Владимир Зарев: "Разруха" в Германия беше наречен "романът за промяната в цяла Източна Европа"

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9948409 Владимир Зарев: "Разруха" в Германия беше наречен "романът за промяната в цяла Източна Европа" Владимир Зарев: "Разруха" в Германия беше наречен "романът за промяната в цяла Източна Европа" www.24chasa.bg
Владимир Зарев: "Разруха" в Германия беше  наречен "романът за промяната в цяла Източна Европа"

С номинацията ми за академик се чувствам едновременно щастлив и притеснен

Моят списък на академици би започнал с Димитър Талев и Димитър Димов. И с Радичков в него...

Пиша роман, в който има и сюжетна линия за последния опит да се обединят равославието и католицизмът

Основните теми на моите романи са проблемът за властта и проблемът за смъртта

- Честита номинация за академик в БАН, г-н Зарев. Изненадан ли сте?

- Благодаря за поздравленията ви. За мен е признание и чест да присъствам в това сложно и трудно състезание, в което участват единствено хора с видими творчески успехи. Самият факт, че съм между тях, ме изпълва с гордост и себеуважение.

- Не са много писателите академици след 1944 г.: Емилиян Станев, Георги Караславов, Николай Хайтов, вече покойници, сега Антон Дончев, да ни е жив и здрав. Как ще се чувствате в тази компания, ако и вас БАН ви избере за академик?

- Позволете ми да прибавя още имената на Валери Петров и Вера Мутафчиева, които повече от достойно представляваха писателската ни гилдия сред академиците на БАН.

Що се отнася за мен, разбира се, че ще се чувствам едновременно пределно щастлив и притеснен. Имам присъствие в националната ни литература повече от петдесет години.

Вярвам в своето творчество - единадесет мои романа, между които епичната семейна сага, трилогията “Битието”, “Изходът”, “Законът”, и още “Хрътката”, “Хрътката срещу Хрътката”, “Разруха”, “Светове”, “Орлов мост”, “Чудовището”, “Лето 1850”, “Поп Богомил и съвършенството на страха” и днес са в книжарниците и се радват на голям интерес.

Някои от тях бяха преведени в Европа и намериха повече от положителна оценка в европейската критика, моят роман “Разруха” беше наречен в Германия “романът за промяната в цяла Източна Европа”.

- Не трябваше ли в списъка да е и Йордан Радичков?

- Винаги съм изпитвал огромно уважение, ще употребя по-силната дума - преклонение, към творчеството на Радичков. За моето поколение неговите разкази и новели, пиесите му имаха важно значение, той просто смени литературата, намери свой оригинален и неповторим език, с който да опише нашия объркан свят, да разкаже по нов начин човека, величието и падението на човека.

- Вие кои други писатели бихте сложили в този списък?

- На всяка цена този списък трябва да започне с Димитър Димов и с Димитър Талев.

Достойно щяха да присъстват в него и автори като Блага Димитрова, Ивайло Петров и Генчо Стоев.

От поетите бих отличил Елисавета Багряна и Николай Кънчев.

Разбира се, това е мой субективен избор, мое субективно усещане за значимото в литературата, за това от нея, което остава непреходно във времето.

- Впрочем и вашият баща, литературният критик Пантелей Зарев, десетина години председател на СБП, беше академик.

Тези факти ще ви попречат или ще ви помогнат при избора на академици?

- Баща ми изпитваше непреклонно уважение към Българската академия на науките като научно средище и духовна институция, като място, в което може да се развива значимата наука, в което може да се случат и чудеса.

Той изпитваше същото уважение и към академиците. Многократно ми е повтарял, че това са хора с високи научни и творчески постижения, със забележително присъствие в националния ни живот и по тази причина те имат заслужено самочувствие, излъчват особено достойнство.

Именно тази духовна тежест в обществото, самочувствието и неоспоримото им достойнство ги изпълва с достолепие, прави ги хора, независими от преходните ценности, прави ги личности, способни да отстояват себе си, превръща ги в хора с истински, със завиден морал.

- Баща ви кога ви призна за истински писател? Защото нали - много призовани, но малко призвани, както е казал Христос?

- Помня този иначе мрачен есенен ден бяхме на вилата си в Бистрица. Баща ми беше дочел ръкописа на “Битието” и ме извика.

Стори ми се, че очите му бяха влажни, някак щастливо насълзени. “Облечи бяла риза...” - каза ми той, и повярвайте, това беше най-високата и вълнуваща оценка, която съм получавал от него.

- Какво в личен план ще ви донесе това звание? Може би по-голямо самочувствие?

- Всеки творец има необходимостта да получи заслуженото от него признание.

Но най-ценното притежание за мен ще бъде умножената независимост. Писателят постига вътрешната си свобода сам чрез Словото, чрез своето въображение, чрез творчеството си. По- трудно за всеки творец е да отстоява своята щастлива независимост в обществото.

- Ако приемем, че в едното блюдо на кантара бъде сложена тежката титла академик, вие какво ще сложите в другото блюдо, за да се изравни кантарът?

- Без да се замисля, ще поставя досегашното си и, дай Боже, бъдещото си творчество, романите си, техния емоционален, философски и житейски смисъл.

- В “Разруха” разказвате как след 1989 г. беше ограбена България и как трудът на милиони хора беше окраден и дори поруган. Сегашното време на корупция, хаос и реваншизъм може ли да ви вдъхнови за нов роман?

- Основните теми в моите романи са проблемът за властта и проблемът за страха от смъртта, които макар и несъзнателно определят мисленето и съществуването на всеки от нас.

Освен това във всяка от последните си творби разказвам за някои от механизмите, с помощта на коите беше погазена, унизена справедливостта и беше разграбена България.

Тези зловещи механизми на грабеж и беззаконие действаха безнаказано през целия тридесет- годишен мъчителен преход, за жалост, те продължават с не по-малка сила и цинизъм да ограбват бъдещето ни и днес.

- Пишете ли нещо сега?

- Пиша новия си роман с условното заглавие “Объркване”, който ще бъде наистина пределно труден, в някакъв смисъл непостижим текст.

Той ще разказва за пандемията от COVID, която ни връхлетя, навлезе в живота на всеки от нас и ни промени.

Но ще има и един втори, духовен пласт за исихазма и за знаменитата Фераро-флорентинска уния, за този последен опит да се обединят православието и католицизма.

- Как си съжителстват вашата белетристика с поезията на съпругата ви Мирела Иванова?

- Ценя изключително високо поезията на Мирела, но от няколко години тя пише прекрасна проза, написа и две пиеси, които се играят в Народния театър.

Убеден съм, че нашето съжителство е полезно и за двама ни, никога между нас не е имало опит за духовно надмощие или някакъв недостоен творчески конфликт.

- Тя какво ви каза след номнацията за академик?

- Поздрави ме сдържано. Мирела е достатъчно интелигентна и прозорлива, затова наистина ме поздрави повече от сдържано.

- Следите ли творчеството на най-известните сега писатели - Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Алек Попов, Милен Русков, Здравка Евтимова, Теодора Димова... Какво е мнението ви за тях?

- Мнението ми за тях е високо, бих казал, че те са много талантливи писатели, а това, което е особено прекрасно, е, че ги обединява тяхното различие.

Това са все творци с вече доказано присъствие в националната ни култура, те са бъдещето на българската литература, бъдеще, изпълнено с оптимизъм и успехи.

- Ще гласувате ли на изборите?

- От самото начало на демократичните промени аз винаги гласувам.

Ако искаме наистина да поставим основите на спасителното гражданско общество, да озаптим политическата класа и истерично наглата и престъпна олигархия, ако искаме да променим нещо, трябва да гласуваме.

За да спасим бъдещето на нашите деца, всички ние сме длъжни да проявим гражданска мъдрост и отговорност и да гласуваме.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Флоранс Робин е посланик на Франция у нас. Родена е на 12 август 1959 г. Доктор по епистемология и история на точните науки и научните институции от парижкия Университет. Кавалер на Националния орден на Почетния легион, офицер на Националния орден за заслуги, Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Командор на Ордена на академичните палми.

Флоранс Робин: Апелът на Виктор Юго за Батак е основата на българо-френските отношения

Дубравка Шуица зам.-председател на Европейската комисия с ресор “Демокрация и демография”

Дубравка Шуица: Вече не е важно къде живееш, а как си свързан

Лидерите на Републиканци за България Цветан Цветанов и на КОД д-р Петър Москов подписаха коалиционно споразумение за общо явяване на президентските и парламентарните избори на 14 ноември.

Цветан Цветанов и Петър Москов: Десният отговор срещу скока на тока - мораториум върху въглеродните квоти и до 2050 г. затваряне на ТЕЦ-Марица

Тихомир Безлов

Тихомир Безлов: Банди от София гастролират в страната, преди беше обратното

Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов

Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов

Депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев

Ивайло Мирчев: Няма лична вражда с Методи Лалов, обвиненията в клиентелизъм не почиват на нищо реално

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber