- Дигитализацията на правосъдието все още изостава
- Все още има опасения, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет
- Окончателните присъди за известни случаи на корупция остават ниски
- Работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили
Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие, но предизвикателствата остават. Това се казва в частта, посветена на България, във втория поред ежегоден доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС. За нашата страна са отделени повече от 20 страници.
Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите/нейните заместници. Междувременно същият този закон бе оспорен пред Конституционния съд, който го обяви за противоконституционен. В резултат на това остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Опасенията, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, също остават, пише в документа.
Членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет продължават работата си, въпреки че мандатът им е приключил през април 2020 г. Режимът за повишения в съдебната власт поражда безпокойство, тъй като назначаването на съдии на по-високи длъжности не е изпълнено по обичайната процедура на открита конкуренция. Въпреки законодателните усилия дигитализацията на правосъдието все още изостава на практика, се казва в доклада на ЕК.
Очакваше се в документа да бъдат разледани и санкциите, наложени миналия месец на трима български граждани по силата на американския закон "Магнитски".
"Тепърва предстои да бъдат постигнати солидни резултати под формата на окончателни присъди по дела за корупция на високо ниво", се казва чак на страница 15 от доклада. Американските санкции "включително срещу бивш член на парламента" се споменават единствено в бележка под линия към цитираното изречение.
Ефективността на системата на административното правосъдие показва значителен напредък, е една от малкото похвали по повод България.
Прилагането на институционалните реформи за борба с корупцията е консолидирано. Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните власти; и създаване на среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно.
Остават значителни предизвикателства по отношение на ефективността на мерките, свързани с целостта на публичната администрация, лобирането и защитата при подаване на сигнали, когато не съществува специален регламент.
Що се отнася до плурализма на медиите, българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Прието е ново законодателство за транспониране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която има за цел да засили независимостта на медийния регулатор - Съвета за електронни медии. Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите остава причина за безпокойство. Изглежда, че работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили. Пандемията от COVID-19 е засегнала множеството медии и по отношение на защитата на журналистите от икономическа гледна точка, особено що се отнася до регионалната журналистика, но не са въведени конкретни мерки за подкрепа.
Годишният Доклад относно върховенството на закона е резултат от тесен диалог с националните органи и заинтересованите страни и обхваща всички държави членки по обективен и безпристрастен начин, като включва изследване на едни и същи въпроси.
Целта на механизма е превантивна. Той е различен от другите елементи от инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона и допълва, но не заменя основаните на Договорите механизми, чрез които ЕС реагира на по-сериозни проблеми, свързани с върховенството на закона в държавите членки. Тези инструменти включват производствата за установяване на нарушения и процедурата за защита на основополагащите ценности на Съюза по член 7 от Договора за Европейския съюз.