Ако СПТ на дадена страна станат по-големи от това разпределение, тя печели лихва върху горницата и обратно - ако притежава по-малко СПТ, заплаща лихви върху недостига.

Лихвата по СПТ, които служат като разчетна единица на много международни организации, се определя всяка седмица на базата на лихвените проценти за краткосрочно финансиране в съответната валута на междубанковия пазар в Лондон. Той служи като база за определяне на лихвата по заемите, отпускани на членове на МВФ, които са намират в затруднено финансово положение.

Квотите за членство в МВФ генерират по-голямата част от финансовите ресурси на фонда. Всяка държава - членка получава квота в зависимост от относителния размер на нейната икономика в световната и така се определя максималният финансов ангажимент на страната към МВФ и нейното право на глас при вземането на решения.

През април тази година МВФ реши да реформира структурата на квотите, като ги увеличи за бързо развиващите се икономики. Най-големият член на МВФ – САЩ, има специални права за тираж от 37,1 млрд., или 58,2 млрд. долара, а на-малкият – Палау, е с квота от 3,1 млн. СПТ, или 4,6 млн. долара.

Преди 2009 г. е имало две емисии на специални права на тираж – през 1970 и 1979 г. Тяхното количество остава непроменено до тази година, когато МВФ увеличи правата със 161,2 млрд. през август и още 21,5 млрд. през септември до общо 204 млрд.

Фондът отпусна най-голямата помощ в историята си

Най-голямото разпределение на специални права на тираж в историята на МВФ на стойност от приблизително 650 милиарда долара беше отпуснато миналата седмица.

Разпределението е в подкрепа на финансовото здраве на света, което при разумно използване е уникална възможност за борба с тази безпрецедентна криза. Това се казва в изявлението на Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).

По думите на Кристалина Георгиева разпределението на СПТ ще осигури допълнителна ликвидност на световната икономическа система, допълвайки валутните резерви на държавите и намалявайки зависимостта им от по-скъп вътрешен или външен дълг, като страните могат да използват пространството, осигурено от разпределението на СПТ, за да подкрепят икономиките си и да засилят борбата си с кризата.

Тя допълва, че СПТ се разпределят между държавите пропорционално на квотните им дялове в МВФ. Георгиева пояснява, че това означава, че около 275 млрд. щатски долара ще бъдат предоставени на нововъзникващите и развиващите се страни, от които страните с ниски доходи ще получат около 21 млрд. щатски долара, което в някои случаи се равнява на 6% от БВП.(24часа)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Бизнес

Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов

Пеканов: Ресурсът от Плана за възстановяване е значим, но няма да ни реши проблемите

Втората конференция на ООН за устойчив транспорт приключи с „Декларация от Пекин“

Втората конференция на ООН за устойчив транспорт приключи с „Декларация от Пекин“

Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов

Николай Павлов, шеф на "Булгаргаз": Високите цени на тока не може да се свързват с тези на газа

Стефан Чайков

Инж. Стефан Чайков: Очаквам да се разберем с институциите

Левон Хампарцумян. Кадър БНТ

Хампарцумян: Ако цената на олиото тук е висока, пазарувайте в друга държава

Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов

Пеканов: Миньорското недоволство е разбираемо, няма да останем без ток

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber