От 33 години гледаме само в земята – можем ли да се върнем в космическата игра?

https://www.24chasa.bg/novini/article/10006455 От 33 години гледаме само в земята – можем ли да се върнем в космическата игра? От 33 години гледаме само в земята – можем ли да се върнем в космическата игра? www.24chasa.bg
Нийл Армстронг прави първите крачки на Луната СНИМКА: Ройтерс

52 г. след Армстронг на Луната надпреварата е на съвършено друго ниво

“Една малка стъпка за човека, един голям скок за човечеството” - с тези думи преди точно 52 години американският космонавт Нийл Армстронг оставя отпечатъка си в историята, като става първият човек, стъпил върху повърхността на Луната.

Думите отекват в ушите на милионите зрители и слушатели, намиращи се на 386 000 километра на Земята, които следят операцията на живо по телевизиите и радиата.

50 години след успеха на мисията на “Аполо 11” НАТО ще

признае Космоса

за легитимна

зона за отбрана

- факт, който онагледява промяната в развитието на космическите програми.

Днес полетите в Космоса вече не са само инициатива на отделните държави, както е било при космическата надпревара по време на студената война между САЩ и СССР.

Надпреварата вече е между най-мощните технологични корпорации.

Най-пресни примери са полетите в Космоса на създателя на “Амазон” Джеф Безос и милиардера Ричард Брансън.

У нас темата за космическите ни амбиции беше изведена на преден план преди седмица от шефа на “Има такъв народ” Слави Трифонов, който постави като приоритет изпращането на първите български астронавти в НАСА - мъж и жена, а с тях и представител на Северна Македония.

Този приоритет събра много критики в социалните мрежи - реакции от типа “всичко друго оправихме, та стигнахме до Космоса, че и македонци ще пращаме”.

Стане ли дума за идеята

България отново

да вдигне очи

към Космоса,

човек трябва да се сети за Атлантическия клуб и неговия президент - визионера Соломон Паси. Който преди 30 г. пръв заговори България да обърне поглед към НАТО.

Неотдавна Паси гостува на Иво Сиромахов в телевизията на Слави Трифонов 7/8 и там връчи 10 точки по които Атлантическият клуб е работил. Не е ясно дали това има връзка с астронавтите в програмните намерения на “Има такъв народ”.

Но след броени дни - на 26 юли, по инициатива на Атлантическия клуб ще се състои събитието “Ало, Космос. Говори България!”. Във видеоконферентна връзка с Международната космическа станция български ученици ще имат възможността

да задават

въпросите си

на астронавти

Събитието ще се проведе в 17 ч в “София Тех парк” със съдействието на НАСА.

Инициативата “Ало, Космос! Говори България!” е подкрепена от НАСА и американското посолство в София и е по случай 30-годишния юбилей на Атлантическия клуб в България. “24 часа” чества също 30 години от създаването си и по този повод е медиен партньор на проекта.

Последният голям проект на България, свързан с Космоса, бе преди 33 години - през 1988 г., когато на орбиталната станция “Мир” се намира космонавтът ни Александър Александров.

Преди него пък на 10 април 1979 г. на борда на космическия кораб “Союз-33” Георги Иванов стана първият български космонавт.

Соломон Паси: Ако се държим като богатите, ще забогатеят

Наши пилоти се обучават в САЩ за F-16 – много по-близо сме до пилотиране на ракети всички

- Трябва ли бъдещото правителство да продължи усилията към развитието на бъдещи космически проекти?

- Инициативата “Ало, Космос! Говори България!”, подкрепена от НАСА и американското посолство в София, създаде изключителен национален образователен СТЕМ Клъстер, който е способен да роди общонационална космическа програма, чийто венец да е третият български астронавт.

- Преди 52 години на този ден Нийл Армстронг стъпва на Луната, което остава в историята като "големия скок за човечеството". Как може България да се присъедини към покоряването на Космоса?

- Много просто - като стъпи на своята историческа слава и въображението на младежта. Днес сме много по-близо до пилотиране на ракети и космически станции заради българските военни пилоти, които в момента се обучават в САЩ да пилотират нашите F-16.

- Многократно сте казвали, че като държава имаме нужда от големи цели. Разбира се, че не можем да се сравняваме с ресурсите на държави като САЩ, нито с тези на Илън Мъск, Джеф Безос или Ричард Брансън...

- Мъск, Безос и Брансън не прахосват, а правят пари с всяко свое действие. Ако България се държи като богатите, ще забогатеят всички. За начало трябва да си платим членския внос и се присъединим към Европейската космическа агенция, който е минимална инвестиция с потенциал за максимална възвръщаемост. След като африканската държава Гана има своя космическа програма, и България не трябва да се плаши. Важни са въображението, посоката и заразният пример, с който световните лидери ни вдъхновяват.

- Виждаме, че полетите в Космоса вече не са цел само на отделните държави, а стават дело и на частния бизнес. Как може бизнесът у нас да помогне?

- Ние имаме феноменален бизнес, способен на космически чудеса. Можем да правим висша наука в Космоса — медицина, биология, антистареене, физика, астрономия, инженерство, космически вторични суровини… и какво ли не още. Но преди всичко ни трябва осъзната държавна политика, която да подкрепи и обедини ума и таланта на нацията и въображението на децата ни.

БАН с поне 25 разработки за Космоса

Ярослава Прохаскова

Уникални научни разработки на български учени работят в Космоса и в момента, други са в процес на подготовка. Общо са поне 25.

Едно от най-значителните постижения е разработването на дозиметрите “Люлин” за измерване на радиацията в космическото пространство, което се реализира от екипа на секция “Слънчево-земна физика” в Института за космически изследвания и технологии при БАН.

През 1988 г. на орбитална станция МИР заработва първият от серията прибори “Люлин”. Модификации на тази научна апаратура работи успешно и до днес на Международната космическа станция и на различни космически мисии до Луната (“Чандраян 2”) и до Марс (“Екзомарс”). Дозиметрите намират приложение и в авиацията, обяснява доц. д-р инж. Деница Борисова, научен секретар на института.

Заедно с учени от институтите по неорганична химия, по органична химия и по металознание при БАН се разработват сплави, които да издържат в Космоса и се прилагат успешно в медицината и самолетостроенето. Засега това е само научна разработка, надявайки се производството да се осъществи в България.

Учените от института продължават разработките по космическа оранжерия, за да могат космонавтите освен лиофилизираната храна (замразена и сушена под вакуум) да имат и пресни зеленчуци например. Немаловажен е фактът на стотици хиляди километри от Земята да имаш до себе си живо земно растение, казва доц. Борисова.

В момента учените работят и в областта на дистанционните изследвания на Земята от Космоса. Проектите са ориентирани към постоянно наблюдение, което включва следене на чистотата на земната атмосфера, оценка площта и състоянието на водни обекти, оценка на състоянието на растителната повърхност за нуждите на земеделието и горското стопанство.

Работата ни в много случаи излиза от рамките на науката, за да бъде в полза на всички тук, на Земята, обобщава доц. Борисова. Българските учени са търсени от чужди партньори - гаранция за авторитета ни в космическата наука.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Наука и технологии

Руските космонавти Олег Новицки и Пьотр Дубров отвориха люка на стиковъчния отсек "Поиск" на Международната космическа станция (МКС) и пристъпиха към първата си космическа разходка за 2021 г.

Руски космонавти влязоха за пръв път в модула "Наука" на МКС

Учени разработили високоефективни нанотела срещу COVID от алпаки

Учени разработили високоефективни нанотела срещу COVID от алпаки

Поради липса на указания за рециклиране маските попадат по плажове и във водни басейни.

Учени: Медицинските маски да се унищожават с бактерии

Прилеп

Палеонтолози откриха останки от последния гигантски прилеп-вампир

От "Гугъл" потвърдиха за глобата. СНИМКА: АРХИВ

Русия санкционира "Гугъл"

Източник: Pixabay

Безжичните камери за видеонаблюдение изместват аналоговите устройства

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber