“Мене гору ми не требе! Мене трева ми требе!”, възмущават се в селската кръчма преди сблъсъка с кавалерията
Станалото е осъдено като морална катастрофа за държавата
Табията. Така някога е наричано пасището за добитъка на шопите там, където днес се разполага Борисовата градина.
През 1882 г. кметът на столицата Иван Хаджигенов предлага на терена, където освен всичко след Освобождението войскови части на Софийския гарнизон провеждат ученията си, а през 1879 г. значителна част е превърната в гробища, да се направи разсадник (пепиниера). Страхотна идея! Столицата трябва да разцъфне в повече цветове по подобие на европейските и да има градски зелени пространства. Съветът на общинското управление е абсолютно “за” предложението. Хаджигенов няколко месеца издирва експерт с визия, трудолюбие и отлични препоръки. След щателно проучване открива точния човек - градинаря на румънския кралски двор Даниел Неф.
Той пристига у нас, изработва първия план на градината, построява си къща за живеене на терена и организира разсадник в долната част при реката.
С какво започва, четете - ТУК!