Фамилията Живкови управлява България почти половин век

https://www.24chasa.bg/novini/article/10016835 Фамилията Живкови управлява България почти половин век Фамилията Живкови управлява България почти половин век www.24chasa.bg
Последната официална снимка на Тодор Живков като генерален секретар на БКП и държавен глава на НР България СНИМКА: Архив

Жени Живкова беше два мандата депутат в НС

Безспорно най-прочутата фамилия на миналия век е Живкови. В комбинация с рода Малееви тя управлява държавата почти половин век. Най-известния техен представител Жени Живкова беше депутат два мандата от Коалиция за България с основна сила БСП - наследник на БКП, която дядо й управляваше със здрава ръка повече от 35 години.

Основоположниците на клана Живкови - Тодор Живков и Мара Малеева, се женят през 1938 г. Тогава той е секретар на РК на БКП в пролетарския квартал “Коньовица”, тя - лекар в с. Говедарци, Самоковско и после в Дъскот, Павликенско.

Мара Малеева е родена на 12 юли 1911 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град и Медицинския факултет на Софийския университет.

Родителите й Христо Малеев и Неделя Алтънкова-Малеева са учители. Като студентка става член на РМС (Работническо-младежки съюз) и на БОНСС (Български общ народен студентски съюз). Участва в събрания и протестни митинги, на Третия конгрес на БОНСС е избрана в централното му настоятелство.

Няма информация двамата да са се срещали някъде в Софийския университет, където Тодор Живков няколко месеца следвал в Юридическия факултет.

Но като секретар на Втория районен комитет на БКП

той вижда

студентката Мара

Малеева за първи

път при една акция

По време на Гражданската война в Испания към ЦК на партията имало комисия за прехвърляне на доброволци по специален нелегален канал. И една вечер двамата помогнали на няколко души да заминат инкогнито за Испания.

“Тя беше скромно, нежно и симпатично момиче - пише Живков в своите “Мемоари”, издадени през 1997 г. - Веднага се набиваше на очи нейният подкупващ и сърдечен начин на общуване, както и подчертаната й интелигентнтост...”

Следващата им среща е на 8-и декември следващата година, двамата са в една компания на студентския празник.

За конспирация Тодор Живков е представен като студент в Свободния университет, само приятелят му, който го е завел на купона, знае, че е секретар на районен комитет.

Тошо, както го наричат другарите му, пак е впечатлен от “сърдечността, такта и начетеността” на пловдивчанката.

Първото назначение на Мара Малеева като лекарка е в с. Дъскот, Павликенско. В това село имало “партийна ядка” още от 1896 г., една от първите в страната. Живков обяснява, че двамата с Мара веднага се включват в организацията, в която членували 15 комунисти.

Докато са в с. Дъскот, Живков учредява самодейна театрална трупа и се прославя с ролите си в пиесите “Хан Татар” и “Три синджира роби”. С тях трупата обикаля и съседните села. Той не съобщава дали и съпругата му Мара е играла в тези пиеси.

До 1989 г. официалните биографи описват как в това село Живков развива активна нелегална дейност. След 1989 г. излязоха много писания, че той всъщност по цял ден играел табла с “мацакурците”, както наричат хората от Говедарци.

В мемоарите си Живков разказва, че за да върши “привичната си партийна работа”, бързо се внедрява в местното читалище и в дейността му използва “целия си организационен опит”. Освен в цитираните по-горе пиеси поставя и играе в “Иванко”, “Вражалец”, “Тъмни зори”...

През май 1944 г. в Дъскот се разчува, че мъжът на докторката станал партизанин.

Тогава Мара се мести в Костинброд, а двегодишната Людмила е пратена при семейството на вуйчо й, който работел като адвокат в Смолян. И там живее 4 месеца.

Един ден в Костинброд през “тревожната пролет на 1944 г.” Мара научава, че съпругът й е убит.

Минават цели

4 месеца, докато

разбере, че това

не е вярно

След 9 септември 1944 г. д-р Малеева-Живкова започва работа в Висшия медицински институт. Живков разказва, че тя иска да се посвети на научна дейност, но след като той на VI конгрес е избран за секретар на ЦК на БКП, тя доброволно се отказва от кариерата си и става “един от най-близките сътрудници” на съпруга си. Помага му във всичко, дори и в изработването на тезисите на Априлския пленум.

“Без да се намесва по какъвто и да е начин в партийната работа или в задълженията ми на държавник, Мара Малеева винаги и всичко знаеше до най-малки подробности”, признава Живков.

И така - Живков расте в партийната и държавната йерархия, а д-р Малеева е негов първи съветник. Когато през 1955-1956 г. печели доверието на Никита Хрушчов, той започва

да го копира почти във всичко.

Новият съветски лидер нарушава изолацията от света, която Сталин предпочита, и тръгва навън, придружен от съпругата си Нина. Води я дори в центъра на империализма САЩ.

През октомври 1966 г. Живков е поканен от ген. Шарл дьо Гол на официално посещение във Франция и също взема със себе си своята съпруга. До 1989 г. на една от стените в ресторанта на Съюза на българските журналисти на ул. “Граф Игнатиев” висеше огромна снимка. Живков е заобиколен от френски журналисти, а до него достолепно стои и д-р Малеева.

Казваха, че тогава един от журналистите пита Живков колко е числеността на съветските войски в България. Той се замисля за миг, бърка в джоба на сакото си и казва: “А!

Имах тука листче

с точния им брой,

ама явно съм го загубил някъде...” Не знам дали Живков е бил подготвен за подобен провокационен въпрос или просто импровизира на мига.

През март 1954 г. Тодор Живков става първи секретар на ЦК на БКП, през 1961 г. - председател на Министерския съвет. През 1971 г. създава Държавен съвет и го оглавява, 1981 г. реанимира махнатия заедно с Червенков култов пост Генерален секретар на ЦК на БКП и се накичва с него. Едноличната му власт трая до 10 ноември 1989 г.

Като изкусен политически играч, за тези 35 години Живков сваляше и издигаше със замах хората на ръководни постове, но беше винаги много пестелив към родата си.

Никого освен дъщеря си Людмила и сина си Владимир, не допусна до голямата властова трапеза. Най-близките му роднини стигаха само до зам.-министерски стол или намираха пристани в дипломацията.

управлява България

почти половин век

През 1976 г., едва на 34 години, Людмила става член на Политбюро и министър на културата. Още тогава се заговори, че Живков я готви за свой наследник.

Тя има един несполучлив брак с Любомир Стойчев, от който през 1965 г. се ражда Жени. След развода със Стойчев се омъжва за Иван Славков, който е вдовец след самолетната катастрофа, при която загива една от най-добрите приятелки на Людмила - стюардесата Светла. От брака им е Тодор Славков.

Людмила завършва история в СУ “Св. Климент Охридски” и история на изкуствата в Москва, където става научен сътрудник, после специализира в Лондон. Говори руски и английски.

Амбициозна и с доста

разкрепостено за

времето си мислене,

тя успява да привлече силен екип в комитета за култура. С него осигурява благоприятен за възможностите на времето си климат за българската култура.

С тава си навлича неприязън не само в хардкомунистическия елит на страната, но и в Москва. Умира на 21 юли 1981 г., след като здравето ѝ рязко се влошава от аскетичния живот, голямата преумора и последствията от тежката автомобилна катастрофа през 1973 г.

Жени Живкова досега единствена от фамилията тръгна по пътя на дядо си. Беше депутат два мандата от левицата и член на две комисии - по образованието и науката и по въпросите на децата, младежта и спорта.

Жени е завършила Националното експериментално училище в Горна баня и история и философия в Софийския университет през 1988 г.

Специалист е по история и теория на културата.От 1988 до 1991 г. специализира в областта на индийската култура. Владее английски и руски език.

През 1991 г. създава модна къща “Жени стил”, чието рекламно лице до 2004 г. е Евгения Калканджиева. Живкова има свои магазини за облекла в София и в Пловдив и е носител на всички престижни награди за мода.

Съпругът на Жени Живкова - Андрей Стефанов, е бизнесмен. По-голямата им дъщеря се казва Людмила, след италианския лицей учи в Американския колеж. По-малката Андрея също е възпитаник там.

Синът на Людмила Живкова и Иван Славков - Тодор, известен като малък Тошко, също е бизнесмен

Тодор Живков има

брат Георги

и сестра Цветана

Георги Живков дълги години е финансист в посолствата ни в Белград и Берн, Швейцария. По изключение му е бил даден дипломатически ранг, който пък му дава възможност за притежание на дипломатическия паспорт.

Синът му Христо Живков е юрист. Работил е в Договорно-правния отдел на МВнР. Въпреки че през 1992 г. Стоян Ганев уволнява около 350 души от министерството, той оцелява. Дори го пращат временно управляващ посолството ни в Дания.

Сестра му Маргарита Живкова е хирург в Правителствена болница. Нейният съпруг Георги Жендов е анестезиолог в Медицинска академия. Двамата имат дъщеря.

Две дъщери от брака си с Герасим Марков има Цветана Живкова - Яна и Христина. Яна е връстница на Людмила Живкова и двете са отраснали и учили заедно. Била е омъжена за драматурга Панчо Панчев.

След като завършва факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” Яна Маркова е изпратена от тогавашния външен министър Иван Башев да усъвършенства чешки език в Прага. Там, след развода си с Панчо Панчев, се омъжва за чешкия поет и дисидент Властимил Маршичек, вече покойник.

По-късно Яна Маркова е културен аташе и директор на Културно-информационния център. После шеф на същия институт е синът ѝ Боян Панчев.

Христина Маркова завършва външна търговия във ВИИ “Карл Маркс” и дълго време работи в Българската търговско-промишлена палата. После до 1989 г. е в информационния отдел на ЦК на БКП.

Била е омъжена за Михаил Бозаров, за известно време зам.-министър на промишлеността. Тяхна дъщеря е Яна Иванова, която последователно беше юрисконсулт, главен секретар и завеждащ международната дейност на БНТ.

Другата им дъщеря - Цветана Бозарова, е ландшафтен архитект и работи в частна фирма.

По-голям е родът на съпругата на Тодор Живков Мара Малеева. Тя имала двама братя и две сестри.

Най-известният е Атанас Малеев, който дълги години е председател на Медицинската академия и първи зам.-министър на здравеопазването.

Неговият син Христо Малеев също е дипломат, изкарва посланически мандат в Холандия. От пребиваването си там съпругата му Весела Малеева издаде романа “Музеят”.

Другият брат - Найден Малеев, бил член на върховния съд, умира през 60-те години. Той има двама сина.

Христо Малеев завършва МИО в Москва, бил е посланик в Испания. След това е издигнат за зам.-завеждащ външния отдел на ЦК на БКП, отговаря за връзките със социалдемокрацията. Малко преди промените от 1989 г. е готвен за външен министър на мястото на Петър Младенов. Тъй като работел под крилото на Милко Балев, след промените е изключен от БКП. Редактор е на мемоарите на Тодор Живков

Другият син на Найден Малеев - Михаил, е геолог. Той е създател на Музея за земята и хората.

Лошо копиране в уикипедия му приписа биографията на Емил

Кюлев след 1990 г.

Редица сайтове пуснаха грешна биография на Владимир Живков в четвъртък вечерта, когато се разбра, че е починал. Те му приписаха събития от живота на банкера Емил Кюлев, подведени от българската версия на уикипедия.

Сайтът с грешните биографични данни
Сайтът с грешните биографични данни

Проверка на “24 часа” показа, че най-вероятно става дума за неволна грешка, случила се през 2018 г. Тогава статията за Живков е редактирана няколко пъти от различни хора. Уикипедия работи така - всеки може да добавя. В една от редакциите е ползван за източник материал на сайта дир.бг. На 5 юни 2017 г. изданието е излязло с материал, озгаглавен “65 години от рождението на Владимир Живков”.

В него коректно са описани биографични данни за сина на Тодор Живков. В средата на текста има следното изречение: “60 години от рождението на Емил Кюлев, български финансист (1957-2005)”. Макар да е отбелязано, че става дума за друг човек, не е отделено на нов ред, а след него почва биография на убития банкер.

Явно обаче редакторът, добавил грешния пасаж в уикипедия, не го е забелязал. Така в биографията на Живков, се появява следният пасаж:

Изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993-1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994). Основава банка “Турист банк" (1989) и “Росексимбанк" (1994). От 2002 г. е собственик на Българската финансова група “ДЗИ-Росексимбанк". Един от учредителите на Бизнесклуб “Възраждане” (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001 - септември 2002). Съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси (2002-2003).

Куриозното е, че ако някои от грешно преписалите сайтове бяха проверили на какво се е позовала уикипедия, грешката щеше да бъде избегната. Това обаче не се е случило и гафът се пренесе в редица медии. Това става често, когато уикипедия се копира безкритично и без проверка. В българската версия има доброволни редактори, които я чистят от псувни и фрапантни грешки, но понякога, както в случая със статията за Владимир Живков, пропуските остават незабелязан

Всъщност сайтът дир.бг коректно е отбелязал кога почва частта за Емил Кюлев, но вероятно редакторът на уикипедия не е забелязал.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от България

Поръчката за доставка на още 1600 машини за гласуване е прекратена.
 СНИМКА: АРХИВ

ЦИК прекрати поръчката за доставка на още 1600 машини за гласуване

Деница Сачева

Сачева: Служебният кабинет на Радев да вземе спешни мерки за авариралия кораб край „ Яйлата

Пожарникари гасят запалената кола. СНИМКА: Елина Младенова

Лек автомобил избухна в пламъци в столичния квартал "Надежда"

Спряха временно операцията по спасяването на заседналия кораб

Спряха временно операцията по спасяването на заседналия кораб

Проф. Иво Петров: Страховете за ваксините са безпредметни

Проф. Иво Петров: Страховете за ваксините са безпредметни

Почина отец проф. Радко Поптодоров

Почина отец проф. Радко Поптодоров

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber