Олга Борисова: С “Мистерията на българските гласове” пет пъти пяхме на бис в най-голямата зала в Ню Йорк

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9930895 Олга Борисова: С “Мистерията на българските гласове” пет пъти пяхме на бис в най-голямата зала в Ню Йорк Олга Борисова: С “Мистерията на българските гласове” пет пъти пяхме на бис в най-голямата зала в Ню Йорк www.24chasa.bg
Олга Борисова празнува юбилей на 28 юни. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Ще празнуваме 80-ия ми юбилей с концерт в Кюстендил, казва народната певица

Олга Борисова е едно от големите имена в българската народна музика. Още завършвайки гимназия, тя е избрана след тежък конкурс да пее в Ансамбъла за народни песни към БНР, където става и солистка. По-късно хорът е преименуван “Мистерията на българските гласове”. С него Олга Борисова пее на най-престижните сцени по цял свят и е носителка на десетки награди. Певицата утре навършва 80 години.

Започва да се занимава професионално с музика веднага след гимназията.
Започва да се занимава професионално с музика веднага след гимназията.

- Утре празнувате 80-годишен юбилей, как ще отбележите този голям повод, г-жо Борисова?

Тя е едно от най-големите имена в българската народна музика.
Тя е едно от най-големите имена в българската народна музика.

- Ще направим концерт в читалище “Братство” в Кюстендил. Даниел Спасов ще бъде водещ и ще пее, мои колеги ще участват - Вили Маринова, Радка Алексова, Иво Маджаров, има местни състави, които пеят моите песни. Една от тях е “В село дюлгере дойдоа”, която е моята визитна картичка. Ще бъде голямо тържество и много се вълнувам.

- Спечелили сте десетки отличия. С “Мистерията на българските гласове” имате награда “Грами”. Името ви е записано в Световната енциклопедия за музика. Какво означават за вас тези признания?

- Гордея се също, че преди години

с моята песен

“Пладнина е,

братко” спечелих

първа награда в

анонимен

европейски

радиоконкурс

Имената на участниците се пазят в тайна и само се слушат изпълненията им. Другата голяма награда, която е само за мен, идва от Франция. В Париж съм била много пъти. И при едно от тези пътувания двама млади композитори са ме чули как се разпявам с родопска песен и страшно харесали гласа ми. Написаха музика, която няма нищо общо с нашия фолклор, и поискаха аз да я изпея. Записахме я в студио в БНР, изпратихме я и с тази песен участвах във филма “Бункер хотел Палас”, който после спечели голяма награда в Кан.

- На колко години започнахте да пеете?

- Откакто се помня, все пея. Била съм малка, майка ми и нейни приятелки пееха и играейки около тях, им подражавах. Но никога не съм мислила, че ще ставам певица. Занимавах се с театър на самодейно ниво и в гимназията мечтаех да стана драматична актриса. Всичките ми награди тогава бяха за театър. Но между другото винаги пеех, оркестърът на гимназията беше симфоничен и пеех с него народни песни. Водех и фестивалите. А когато ме поканиха в БНР, получих покана да бъда и водеща в БНТ на предаването “Семена в браздите”. Вечерта ми даваха големи текстове да се запозная с тях и да ги чета на другия ден пред камерата. А аз отивах и знаех всичко наизуст. Но след две години и половина директорът на телевизията тогава ми каза да избера дали ще бъда певица, или водеща. Нямаше как да оставя музиката.

- Как получихте поканата да пеете в БНР?

- Георги Бояджиев, лека му пръст, беше шеф на дирекцията за народна музика. Бил по някаква работа в Кюстендил, където ме е чул да пея точно с този симфоничен оркестър. Попитал коя съм, отговорили му, че съм малка - в 9-и клас. Той поискал името и адреса ми в родното ми село Жиленци и ги е пазил две години. Когато завърших училище през 1959 г., получих писмо от Българското национално радио да се явя на национален конкурс в радиото. Родена съм на 4 км от Кюстендил, там съм завършила гимназия.

До 11-и клас не

бях напускала

границите на

града

Изпаднах в ужас как ще отида в София. За мен столицата беше повече от Париж, нещо недостижимо. Но когато нещо е благословено от съдбата, то се случва. Качих се на влака, после взех такси и отидох на конкурса. Бяха се явили 400 човека от цяла България. И ме приеха в Ансамбъла за български народни песни към БНР. По-късно този хор получи името “Мистерията на българските гласове” чрез нашия продуцент - швейцареца Марсел Селие.

- Какви бяха първите стъпки в радиото?

- Когато постъпих там, много бързо разбрах, че имам само глас, но не умея да пея. Така бяхме всички, бяхме млади, ентусиасти, пълни с енергия, но не знаехме, че не умеем да пеем. В радиото станахме певци, израснахме и като хора. Затова до ден днешен наричам Българското национално радио мой втори дом.

След това тръгнахме по света с “Мистерията на българските гласове”. Тогава бяхме още млади момичета и не можехме да си дадем сметка на какво се дължи този огромен успех. Нашият фолклор е уникален, емоционален. Кое го различава? В другите страни обикновено ритъмът е 2/4. Навън изпадаха във възторг от смесените ритми, не бяха чували такова нещо. Този голям успех на “Мистерията на българските гласове” се дължи на колективния труд. Първо, това са гласовете на големите певици на България - изумителни.

С нашите гласове

издухвахме

залите

Първия път, когато бяхме в САЩ през 1984 г., те не бяха виждали да се пее без микрофон. Бяхме сензация.

Втората голяма причина за нашия успех са нашите неповторими композитори и третият фактор са нашите мениджъри, които сключваха договорите. Хонорарите ни не бяха големи, но не мислехме за това. Радостта за нас беше публиката да стои на крака. След 1984 г. кръстосахме 10 пъти САЩ и Канада. Най-голямата зала в Ню Йорк е “Кенеди център”. Тя събира 5 хил. седящи, има и правостоящи. Нашият концерт е от две части, с преобличане на костюми, знаете колко са красиви и публиката полудяваше. В тази зала пяхме пет биса. Но не мога да забравя как един човек от публиката се изправи и каза: “Спрете, спрете, моля ви, не ръкопляскайте, нека това да отзвучава още!”. Разплаках се на сцената и не можех да спра, чувствах се безкрайно горда, че съм българка.

Мога дълго да говоря за българския фолклор. Вече 60 години пея.

- В момента вървите в нова посока, разкажете малко повече за нея.

- Регистрирахме фондация “Гласове на традицията” и вече имаме нов състав с 14 момичета. Имат прекрасни гласове и искат да пеят. Много хора в България пеят, но не стават певци. Ще си позволя да цитирам Йовчо Караиванов, който навремето каза:

“Народната

музика не е

проста и не е за

прости хора”

Тя си има своите правила и който иска да постигне успехи, ще се случи. Това, което правим за тези момичета, е напълно безплатно и когато мъдростта на хората като мен се срещне с младостта, се ражда нещо много хубаво. Надявам се много, много скоро да влезем в публичното пространство. Вече имахме един концерт, а на 13 юли ще направим същия концерт в БНТ на живо.

- Пеете ли заедно с тези млади момичета?

- Разбира се. Там са също Калинка Вълчева, Калинка Згурова, Радка Алексова, Стоянка Бонева, Василка Дамянова. Старите солисти сме там и ще ги научим на правилните стилове на България. Имаме македонски, шопски, граовски, добруджански, северняшки, тракийски, родопски. Те са много различни за изпълнение. На тях ни научиха нашите велики диригенти - Красимир Кюркчийски, който беше изключителен и като талант, и като сърце. Неговите песни бяха много трудни за нас като изпълнение в началото, дори не ги искахме. Една песен, аранжирана на осем гласа, не бяхме свикнали и гласовете ни пречеха. Но после неговите песни ни станаха любими. “Калиманко Денко” сме пели по целия свят със солистка Янка Рупкина, след това Вили Маринова. Една моя песен - “Майстор Манол”, която после беше кръстена “Вградена невеста”, също изпълнявахме по цял свят. Велики песни на велики композитори представяхме навсякъде. Прекланям се пред творческия гений на българския народ!

- Имате огромен репертоар, как се помнят толкова много песни?

- В живота разбирам само от звуци и слово.

Всичко, което ми

харесва, го знам

наизуст

Нямам записан текст на моя песен и благодаря на Бога за тази дарба да помня. С “Мистерията на българските гласове” имаме зад граница 1500 концерта. Всеки един от тях е от две части и е включвал поне по 25-30 песни. В България не знам колко са, няма място, на което да не съм пяла. Всяка събота правехме записи в БНР, това са стотици песни. Няма ден, в който да не благодаря за този велик подарък на съдбата - 60 години да изпълнявам уникалните български народни песни.

 

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Атанас Пеканов: Коригираме плана за възстановяване - ще има повече безвъзмездни пари за бизнеса

Атанас Пеканов: Коригираме плана за възстановяване - ще има повече безвъзмездни пари за бизнеса

Дара Станчев

Дара, дъщерята на тв шефа Павел Станчев: Върнах се от Лондон заради ковид, но оставам, тук е по-човешко

Павел Станчев

Тв шефът Павел Станчев: Интервюто със Зуека ме натъжи, донякъде видях и себе си в него

Арх. Димитър Паскалев

Арх. Димитър Паскалев: Когато осъвременяваш стара сграда, трябва да работиш с бели ръкавици

Геновева Петрова, Слави Василев: Успехът на харвардци зависи как ще си подават топката с Румен Радев

Геновева Петрова, Слави Василев: Успехът на харвардци зависи как ще си подават топката с Румен Радев

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илияна Раева бе удостоена със званието "Почетен гражданин на София" след спечелената историческа олимпийска титла за страната ни. СНИМКА: АННА НЕДКОВА

Илияна Раева: Обичам Витоша, обичам “Витошка”, в София съм на мястото си

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber