Проф. Боян Биолчев: Винаги съм се чувствал 49% учен и 51% писател

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9991259 Проф. Боян Биолчев: Винаги съм се чувствал 49% учен и 51% писател Проф. Боян Биолчев: Винаги съм се чувствал 49% учен и 51% писател www.24chasa.bg
Проф. Боян Биолчев: Винаги съм се чувствал 49% учен и 51% писател

Не съм за политик - политиката изисква компромиси с истината

Ще се снима се филм по мой сценарий за чумната епидемия

- Честита номинация за академик в БАН, проф. Биолчев.

- Благодаря. Наистина благодаря.

- Кой ви номинира и защо?

- Това е голямото ми удовлетворение - личностите, седемте академици, които са сложили подписа си за моята номинация. А защо са го направили - само те могат да го кажат. Никога не съм изпадал в положението сам публично да си давам оценка, да изброявам творчески постижения, все едно че става дума за друг автор.

- Вие сте многоспектърен човек - учен, филолог, университетски преподавател, писател, сценарист... За цялостно творчество ли е номинацията, или за някоя от областите, в които се изявявате?

- Кандидатствам като писател. Вие споменахте художествения говор на предпоследно място.

А не е точно така. Винаги когато са ме питали, съм отговарял, че се чувствам 51 процента писател и 49 процента учен.

Но това е все пак непохватен математически израз, защото в писателството се съдържа всичко от това, с което човек очертава биографията си, а самият литературен текст неминуемо поема дъха и разцветката на по-широкото взиране в живота. А и ученият в мен по-безпристрастно наблюдава своеволията и прибързаните радости на писателя. Но всичко зависи само от едно - да не си се провалил. На моите магистранти по творческо писане винаги казвам, че

всяка следваща

книга

на писателя

пак е дебют,

а не професионално надграждане.

- Какво в личен план ще ви донесе това звание? Повече самочувствие, авторитет, известност?

- Званието носи нови възможности да се докажеш още веднъж. Иначе няма смисъл. Вече го казах - за мен това би било удовлетворение. По-точна е тази дума. Пък и по-откровена.

- Сигурно помните, че преди години тогавашният финансов министър Симеон Дянков нарече академиците в БАН синодални старци. Как бихте му отговорили, ако станете академик?

- По същия начин, както реагирах тогава в медиите. Синодални старци не е обида или пренебрежение. Но той бе употребил друг термин - думите му бяха - “феодални старци”. И понеже от науката той бе прехвърлил темата в класовата (по доста овехтял регистър) номенклатура, написах, че така може да говори само един капиталистически комсомолец.

- Ако вие трябваше да номинирате за академик хора от писателските среди, кого бихте включили в списъка?

- Има много писатели, пред които скланям чело. Непрестанно чета и книгите на млади автори.

Но никога не съм се замислял в този аспект - да правя класации, независимо за какво. Литературата е територия на уникалното, а то винаги е новост и изненада. И затова само ще кажа, че мой списък на безспорните дарования би бил дълъг и непълен и това ме прави горд за българското литературно поприще.

- Запомнил съм, че при представянето на книгата на проф. Христо Пимпирев “Студеният юг” вие казахте, че и в писателския съюз е студено. Имате ли представа какви са температурите в БАН?

- Имам в академията приятели метеоролози и климатолози и те най-добре знаят каква е при тях температурата. А на премиерата на Христо Пимпирев говорех не за писателския съюз, а за писателската среда. На Антарктида приятелството е оцеляване. В нашите среди приятелството е рядко срещан шанс.

Творчеството

е изящна форма

на егоцентризъм

и в него не трябва да се изненадваме от съперничеството на индивидуалностите.

- Вашата съпруга проф. Мариана Евстатиева - голям български режисьор и носител на много наши и чуждестранни награди, какво ви каза, когато разбра за номинацията?

- Зарадва се, естествено. Само ме посъветва да не мисля прекалено за това. Петдесет години сме заедно и знаем в движение какво си казваме, дори и когато мълчим.

- Вашият дядо Боян Биолчев е бил съученик, приятел и съратник на Гоце Делчев. Двамата са се борили за свободата на Македония, имали са кауза. Защо вие винаги отказвате да се включите в политическия живот на България? Нямате кауза ли?

- Тяхната кауза е била себепосвещение, а не политика. Сега е доста по-различно. Единствените компромиси, които допускам в говора си, са от възпитание, а съвременната политика неизбежно посяга към видими компромиси с истината. А моята кауза е да търся и защитавам истинското, което виждам. По-силен се чувствам в словото - и пред компютъра, и зад преподавателската катедра.

- Служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков в интервю за “24 часа” каза, че в образованието има сериозен системен проблем. Това е политизирането на училищната система.

Причината е в йерархичната структура в средното образование: министърът назначава началниците на регионалните управления, те назначават директорите, а директорите - учителите. Как може да се преодолее този сериозен системен проблем?

- Питате ме как трябва да се реши този проблем. Трудно ми е да кажа. Преплетени в него са едновременно административни и научно прогнозни параметри.

Проф. Денков е мой уважаван колега от нашата Алма матер. Убеден съм, че той не би го формулирал така категорично, ако няма своя идея за решението му.

- Питам ви като университетски преподавател - имате ли представа какви вреди на образованието нанесе онлайн обучението?

- Единствената възможна полза, каквото е онлайн обучението по време на пандемия, не може да се изследва за вреди. Бъдещето ни днес е неподвластно на аксиоми. Да не раздаваме опасения и присъди от негово име.

- Вашият роман “Преселението”, който бе издаден от КК “Труд”, бе отличен с наградата “Хеликон” за най-добра книга на 2019 г. Той се връща към трагичната съдба на българите през Междусъюзническата война през 1913 г. Имате ли желание да творите в сегашното трудно във всяко отношение време? Пишете ли нещо?

- Чрез киното достигам още по-назад -

към чумната

епидемия

в началото

на ХIХ век

Сценарият бе създаден преди пандемията и затова мога да кажа, че някак естествено той едновременно се връща в историята, но и докосва болката на днешния ден.

Това, че е написан преди две години, не означава, че работата на писателя е приключила. В литературата съществува окончателност на произведението.

В киното сценарият е плаваща първооснова. Филмът е колективно изкуство, където убедително присъстващата в текста дума може да звучи изкуствено в устата на макар и сполучливо избрания актьор. Тук авторският егоцентризъм няма място, сценаристът е в работен режим. Затова ще присъствам активно по време на реализацията. Трябва да споделя, че съм обнадежден от начина, по който продуцентите от “Мирамар” подхождат към тази продукция.

- Как подреждате творческите си планове?

- За реденето на думи никога не съм имал планове. Знам, че винаги е добре да спреш да пишеш при първото запъващо се изречение.

Обърни глава и чакай то да те подсети, че му е време. Така беше с “Преселението”. Преди повече от трийсет години започнах да го пиша и все спирах на първата страница. Докато осъзнах, че тая безпощадна болка на обикновения човек в национална трагедия не ми се подчинява - трябваше аз да натрупам собствена болка, за да съпреживея някогашната на обречените хора. А това става само с благотворната тежест на годините.

Още като студент в Ягелонския университет в град Краков се докоснах до сакралните текстове, до евангелията. И оттогава не ме напусна интересът към най-великото верую на Христос, което историческата практика на живота и преди Исус, и до наши дни помита встрани с наркотика на властта и омаята на поданичеството. Несъпротивата на злото.

И сега се надявам да го напиша - кратко, седемдесет страници “Евангелие от Симон Зилот”. Това е единственият човек измежду апостолите, проливал кръв. Затова неговият път от убийството до ненасилието е най-дълъг и приетата Христова истина не може да го освободи от тъмната сянка на вината, макар че остава до смърт верен на Спасителя.

- Гласувахте ли на изборите на 11 юли?

- Да. Винаги съм го правил. Приемете, че това е моето личностно участие в политиката, за което ме питахте в началото на интервюто.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Димитър Аврамов: “Харвардци” да внимават – любимо на българина е да дава под наем, дори партии

Димитър Аврамов: “Харвардци” да внимават – любимо на българина е да дава под наем, дори партии

Тодор Ташев: Хората са различни, но винаги са изкушени от иновациите и с 5G имат възможност да ги ползват пълноценно

Тодор Ташев: Хората са различни, но винаги са изкушени от иновациите и с 5G имат възможност да ги ползват пълноценно

Атанас Пеканов: Коригираме плана за възстановяване - ще има повече безвъзмездни пари за бизнеса

Атанас Пеканов: Коригираме плана за възстановяване - ще има повече безвъзмездни пари за бизнеса

Дара Станчев

Дара, дъщерята на тв шефа Павел Станчев: Върнах се от Лондон заради ковид, но оставам, тук е по-човешко

Павел Станчев

Тв шефът Павел Станчев: Интервюто със Зуека ме натъжи, донякъде видях и себе си в него

Геновева Петрова, Слави Василев: Успехът на харвардци зависи как ще си подават топката с Румен Радев

Геновева Петрова, Слави Василев: Успехът на харвардци зависи как ще си подават топката с Румен Радев

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber