Тези, които управляват шоуто, ще продължат да натоварват онези, които го играят. До следващата трагедия
Когато картината стана ужасяваща и въпросът дали Кристиан Ериксен е жив напираше, Би Би Си се върна в студиото. Гари Линекер и гостите му, с посивели лица и в стрес започнаха да правят някакъв безпомощен и плитък анализ. Това пише в свой коментар във вестник “Дейли Мейл” колумнистът Мартин Самуел.
“Според тях това поставяло нова перспектива пред футбола. Това беше преди появата на снимките на Ериксен, че почти е седнал, очите му са отворени. Преди да изпрати съобщения от болничното легло. Преди, нека си признаем, мислихме, че е умрял.
“Тогава къде е перспективата днес?”, пита Самуел. Мачовете си се играят, а
дори се доигра
този, заради
който той едва
не загина
Европейското си продължава. Пренадуто, преиграно и по цял свят, защото там са парите.
Повече мачове, повече стадиони, повече домакини, повече пътуване и много повече стрес за участниците, млади мъже като Ериксен, които вече са на ръба на силите си.
Според Самуел преди по-малко от два месеца Пеп Гуардиола все едно е предрекъл всичко това. “Той обяви, че тези, които управляват футбола, “убиват играчите”. Едва ли е вярвал, че толкова бързо ще познае. Тогава говореше метафорично, днес никой не знае дали точно това не е истината.
“УЕФА и ФИФА убиват играчите. Разберете, прекалено е. “Манчестър Сити” не е имал една свободна седмица, откакто сме започнали сезона. Нито една.
Няма играч,
който може да се
справи не само
физически, но и
ментално
Да бъде подготвен всеки ден и да се състезава на високо ниво срещу съперника”, заяви тогава Гуардиола, цитира думите му колумнистът на “Дейли Мейл”.
Юрген Клоп говореше почти същото в началото на сезона, когато имаше спор за телевизионната програма. За повече приходи от телевизионни права. Значи
тези, които
управляват
футбола, не
могат да
твърдят, че
не са били
предупредени
Едва ли Ериксен е припаднал от изтощение. Всъщност този сезон той изигра най-малко мачове от 2009/2010 г. насам, неговия първи като професионалист в “Аякс”. И все пак всички във футбола трябва да се замислят, като видяха как плете крака, как пада, с обелени очи, предупреждава Мартин Самуел.
По думите му, каквито и да са причините, подобни неща не трябва да се случват. Лошото е, че повече няма място за някакви промени.
Единствено решението мачът да продължи, решение, взето, без да се отчете емоционалният статут на датчаните, поставя футбола пред нова перспектива. Тази на
програмата,
наблъскана
докрай, без
място за дишане
и постоянно напрежение да играеш, пише в анализа си Самуел.
Според него решението за доиграването на мача не трябваше да бъде оставено на играчите на Дания и Финландия, ако това е вярно. “Разбира се, те ще искат да продължат заради честта на своя приятел. Но резултатът е налице”. Изненадващата грешка на Каспер Шмайхел при победния гол, пропуснатата дузпа от Пиер-Емерик Хойберг показаха, че отборът е бил под невероятен натиск. Нечовешки.
Представяте ли си какво е минавало през главата на Хойберг, когато залагаше топката? Как се е почувствал, като пропусна?”, пита колумнистът, като допълни, че УЕФА е трябвало да му спести това.
Вместо това, пише Самуел, те бяха накарани да играят дори с благодарност. Да, такава травма наистина поставя нова перспектива пред играта. Отново. Смъртта.
Мислите и молитвите ни са с техните близки. Според Мартин Самуел това е мантрата на всеки американски политик след поредната кървава стрелба в някоя гимназия. След което се прибират във Вашингтон и не правят нищо за ограничаване на огнестрелните оръжия. До следващата трагедия, когато нашите мисли и молитви ще бъдат за близките на следващите жертви.
Така ще продължи и във футбола. Игра без перспектива до следващата трагедия. Тези, които управляват това шоу, ще продължат на товарят онези, които го играят, допълва Самуел.
ФИФА увеличи световното до 48 отбора от 16. Първите европейски финали бяха с 4 тима, след това 8, след това 16 и сега 24. И от тези 24 цели 16 продължават в директните елиминации. Повече мачове, по-дълги сезони и по-малко почивка.
Прибавете към това Лигата на нациите на УЕФА, допълнителните мачове в Шампионската лига и по-голямото световно клубно първенство. А “Интер” подкрепи и Суперлигата. Товарът е върху една и съща група елитни играчи, защото така искат ФИФА и УЕФА.
На тях не им трябват “Норич” и “Нотингам Форест”. По дяволите, не им трябват дори “Виляреал” и “Лестър”.
Трябват им една
и съща група
елитни клубове,
пълни с едни и същи елитни играчи. “Интер”, “Тотнъм”, “Аякс” - отбори, които привлякоха таланта на Ериксен и себеподобните му.
Когато бедствието удари в Копенхаген, стана явен и изолираният свят на професионалния футболист. Ромелу Лукаку още в следващия мач от деня показа нервите си. Все пак Ериксен е негов съотборник. Англия пък отмени пресконференцията си, защото капитанът Хари Кейн беше приятел и колега с датчанина.
Тези асоциации ще стават все повече, ще се разпространяват като пипала, защото това е истината за модерната игра. Малка група от млади мъже, които са карани да се напъват до лимита на силите си, докато нещо не се скъса.
Да, това дава перспектива за всички нас. Мисли и молитви, приятели. Мисли и молитви, заключава колумнистът на “Дейли Мейл”.